Лятото е времето на ваканциите, но малките деца масово продължават да посещават яслите и детските градини, все едно няма никакъв отпускарски сезон.
До степен, в която "лелите" (както е умалителното име на помощник-възпитателите) и "госпожите" (медицинските сестри в яслата и педагозите в детската градина) нямат възможност да вземат своите едномесечни почивки, защото групите са пълни.
Затова се правят всякакви еквилибристики: децата се събират в огромни сборни групи; филиали и основни детски градини се събират на едно; връщат се на работа пенсионирани възпитатели и медицински сестри; разчита се и на съвсем млади и неопитни помощници...
Знам, защото в детската градина на моята дъщеря искрено се зарадваха, че тя няма да посещава сборните групи за почти два месеца лятото. Похвалиха ме. Казаха ми, че само аз и още една разумна майка от яслата сме решили да дадем ваканция на децата.
Истината е, че и аз не прецених нещата добре.
Подведена от представата си от собственото си детство, че между двете учебни години все пак е редно децата да имат ваканция и ясна почивка - реших че мога да оставя детето у дома.
Но реалността е, че това е лукс, дори в моя случай. Дори да имаш възможност за хоум офис (каквато все по-малко служители имат), с дете се работи трудно.
В същото време все по-малко родители могат да разчитат на "баба и дядо".
Вече сме писали, че бабите и дядовците обикновено са в друго населено място, заети са, нямат желание и време или пък са прекалено възрастни, за да отглеждат внуците си.
Но най-вече: очакванията да "дондуркаш" внуци вече не са такива, каквито са били преди десетилетия. Днес много възрастни жени с гордост споделят максимата "който си е раждал дете, да си го гледа" и предпочитат да отидат на ваканция с приятелки, отколкото да бавят внуче.
Ето как със заетостта на родителите и липсата на помощ от разширеното семейство започват да изчезват и ваканциите на децата.
И понеже вселената не търпи празнини, на мястото на изчезналите ваканции, се появяват занималните.
Защото, ако за децата в детски градини и предучилищни групи все пак има алтернатива да посещават сборни групи, то в малките класове на училище занималните през лятото стават почти неизбежни.
И при липса на каквито и да е регулации, спекулата с цените на детските занимални и лагери е безобразна.
Така лагер в планината за една седмица за ученик в четвърти клас се предлага на цена от около 550 евро.
И макар че много родители с основание се питат с черен хайвер ли ще хранят детето и в лимузина ли ще пътуват до лагера в Балкана, то не са малко и тези, които предпочитат да дадат 550 евро за седмица, само детето да има какво да прави и да не се мотае скучаещо из къщи.
Но ако трябва да го сметнеш - четири седмици по 550 евро са повече от средна работна заплата в страната, ако приемем, че тя е 1407 евро (за първото тримесечие според НСИ). Та, въпросът е: не е ли по-изгодно, ако ще плащаме такива пари за детски лагер, да си останем вкъщи за една седмица и да си гледаме детето?
По-евтино или най-малко същото ще ни излезе дори и да му наемем детегледачка, ако приемем, че почасовите цени са между 8 и дори 15 евро на час...
Във всички случаи факторът "няма кой да гледа децата през лятото" става все по-значителен.
А тенденциите са към задълбочаване на проблема, особено ако държавата не създаде политики за стимулиране на извънкласните дейности за децата през лятото чрез програми и курсове на достъпни за всички родители цени.
Положителен пример за това какво може да се направи за децата през лятото е програмата на Столична община "Витоша на децата" - инициатива, създадена, за да даде на децата от София повече време сред природата, повече движение и повече възможности за активна лятна ваканция.
Успехът на безплатните детски лагери, организирани от общината, е толкова голям, че местата свършват бързо. Това само показва необходимостта от още такива програми, може би организирани и на държавно ниво.
Разбира се, засега ще си останем с мечтите. Предвид държавния бюджет за 2026 година, който замразява всички социални плащания и осигурява вземането на нови дългове, това няма да се случи в обозримо време.
Така че задълго българският родител ще трябва да се сбогува с идеята за една безоблачна, спокойна и достъпна заслужена почивка за малкото дете или ученик.
Междувременно той ще трябва да продължи да търси самостоятелно отговора на въпроса: "Какво да правя с детето през лятото", балансирайки между работните си задължения и необходимостта някой да се грижи за детето през иначе най-хубавите месеци в годината.
