Едва ли има родител, който да не е имал чувството, че понякога децата му сякаш нарочно се опитват да саботират неговия сън, почивката му, интересите, правото на секс, личния живот, отношенията с околните, уважението в обществото и психическото му спокойствие.
И не е като да не успяват. А дори и когато заспиват, се случва да го правят така несъобразително, че изглежда като поредна тактика за тормоз над собствените им майка и татко.
Ето няколко примери за такива моменти на заспиване:
По никое време
Никак не е обед, нито пък е достатъчно вечер, а хлапето ви, както си е играло в стаята или каквото е правило там, неочаквано произвежда тишина. Надниквате да видите какъв е проблемът и го забелязвате – проблемът е, че детето спи. Надежда се надига в бедната ви душа, а после не закъснява и една лепкава тревога. Дали има шанс този звяр да спи чак до сутринта? И вие, двамата родители, да се видите тихо малко насаме, да гледате тихо филм, да не готвите вечеря, а да си поръчате тихо някакви страхотни бургери и да си ги хапнете тихо. Или пък ще поспи няколко часа, ще се събуди с изгрева на луната, ще е много гладно и ще кипи от енергия до късно, късно през нощта.
В автомобила
Изцяло закопчано в кошчето или частично измъкнало се от коланите, с увиснала-според-вас-опасно-глава-която-вратлето-не-може-така-да-издържи или вибрираща от прозореца, на който се е облегнала, тиквичка, с половин сандвич в устата или просто с отворена уста… Но независимо колко е бил дълъг пътят, детето е винаги заспало съвсем малко преди да пристигнете.
След влизане
Преди малко сте се прибрали от бясна игра в парка, див рожден ден или ненормално нервно пазаруване с малкото. Докато си измиете ръцете или друго толкова времеотнемащо действие, дребосъкът се е довлякъл, както си е бил с дрехите отвън и обувките, и е заспал в кревата си, на дивана, на пода, някъде. И сте със смесени чувства: не смеете да го будите, защото ще е мега нервен, а имате шанс за малко спокойствие (разбира се, ако нямате другите дребоси наоколо у дома си), но и в същото време имате да чистите от обувките на калпазанина.
При наакване
Това се отнася за периода, в който още носят памперси и им е раничко за гърне. Значи бебешорът тъкмо се е наакал и дали от топлината на пълнежа в гащите, или от отминаващото напрежение в коремчето, той се унася сладко и заспива. А вие знаете колко трудно заспива вашето съкровище. Но не знаете какво да изберете. Дали да бъдете лош родител, като го оставите да си спи, с риск всичката тази миризлива каша да се спече и да възпали нежната кожа на дупенцето му в следващите часове. Или да бъдете лош родител, като тръгнете да го сменяте и така да не го оставите да спи и да му пречите да расте пълноценно и здраво.
При врага
Тъкмо вече сте измислили как да си тръгнете от гостуването на тъща ви, свекърва ви, семейството на колегата ви, който е веган, или някакви други лоши хора. И какво – вашето пишлеме е заспало на дивана им. Лошите хора ви убеждават, че няма проблем и да останете още малко, то да поспи. А вие убеждавате лошите хора, че тъкмо това е още една причина да си тръгнете веднага, но те не са съгласни и как да са, нали иначе щяха да са добряци. Но при всички случаи хем сте ядосан на детето, хем се чувствате и някак лош родител отново.
При вас
Във вашия креват! Нещо, което понякога дори сами предлагате, заслепени и немислещи поради милата картинка на сладкото същество, гушкащо се до вас. Което вече заспало, се преобразява едновременно в гладиатор, варварин, викинг и каратист, та с все сили ви рита, забива ви колене и глава, избутва ви със задниче извън територията си, която включва цялото легло, замахва с разперени пръсти към лицето и слабините ви, докато ви уцели. И освен милата картинка и леглото ви, в крайна сметка е опустошило и откраднало и спането ви.
Още от Владимир Вълков:
„Аууу, децата не могат да се фокусират!“
„Колко пъти трябва да повтарям?!?“ и отговорите на подобни въпроси
Кога да реагираме на действията на детето
Какво да попитаме детето, така че родителите му да ни намразят
Как да побъркаме децата си още по-успешно
Oбяснете тези 3 неща на малките ученици (и на повечето възрастни)
