Една забележителна книга излезе на български език в издание на "Колибри", в превод на Жечка Георгиева. Мемоарът е посветен на 43-годишната връзка на Сири Хуствет с Пол Остър и на скръбта след смъртта му през април 2024 г.
Хуствет е сред най-интересните съвременни американски писателки, защото творчеството ѝ се разполага на границата между литературата, философията, психоанализата и науката за човешкото съзнание. В своите романи, есета и мемоарни текстове тя непрекъснато се връща към въпросите за паметта, самоличността, тялото и начина, по който разказваме собствения си живот. В "Истории за призраци" тези дългогодишни нейни търсения придобиват особено личен и болезнен смисъл.
В "Истории за призраци" Сири Хуствет предприема едно от най-трудните възможни литературни пътувания - да разкаже за човека, когото е изгубила, без да превръща живота му нито в застинал паметник, нито в сантиментален спомен. Книгата надхвърля границите на личната изповед - тя е размисъл за любовта, паметта и начина, по който смъртта променя усещането ни за време, тяло и собствена идентичност.
Историята не е подредена хронологично. Текстът е изграден от записки в дневници, писма, спомени, съобщения до приятели и фрагменти от всекидневието. Тази разпокъсаност следва логиката на скръбта, при която миналото непрекъснато нахлува в настоящето, а най-обикновените предмети се превръщат в свидетелства за нечие отсъствие.
Призраците в заглавието могат да бъдат разбрани като следите, които любимите хора оставят в нас - думи, жестове, навици, вещи и общи спомени. Особено въздействащо е присъствието на лични писма и непубликувани текстове на Пол Остър. Чрез тях неговият глас продължава да звучи редом с гласа на Хуствет. Изданието включва и началото на последния му незавършен ръкопис - "Писма до Майлс", адресиран до неговия внук.
"Истории за призраци" разказва за разпадането на цял един споделен свят. Без да твърди, че времето непременно лекува или че загубата може да бъде окончателно преодоляна, Хуствет показва как човек постепенно се научава да живее с нея. "Отчасти мемоар, отчасти философско изследване, "Истории за призраци" е безкомпромисна, нежна и мъдра книга. Това е историята на една жена, която бди като призрак над собствения си живот, и за призраците, които живеят в нас, докато продължаваме напред", посочват от издателството.
Сири Хуствет е родена през 1955 г. в Нортфийлд, щата Минесота, в семейство с норвежки корени. Баща ѝ е преподавател по норвежки език и литература, а връзката с европейската култура и семейната история оставя трайна следа в нейното развитие. Още като млада тя решава да стане писателка. Завършва история в колежа "Сейнт Олаф", а по-късно защитава докторска дисертация по английска литература в Колумбийския университет. Литературният ѝ път започва с поезия, но световна известност ѝ носят нейните романи. Сред най-популярните са "Какво обичах", "Лято без мъже", "Скръбта на един американец" и "Пламтящият свят". Последният е включен в дългия списък за наградата "Ман Букър" и печели литературната награда на "Лос Анджелис Таймс". Творбите ѝ са преведени на повече от тридесет езика.
"Истории за призраци" е книга за следите, които оставяме в живота на другите, и за способността на литературата да съхранява човешкото присъствие. Тя звучи не просто като сбогуване, а като продължение на един разговор, който смъртта не успява напълно да прекъсне.
