Искам баща ми да беше…

| от MamaMia |

Като родител никога няма да направите всичко перфектно, откажете се от тази мисъл, откажете се изначално. Има победи и загуби и накрая се надявате резултатът все пак да е във ваша полза. Опитът на други бащи, дори и горчивият такъв, е добър индикатор за собственото ни родителско поведение. Още по-показателно е друго – да чуем от вече порасналите деца какво поведение им се иска да бяха имали техните бащи, докато те са растели. Платформата Fatherly провежда проучване сред няколко дузини мъже по темата за отношенията с техните бащи по време на детските им години. Резултатите им могат да се обобщят дори и в едно изречение:

Иска им се баща им да беше участвал повече.

Честно казано, това никак не е далеч от ума. И се радваме да видим, че все повече съвременни бащи го виждат, знаят и прилагат. Съответно и все по-малко смятат, че да ги видят с количка с бебе в парка, би означавало да ги заклеймят като „мъже под чехъл“, или пък че грижата за собственото им дете означава, че „помагат“ или „трябва да бавят бебе“. Напротив, напук на табелите на асансьори и рампи, които все още казват „майки с колички“, сякаш бащи с колички няма и няма и и да има, новото поколение татковци е включено, загрижено, отговорно, участващо – млади мъже, които се учат от грешките дори и на собствените си родители. 

За тяхна референция, ето и малко повече детайли за конкретните поведения, които са липсвали на запитаните от Fatherly мъже по време на растежа им. „Иска ми се да баща им да беше…

…ме прегръщал повече.“

Баща ми винаги беше много ангажиран в занимания с нас, децата. Той идваше на моите футболни мачове, водеше мен и сестра ми на планински преходи и планираше готини празници с нас. Поглеждайки назад, имам много забавни спомени с него. Но си давам сметка, че той рядко изразяваше какво чувства, когато се наслаждавахме на тези хубави моменти. Сигурен съм, че ме обичаше и се гордееше с мен, но почти никога не го казваше, не ме прегръщаше. Обичта му трябваше да се подразбира. Особено в моите тийнейджърски години, когато често бях доста дистанциран, мисля, че една обикновена прегръдка и няколко нежни думи щяха да стигнат по-далеч, отколкото и двамата подозирахме. – Дж., 30 г.

…ми позволявал да помагам повече.“

Баща ми беше автомонтьор. Докато растях, той винаги беше в гаража, а аз винаги спазвах дистанция. Толкова много исках да му помогна с ремонтите, беше ми интересно. Но той винаги се опасяваше, че ще се нараня. Или, по-вероятно, че може да счупя нещо. Сега като баща мога да оценя това, че и аз не искам да излагам децата си на опасност. Но също така знам, че няма голяма опасност от завъртането на динамометричен ключ. Не му се сърдя за нищо от това – возенето в колите все още беше супер забавно. Но чувствам, че можех да бъда добър помощник, освен просто да държа фенерчето. – Т., 40 г.

…спортувал повече с мен.“

Още като дете бях по-атлетичен от баща ми. Майка ми твърди същото. Понякога с него играехме футбол и бейзбол. Но никога не е било много дълго и винаги е било изолиран случай. Мисля, че баща ми се срамуваше да опита нещо атлетично пред другите бащи. Братята му (моите чичовци) го бяха етикетирали като неспортен тип, и мисля, че на него всъщност му харесваше да бъде така. Благодарен съм за времето, което прекарвахме заедно, но ми се иска той да знаеше, че не ме интересува дали той е звезда или не. Просто исках да спортувам с баща ми. – Л., 40 г.

…плакал пред мен.“

Никога не съм виждал баща си да плаче. Не веднъж. Той никога не ме обиждаше или потискаше, когато аз плачех като малко дете, но беше странно да го чувам да казва, че е добре, но никога да не го виждам да го прави. Когато пораснах, започнах да изпитвам проблеми с психичното си здраве. Така че, винаги когато се оказвах отпаднал и склонен да плача, подсъзнателно се чувствах виновен за това. Това не е негова вина, но не се съмнявам, че поне донякъде идва от липсата на тази визуализация – мъж, и то модел на поведение, да плаче. Звучи странно, но бих искал да мога да си спомня баща си – силен, способен, прекрасен мъж – показващ емоциите си в онези моменти, когато трябваше да си напомням, че е добре и аз да го направя. – А., 37 г.

…играл детски игри с мен.“

Баща ми беше работохолик. Все още е такъв, въпреки че е пенсионер. Винаги има някакъв проект или работа, от които той се нуждае. Иска нон стоп да е зает. Спомням си, че много се отегчавах като дете. Нямах голямо въображение, гледах много телевизия и играех много видео игри. Когато баща ми беше наоколо, той всъщност не присъстваше наистина в ситуацията. Изглеждаше така, сякаш винаги мислеше за работата си или за нещата, които трябваше да свърши вкъщи. Никога не съм играл на криеница с него. Не сме строили крепости от одеяла. Завиждах на тези си приятели, които играеха такива игри с бащите си. Поне размисълът върху тази част от моето детство ми помогна да се опитам да обърна цялото си внимание към децата си, за да не растат с подобни съжаления. – П., 43 г.

…ми помагал с домашните.“

Всички в семейството ми ми помагаха с домашните, освен баща ми. Винаги беше твърде зает. Или ми казваш да се оправя сам. В интерес на истината, научих много по този начин. И се научих да бъда самостоятелен. Така че предполагам, че стилът му е проработил. Но имам толкова много приятни спомени с майка си и по-голямата си сестра, които ми помагаха да разбера уроците и ме караха да се чувствам умен че ми се иска и той да беше част от тях. Той е брилянтен човек в почти всеки предмет и знам, че родителите му не са му помогнали да е така. Предполагам, че той просто се придържаше към това, което беше проработило за него. – М., 45 г.

…проявявал интерес към хобитата ми.“

Докато растях, обичах LEGO, костенурките нинджа, карате, трансформъри, рисуване… Имах много хобита, разнообразни, все някое би трябвало да е било поне малко любопитно и за него. Майка ми ме караше от и до тренировки по карате. Брат ми и аз играехме с играчки и екшън фигурки през цялото време. И докато баща ми от време на време вяло питаше какво правя и какво е това, никога не съм усещал, че сме свързани заради коя да е от моите „страсти“. – Д., 41 г.

…ме научил да върша разни дреболии.“

Бръснене. Смяна на гума. Нулиране на прекъсвач. Връзване на вратовръзка. Научих се как да правя всички тези неща сам. И не се заблуждавайте, баща ми е невероятен. Той беше даващ човек, приятел и модел за подражание за всички в нашето семейство. Но някак си никога не сме споделяли нито един от тези традиционни моменти за обучение на баща/син. Научих как да се бръсна от приятел. Разбрах как да сменя гума сам. Жена ми знаеше повече за прекъсвача в първата ни къща от мен. Цялостно, аз съм много благословен по отношение на спомените, които имам за моя баща и израстването. Но тези малки неща просто щяха да направят отношенията ни наистина идеални. – А., 39г. 

…опознал приятелите ми.“

Имах толкова много приятели, чиито татковци искаха да участват в игрите ни, когато ходех у тях. Играеха с нас, гледахме телевизия заедно, смеехме се на тъпи шеги. Баща ми беше мил и сърдечен, но обикновено просто седеше в дневната, докато гостуват приятели. Той никога не го каза, но понякога имах чувството, че нахлуваме в неговото лично пространство. Не знам дали се чувстваше неудобно, или не харесваше приятелите ми, но винаги ме караше да се чувствам някак виновен, че съм поканил деца. Никога не съм повдигал въпроса, защото не исках той да се чувства зле. И това наистина не ми е повлияло по негативен начин, не мисля. Приятелите ми също не са казвали нещо лошо. Забавлявахме се да играем заедно. Просто се чудя дали щеше да е по-забавно, ако и татко играеше. – М., 40 г.

Вижте още: 

Не помагам на жена си вкъщи и се гордея с това!