"Колибри" предлага на читателите ново издание на "Жената на френския лейтенант" - един от безсмъртните шедьоври на Джон Фаулз. Книгата излиза от печат на 31 юли в превод на Мариана Екимова-Мелнишка. Художник на корицата е Стефан Касъров.
Когато Джон Фаулз публикува "Жената на френския лейтенант" през 1969 г., той предлага на читателите роман с двойно дъно. На повърхността това е класическа викторианска история за извънбрачна страст и отхвърляне от обществото. Под този прецизно изграден стилистичен фасад обаче се крие модерен метароман, който подлага на дисекция самата природа на художествената измислица, границите на човешката свобода и сблъсъка между традицията и модерното съзнание.
В своя известен есеистичен текст "Записки за незавършения роман" Фаулз разкрива, че книгата не започва с конкретен сюжет или интелектуална концепция, а с един-единствен визуален образ. През есента на 1966 г. в съзнанието му се появява фигурата на жена, застанала на ръба на каменния кей (Коб) в Лайм Риджис, която гледа към морето и обръща гръб на сушата и обществото.
"Видението беше непоканено. Жената бе с гръб към мен, виждах я само отзад, но разпознах в нея образ от друг век... Първоначално нямаше сюжет, нямаше име, имаше само това визуално усещане за отчуждение. Опитах се да я игнорирам, но тя продължи да се появява в съзнанието ми. Тогава разбрах, че трябва да напиша нейната история", разказва авторът.
Тази женска фигура, изглежда, е Сара Удръф - жена, пренебрегната и отхвърлена от местната общност заради предполагаемата си връзка с корабокруширал френски офицер. Тя отказва да играе отредената ѝ роля на разкаяла се грешница и съзнателно приема статута си на аутсайдер, с което изпреварва своето време. Тя е и двигател на събития, които преобръщат съдбата на джентълмена Чарлз Смитсън и годеницата му Ернестина.
"Пиша този роман с усещането, че той е по-скоро изследване, отколкото конструкция. Не знам какво ще направи Сара на следващата страница. Тя ме води, аз само я следвам", споделя авторът в дневника си през 1967 г.
Възможно ли е тя и изкушеният от нея Чарлз да бъдат щастливи? Възможно ли е в епоха, скована от условности, изобщо да има щастлива любов? Всеки е свободен да избере отговора. Романът едновременно следва каноните на традиционната любовна история и ги подлага на деконструкция.
Един от най-силните елементи в структурата на книгата е пряката намеса на разказвача. Той анализира XIX век от позицията на 60-те години на XX век, като цитира Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Алфред Тенисън и Томас Харди.
Фаулз предлага три различни края на историята, като по този начин прехвърля отговорността върху читателя, принуждавайки го сам да избере коя истина за човешката съдба да приеме.
"Нямаше как да дам един-единствен край. Всички ние живеем с множество потенциални бъдеща. За да бъде Чарлз наистина свободен екзистенциален герой, той трябваше да преживее и илюзията за щастливия край, и суровата реалност на самотата", обяснява той в интервю за ВВС през 1977г.
"Жената на френския лейтенант" навярно е най-популярната творба на големия британски писател Джон Фаулз (1926-2005). Романът е екранизиран през 1981 г. с Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс в главните роли и е отличен с 5 номинации за "Оскар". Режисьор на лентата е Карел Райс, а адаптираният сценарий е дело на самия Харолд Пинтър.
