Давид Кюранов: „Ролята на бащата е в процес на трансформация“

| от Ема Иванова |

Международният ден на бащата от години се отбелязва в много държави по подобие на 8 март – деня на майката. Празникът, ако можем така да го наречем, е светски и се празнува на 21 юни – тази година е в неделя.

По случай този специален ден, разговаряме с Давид Кюранов, част от екипа на Асоциация Родители и координатор на Национална кампания „Да бъдеш баща“*.

През годините в рамките на кампанията са организирани много събития в цялата страна, благодарение на изцяло доброволното включване на голям брой най-различни организации. Тазгодишният надслов на кампанията е „Връзката е важна“.

Ето мнението на Давид Кюранов за ролята на бащата в съвременното семейство и проблемите пред статута„татко“:

Защо в епохата, в която живеем, са необходими „дни на бащата“, „седмици на бащата“ и всякакви инициативи за бащите? Това не повдига ли въпроси относно ролята на бащата в съвременното семейство? Под въпрос ли е неговият статут?

На първо място – да, смятаме, че инициативи, насочени към бащите и другите важни за децата мъже категорично са необходими. Това е видно и в световен мащаб – нашата кампания„Да бъдеш баща“ е член на международната неформална мрежа MenCare Global, заедно с организации от 45 държави на 5 континента, които работят върху различни кампании и инициативи за бащите.

У нас е показателна реакцията на самите бащи – на тези празници те се чувстват зачетени като родители, а често не им остава достатъчно време, което да прекарват заедно със своите деца.

По отношение на статута е важно да помислим какъв именно е той в днешно време. Бих казал, че не става въпрос за статичен и твърд статут – ролята на бащата е в процес на трансформация, изменя се, отваря нови хоризонти пред мъжете и, разбира се, пред децата.

Изследванията от света безапелационно показват, че от добрата, качествена и доверителна връзка между децата и бащите има само плюсове и за двете страни – например децата се развиват по-стабилни емоционално, имат повече успехи в училище, по-вероятно е да завържат добри приятелства и впоследствие – интимни връзки. Мъжете пък от своя страна са по-уравновесени, по-рядко боледуват и по-рядко сменят работата си. Предимствата са и за цялото семейство, защото майките също са по-спокойни и получават повече подкрепа от бащите.

Какво е по-скоро мястото на бащата в съвременното семейство – „глава на семейството“, „партньор“, „приятел“, „присъстващ“, „главна фигура“, „второстепенна фигура“…?

Стилът на родителство на бащите, включително и в България, зависи от много фактори – от някои или всички от изброените характеристики, свързани с личната ситуация на семейството, както и с обективни фактори, част от общественото развитие, като: доколко е ентусиазиран мъжът да стане баща; темперамента му; как неговият баща се е държал както татко; какъв е имиджът на бащата, поддържан и насърчаван от медиите; какво работи; отношенията в самото семейство; броя на децата му…

И списъкът надали е изчерпателен, т.е. ако четем това, да бъдеш баща може да ни се стори много сложно предизвикателство. Но много хора успешно го правят. Доколко интуитивно, доколко с целенасочени действия преодоляват неяснотите и трудностите във връзката си.

По отношение на мястотона бащата в семейството днес – то също е много флуидно и зависи не по-малко от изброените вече фактори.

Традиционният модел на възприемане на бащината фигура като човека, който изкарва прехраната на семейството, все още е валиден – със сигурност повече в малките населени места, но и в големите градове за мъжете не е лесно да приемат, че изкарват по-малко пари от половинките си.

Искам да обърна още малко внимание на различните модели на бащинството, за които ме попитахте. „Присъстващият“ баща е една крачка напред пред този, който съвсем го няма около семейството му – физически и/или емоционално.

Не много добрата новина за присъстващите бащи обаче е, че само присъствието се смята за недостатъчно качествена връзка – да гледаш мача и да пиеш бира, докато детето ти си играе на пода не е точно качествено прекарано време. Но нека не нападаме бащите, а да ги окуражим – не е толкова важно колко време прекарвате с детето, важно е КАК го прекарвате. Игра на приказни герои, спортуване навън, боричкане – все любими на татковците и децата игри – са нещата, които задълбочават връзката и помагат тя да остане силна.

Да бъдеш„приятел“ с децата си е ценно, но пък тук е важен балансът. Добре е да можеш да ги разбираш и да се отнасяш към тях като с равни, но е добре и да можеш да ги предпазиш, когато е нужно, да ги посъветваш, да покажеш авторитет, когато се налага. Не за друго, а защото родителят е този, който води децата в социалния свят, те трябва да са наясно, че имат известно свободно поле за действие, но могат винаги да се обърнат към теб, както и да се съобразяват с твоите насоки.

Към кой вид бащи насочвате кампанията – към традиционните бащи или към модерните градски бащи и припокриват ли се някъде двата семейни модела?

Към всички бащи. Ние не ги разделяме – и на село, и в градовете, значението на бащината фигура е ключово за децата. Да, може да има различни типове родителство, както стана дума, но, каквото и да е то, значението на бащата е винаги много голямо. Има проучвания, които показват, че бащината обич е не по-малко важна за развитието на детето, отколкото майчината. И това не зависи от това къде живееш. Кампанията го показва – много училища и детски градини, които са се включвали през годините, са от малки градове и села, и те ни споделят, че бащите са много доволни, когато се чувстват зачетени. Разбира се, винаги бихме искали кампанията да е още по-популярна и да стигаме до още повече семейства – това е един от основните съвети, които ни дават самите татковци.

Ако говорим за тенденции, то абдикират ли българските бащи през последните десетилетия от гледането на децата или напротив?

Не, не абдикират. Даже бих казал напротив – моделът на бащинство се трансформира и все повече мъже осъзнават ценността си като родители.

Съществува дори една специфична група на „свръхгрижовните бащи“, които се тревожат за децата си повече и от майките.

За разлика от майките, които са отгледани и напътствани от своите родители и баби, мъжете у нас нямаме наследство каква да бъде бащината грижа и едно от начините да я прилагаме, е да се съсредоточим върху всяко детайлче и напрекъснато да се чудим дали на детето няма да му стане нещо. Както казва рибата-татко в „Търсенето на Немо“, когато го питат от какво се притеснява: „Ами… трябва да съм с него, за да не му се случи нещо“, и питащата рибка отбелязва: „Ама то…то тогава нищо няма да му се случи“, т.е. не е нежно да отнемаме ролята на детето като живеещо собствения си живот.

Може да падне, или все да пада, като излизате в парка. Ако го оставите за малко и детето може вече да се държи на краката си, ще видите как пъргаво само си става.

Повече пречи или повече помага патриархалното възпитание на българските мъже в епоха, в която жените са равноправни граждани често с доходи, работа и обществен статус?

Пречи, разбира се. Патриархалното възпитание е комплекс от стереотипи, които предполагат ясни роли на мъжа и жената.

Стереотипите имат спецификата да работят, независимо доколко ги осъзнаваме и доколко – не. Когато те се разчупват, има мъже, които изпадат в дълбока фрустрация, защото според възпитанието, което сме получили, един от признаците на това да бъдеш мъж, е да изкарваш повече пари от половинката си. А тези стереотипи неизменно се разчупват.

Нека обаче отбележим нещо важно – има, и то вероятно немалко семейства, в които патриархалният модел, поне в някои свои измерения, си работи много добре. Партньорите имат консенсус, че работата на мъжа е да работи, а на жената – да се грижи за децата и къщата, и това е споделено; това в никакъв случай не значи, че бащата показва по-малко любов и привързаност към децата си. Така че трябва да внимаваме, преди да осъдим този модел, защото в крайна сметка по-важни са семейното спокойствие и израстването на децата в среда, в която са обичани.

Разбира се, както видяхме, този модел подхранва и негативни неща – ако се чувстваш непълноценен като мъж и го изразяваш с това да биеш жената и децата си, атмосферата в семейството ти става буквално отровна.

Какво е Вашето лично отношение към традиционните полови разпределения на ролите на „майката“ и „бащата“ в семейството? Смятате ли, че има „женски“ дейности при отглеждането и възпитанието на дете и „типично мъжки“ такива?

До голяма степен отговорът на този въпрос се съдържа в предния ми отговор. Но понеже тук питате за личното ми отношение – бих казал не. Не ми се струва ненормално да помогнеш на партньора си, когато опитва да вдигне нещо тежко, но пък с лекота мога да си измия чиниите и да пусна пералнята, или да сготвя – не е чак такава магия. В очите на някои хора такива мъже могат да изглеждат „льольолвци“, но благодаря, те не ме интересуват, важно ми е какво се случва в собственото ми семейство, и ако то е да имам добра връзка с партньора си и с децата, значи всичко е наред. Виждал съм до какво води обратното, и повтарям – то е отровно.

Има ли проблем бащите да извършват абсолютно същите дейности по отглеждането на децата, които и майките (изключваме чисто биологичните действия като раждане и кърмене, разбира се)?

Не, няма проблем. Всички сме хора, всеки може да поеме част от домакинството. Интересно е , когато попаднеш на случай, в който например жената смята, че от нея се очакват определени дейности, а мъжът не ги очаква от нея. Това може да фрустрира донякъде жената, особено, ако е отрасла с разбирането, че има такова деление между „мъжките“ и „женските“ дейности.

У нас все още цари консенсус между мъжете и жените (споделят го над 90% от родителите, които сме изследвали), че главната роля на мъжа е да изкарва хляба, а на жената – да се грижи за къщата. Нещо повече – усещането ми е че има завъртане в посока на т.нар. „традиционни ценности“. Както стана дума – не е задължително да ги осъждаме, ако работят позитивно, но в тях са заложени много повече несвобода и неравенство, отколкото в равностойните такива.

Какви са впечатленията Ви от българските бащи, с които се срещате и които участват през годините в националната кампания? Кое е най-голямото предизвикателство за тях по време на бащинството?

Възхищавам им се много. Не е много типично за българския татко да му се обръща внимание именно, защото е баща. Едно от нещата, които най-много ме докосват е тона на гласа, с който бащите говорят за своите деца. Организирали сме различни събития, но този тон на гласа не се променя и съдържа една такава дълбочина, чудиш се човекът ще се разплаче ли – има гордост, радост, уважение и много любов към децата. Или поне аз така го усещам.

Какво е посланието на „Да бъдеш баща“: какво е добре да научат бащите, а не го знаят?

Не мисля, че не го знаят, но могат да научат много повече за възможностите, които бащинството дава, колко значими са за децата си, и колко децата са важни за тях, колко нови хоризонти имат – защото най-голямата ти сила е в това да бъдеш баща.

 

*„Да бъдеш баща“е национална кампания на 8 водещи български НПО. Целта е мъжете да се включат по-активно в грижата за децата, което доказано води до добруването и на децата, и на мъжете, и на цялото семейство. През годините над 300 организации от цяла България са станали част от кампанията.
„Да бъдеш баща“ е част от световната инициатива за бащина грижа MenCare Global.

 
 


Повече информация Виж всички