Какво е да бъдеш баща? Какви нови трепети ще усетиш? Ето тук може да се посмеете на кратки истории на истински бащи.
Аз: Мама ти каза да стоиш в леглото. 3-годишното: Има чудовище в гардероба ми. Аз: По-страшно чудовище от мама? Веднага отиде да си легне.
Аз: Лека нощ, деца!
Децата: Лека нощ, тати!
Аз: Лека нощ, чудовище, ядящо лоши деца.
Съпругата ми: (с подправен глас през високоговорителя под леглото) ЛЕКА НОЩ!
Случайна жена: Как се казваш?
5-годишният ми син: Торин, син на Траин, крал под Планината!
Жената: *мига на парцали*
Аз: Поклонете се на краля!
Аз: Голямото ми момиче!
3-годишно: Не съм голямо момиче!
Аз: Малкото ми момиче!
3: Не съм малка вече!
Аз: Какво си тогава?
3: Дракон!
Случайно накапах челото на новородената си дъщеря и накратко казано, една медицинска сестра току-що влезе в кабинета и видя как облизвам бебето си.
Децата си играят на криеница в парка и видях как моето се скри зад метална мрежа. Поне няма нужда да спестяваме за добър университет.
5: Тати, може ли да ти кажа една тайна?
Аз: Разбира се.
5: (хваща ме за лицето и прошепва):Току-що се изаках и не си измих ръцете!
Двегодишното ми може да използва дистанционното на телевизора без проблем, но не може да си намери устата, когато яде спагети.
Не ме питайте дали съм гледал някой нов филм. Имам 4 момиченца. Ако няма принцеса в него, значи отговора е „не“.
Аз: Сготвих свинско.
3-годишно: Не харесвам свинско.
Аз: Пилешко е.
3: А, да, харесвам този вид пилешко.
3-годишно: *хленчи*
Аз: Нещо не е наред с обяда ти ли?
3: Много е мокър.
Аз: Супа е.
Синът ми: Осиновен ли съм?
Аз: Не, но все още сме обнадеждени!
Най-добър съм в преговорите, когато видя 3-годишния ми син да държи перманентен маркер без капачката.
Футболна игра
Жена: Кое е вашето дете?
Аз: Виждате ли детето, което вкарва всички голове? Моят син е този до него, който се преструва, че е зомби.
Учителката в детската градина: Дъщеря ви каза лоша дума.
Аз: Къде, по дяволите, я е чула?
7-годишната ми дъщеря: Защо не увиват дюнерите в хартия, която става за ядене?
Сега вече знам как са се чувствали родителите на Айнщайн.
Да имаш деца е доста скъпо понякога, но спестявам много пари от това, че не излизам и не правя забавни неща никога вече.
Събота сутрин в 6:13:
– Тати, знам, че искаше да поспиш, но не мога да включа телевизора, не мога да отворя бутилката с мляко, кучето повърна и мисля, че кървя, защото се порязах.
Детето ми току-що си хвърли чорапите в тоалетната чиния и пусна водата, защото „мръсните неща отиват там“.
Звучи логично.
Да си родител е като да си жонгльор, с изключение на това, че всички топки пищят.
Ако не се е счупило, значи децата ми не са го пипали.
50% от родителството е да търсиш с децата си изгубени неща, които вече си изхвърлил.
Преди вечеря:
6-годишното: Може ли десерт?
По време на вечеря:
6: Може ли десерт?
След вечеря:
6: Може ли десерт?
По време на десерта:
6: Може ли десерт и утре?
Треньор съм на футболния отбор на сина ми, защото е важно да знае, че крещя и по други деца.
90% от съвременното родителство е да се опитваш да опазиш телефона си от децата си.
„Закъснявам“
– Аз, всеки път, откакто имам деца.
„Не танцувай докато си бършеш дупето!“
И с това обощаваме днешното издание на „Неща, които никога не съм предполагал, че ще изкрещя на децата си“.
