Книгите, които няма нужда да четете

| от |

Криско написал книга. Да изключим факта, че това изречение звучи като кратък виц, и да се запитаме – кое от продукцията, излизаща между корици и опакована като“книга“, наистина е това, за което се представя?

Родният пазар не е открил топлата вода. По цял свят търговците капитализират нечия слава по всякакъв начин и с различни средства.

Откриването на печатната преса от Гутенберг е дало несъмнен тласък на човешкия прогрес и е едно от онези неща, които са променили света. Както всяка радикална промяна, и тази е свързана с редица странични ефекти. Сред тях е публикуването именно на подобни „произведения“, в крисковия случай, продължение на жълтата хроника, но между корици.
Колкото и да сме умни и възвишени, в един момент рафтовете с книги у дома се задръстват и ако се вгледаме внимателно, ще открием неща, на които всъщност не им е там мястото. Кои са те? Ерзац-произведенията, опаковани и маркетирани като „книги“.

Биографии и произведения от знаменитости

Този жанр няма да умре скоро, само ще добива все по-абсурдни измерения. Нямам представа колко книги е прочел през живота си Криско, знам само, че говори българския като камерунски студент трета година в Минно-геоложкия. Преди Криско, книги издадоха полуряни блогъри и влогъри и о чудо! накараха невръстните да се редят на опашки за автографи.

За да не хейтим на едро, можем да изразим плаха (много плаха) надежда, че подобни ерцаз творби току събудили любопитството и глада за по-консистентен текст на някоя неизкусена душа. Нещо като теорията за trickle down – ако от сто, които си купят подобна „творба“, на един му се прииска да прочете и нещо по-качествено, значи надеждата проблясва в края на тунела и има вариант тя да не е от светлините на приближаващ се влак, както казва Нийл Геймън. Звучи добре… ама надали.

Хората над 20-25 са имунизирани срещу издания като тези на Криско или Стан, те пък получават като подарък от майка си или колегите биографията на личност с висок социален статус като Стив Джобс, Ричард Брансън или Бил Гейтс. Но вероятността да извлечем от тях някакъв смисъл, който да приложим към живота си е минимален. Жанрът биография на знаменитост не е от вчера, вероятно проиизхожда от агиографската традиция. Казано на разбираем език, от житията на светците. Подобно произведение се пише по твърди правила, съдържа задължителни елементи и има ясна цел – да увенчае с ореола на светостта нечия глава. От подобно произведение не очакваме да разберем какъв в действителност е човекът, за когото става въпрос.

Частен случай на жанра са автобиографиите – те са по-инетресни, понеже дават възможност на някого да режисира представянето си пред публиката, да премълчи и да понатъкми нещата така, както му се иска. Автобиографията също така е елегантен начин да си разчистиш сметките с враговете и да ги поставиш по местата им с претенцията „аз не си измислям, така беше, това не е художествена литература“.

Книги с цитати

В случай, че сред колегите ви е излязло име на човек, който обича да чете, има вероятност на коледната служебна томбола да ви „се падне“ „Сто цитата от велики книги“ или „Световната класика, побрана в 50 знаменити цитата“.
Хайде сега… Ако сте наполовина толкова начетен за колкото ви смятат колегите, сте наясно с мъките и предизвикателствата на творческото писане.

Претенцията, че нечия творба може да се сведе до 10, 12 или 22 цитата, е арогатна проява на неуважение, както и на неразбиране на литературата. За да стигне до някое безсмъртно откровение като „книгите не горят“ например, авторът извървява дълъг и кървав път, произведението ви води към него, фразата си има контекст и рамка.
Или минете по този път, утъпкан с кръв, пот и талант от автора, или недейте – но не се залъгвайте, че като знаете punch-line-а на някоя книга, това значи че я познавате.

100 места, които да посетим преди да умрем, 10 водопада,на които да отидем преди да хлътнем в ипотечен заем

Тези издания също не са за четене. Те са за подаряване. Нали помните на миналия рожден ден как се бръкнахте за почерпка в офиса, а колегите ви минаха с луксозно издание „Триста от най-красивите места на планетата“. Чиста подигравка е това като се има предвид, че заплатата ви за половин година няма да ви стигне даже за самолетния билет до Мауи. Няма смисъл да държите подобни издания у дома да събират прах и да заемат място.

Луксозни готварски книги

Тези издания също не са предназначени за ползване, а за подаряване. Има нещо изначално сбъркано в идеята за луксозно издание в кухнята. Не се предполага да го разгръщате с брашнени и мазни ръце, да го капете със сос и други субстанции. Ок, тук съм субективна. Има хора прилежни и чисти, които съумяват да готвят, без да омажат всичко край себе си. Ако не сте от тази категория обаче, тези книги не са за вас. Има още един аргумент против – тези книги са обилно сподобени с фотографии. Ако не сте изкарали един мастър в Кордон Бльо, вероятно няма да се доближите до небрежното изящество на един тарт татен, поднесен в очукана емайлирана тавичка, нежно загърнат с груба памучна кърпа. Както и да се справите, няма да го докарате на естетика и само ще се потиснете. Подарете на някого луксозната готварска книга и започнете най-сетне да си събирате в тефтер успешните рецепти, които сте пробвали от интернет.

Книгите за самопомощ

Хайде да си го кажем направо – живеенето не е нещо, което може да се научи от книга. Никой не може да ви предпази от грешките, които ще направите. Пък и не бива. От вашите си грешки ще научите значително повече, отколкото от един рафт такива книги. Стига да умеете да чете между редовете, де.

Тези книги съдържат прекрасни съвети, които важат за една идеална, несъществуваща страна. Четенето на „100 навика на успешните хора“ няма да ви направи успешен. Пък и този тип съвети отдавна се прехвърлиха онлайн във всевъзможни блогове, влогове и програми. Ако толкова ви се прииска някой да ви научи как да живеете, намерете според вкуса си ютюб канала на някоя русокоса пръдла или  самозван белобрад гуру и слушайте дълбокомислените прозрения, които те ръсят с благодушно изражение насред някой малдивски плаж.
Когато наберат нужния брой гледания, тези хора непременно ще издадат книга, защото доброто старо книгоиздаване явно все още носи някакъв престиж и украсява биографията, независимо дали става за четене.