Александра Давид-Неел, която се преоблече като просяк, за да влезе в Тибет
Казват, че някои хора изживяват няколко живота в рамките на един. Такъв е случаят с Александра Давид-Неел.
Родена пред далечната 1868 година във Франция, Александра е определяна като бунтарка и жена, която пише собствените си правила сама. През житейския си път е била оперна певица, пътешественичка, авторка на книги и феминистка.
Наричат я "най-смелата европейка на ХХ век".
Пише за права и свободи, увлича се по езотерика и философия, но истинският ѝ път започва, когато открива Изтока. Обикаля сама Индия, Япония и Тибет. Будизмът я пленява, а Хималаите се превръщат в нейната голяма сцена.
През 1912 г. става доктор по философия от Санскритския колеж в Калкута. Това е първият докторат на жена в Европа.
Със своята смелост и приключенски дух, Давид-Неел предприема пътувания, които дори мъжете по онова време биха сметнали за лудост.
Най-голямото ѝ приключение идва през 1924 г., когато е на 56 години и, преоблечена като просякиня, успява да влезе в забранената за чужденци столица на Тибет, Лхаса. Това я превръща в легенда и я нарежда сред пионерите на женската независимост.
Живее по манастири, спи в пещери, преживява месеци наред в сурови условия и усвоява тайнствени йогийски практики. Сред тях е и тумо - техника за затопляне на тялото чрез дишане, която ѝ позволява да издържа в сняг, обвита само в тънко платно.
През 1916 година в разгара на Първата световна война тя поема пътешествие, в което изучава манастирите на Корея и Япония заедно с Апхур Йонгден 15-годишен монах от кралството Сиким, който се превръща в неин спътник и осиновен син.
Двамата образуват тандем, който предизвиква любопитство и слухове, някои ги смятат за любовници, но Александра настоява: "Той е моят син по избор, не по кръв".
Във Франция тя често шокира "добрата буржоазия".
Облича се в ориенталски одежди, говори открито срещу лицемерието на обществото, и с чувство за хумор отговаря на критиците, които я наричат "немарлива и неморална жена".
Самата тя казва: "Прекалено късно е да стана добра съпруга - предпочитам да бъда лоша пътешественичка".
Нейните книги и пътеписи са издавани и на български език: "Тибет - магия и тайна", "Любов и черна магия", "Силата на бездната", "Ламата на петте мъдрости" и "Моето пътуване до Лхаса".
Любопитен факт е, че в електронната игра от 2016 г. с името "Uncharted 4: Краят на крадеца" ("Uncharted 4: A Thief's End") един от героите показва нейната книга "Моето пътуване до Лхаса":
Благодарение на нейните книги милиони европейци за пръв път научават за мистицизма на Хималаите.
Описанията й на тибетските монаси, медитации и ритуали са им се струват толкова живи, че мнозина решават, че измисля истории.
Тя умира преди 101-ия си рожден ден.
Нейната последна воля е била да бъде кремирана и прахта ѝ да бъде смесена с тази на Йонгден, и да бъде разпръстната в река Ганг.
