Трудно е вече да говорим за 8 март като за празника на мама, както ни учеха някога в детската градина. 8 март не е празник за черпене, а Международен ден на жената, в който се отбелязват и уважават всички лица на женското начало и всички постижения на жените на сцената на човешките права. Все така немалко жени предпочитат просто цвете, подарък и приятна вечеря навън с партньора си или с весела компания от приятелки. И никой не може да ги спира – права на жените означава и това да сме толерантни към чуждия избор.
В свят като днешния е почти невъзможно съществуването на консенсус дори по тема като това какво е Осми март, да не говорим за какво са човешките права, какво е социалното равенство, какво е феминизмът.
Живеем уж заедно, уж в един и същи свят, а в тотално различни вселени.
Най-големият проблем за едни хора е, че биват унищожавани домовете и децата им и правото им на съществуване и идентичност е отричано, а за други – че някой не се е засмял на последната им шега заради политическа коректност. Дори един „празник“, какъвто е Осми март, може да бъде повод за разединение.
Бърз пример за последното: ежегодно на протестното събитие срещу насилието над жени, което се организира на деня, се събират и провокатори и се обявяват срещу шествието, понякога с опити за агресия срещу участниците в него. Човек би предположил, че кауза като ненасилието над жени, би била обединяваща за обществото, но явно човек би предположил грешно.
Като например тазгодишната – на шести март, по време на откриването на изложбата „Изкуството да си непослушна“ на активисткия колектив „Герила Гърлс“ в „Квадрат 500“, публиката изрази единодушна политическа позиция, като не допусна руската посланичка Елеонора Митрофанова. Може би защото тя владее точно обратното изкуство на това да си непослушна, може би защото защитава ценности, несъвместими с тези, които стоят зад Международния ден на жената.
И все пак, дори зад тази спонтанна проява на гражданско самосъзнание отново прозират дълбоките цивилизационни различия, които съжителстват в съвременния свят, напълно несъвместими едно с друго.
Напълно мога да си представя защо би било трудно за един мъж в този съвременен свят да се ориентира в ролята си спрямо жените.
Дали трябва да бъде закрилник и глава на семейството в традиционния смисъл, дали да бъде активната страна в отношенията, дали всичко да се дели поравно, дали просто да отстъпи и да не занимава жените със себе си.
Да постъпваш „правилно“ не е лесно, дори когато го искаш, при липсата на консенсус върху представата за правилност. Има някои поведения, които обаче са добро начало.
Правата не принадлежат на някого конкретно, за да се раздават като зюмбюли от кварталния цветарски магазин. Още по-малко пък на определена социална група за сметка на друга. Правата принадлежат на всички ни. Да не ги отнемате е достатъчно. Както и да не гласувате за политици, които искат да го правят. Спрямо жените или спрямо когото и да било друг. Не споделяйте античовешки послания. Не заставайте зад античовешки каузи.
Вижте още:
Не бъдете онзи човек, който мие чиниите или преобува детето си веднъж седмично, и после очаква похвала и признание за това, че е бил пълноправен участник в задължения на собственото си семейство и домакинство. Участвайте, а не „помагайте“. Тези отговорности са и ваши. Дори не е нужно да се делят поравно – ако единият обича да готви, а другият се разтоварва психически да чисти, нека всеки прави своето.
Вижте още:
Темата не е причина за говорене, защото не се случва с вашето тяло. Оставете я на жените и сведете своята роля до това да не причинявате нежелана бременност никога и на никого. Дори когато абортите са напълно легални и максимално безопасни, както завинаги трябва да бъде навсякъде по света, те не са лишени от негативни здравни, психически и етични аспекти, които оставят дълбока следа. Абортът е крайна мярка, а не допълнително средство за контрацепция. Направете всичко възможно да не се налага на никого. Знаем, че презервативите не са ви малки.
Вижте още:
Със сигурност има мъже, които предпочитат те да изкарват парите, както и жени, които предпочитат мъжът да отговаря за финансите. Нека се намират помежду си, нека живеят щастливо, нека не го превръщат в норма за другите. Не превръщайте в норма разликата във възнагражденията между мъже и жени. Не дискриминирайте кандидатки за висока позиция заради потенциално майчинство. Не демонизирайте идеята за делене на майчинството между двамата родители. И не намразвайте партньорката си, ако изкарва наравно или повече от вас. Ние можем да се издържаме и сами.
Вижте още:
„Тази вечер изглеждаш особено добре“ е приятен комплимент. „Тази рокля очертава циците ти перфектно“ не е. Допустим е само между хора, които вече правят страхотен секс помежду си и това е част от начина, по който си говорят за него. Чули сме за задниците, гърдите, талията, краката и други по-изненадващи свои телесни части повече, отколкото някога можете да предположите. „Харесва ми колко си отслабнала, браво“ или „аз предпочитам сочни жени с извивки като теб“ може би ви звучат като похвали и утвърждения, но не са нищо повече от модели как да изглеждаме, които ни налагате отвън. Не сме пържоли и секс кукли. Важно е как ние се харесваме. Ако и вие ни харесвате, супер. Ако не – просто продължете нататък. Най-големият комплимент така или иначе е да слушате какво говорим.
Вижте още:
Разбира се, добре дошли сте да го направите, ако така ви идва отвътре и ако жената, с която сте излезли, също каже, че ще ѝ бъде приятно. Не го приемайте за норма обаче, то е просто жест, който е приятен, когато е желан от всички. По-важното е да не се развивате като човек, заради когото жените са застрашени и имат нужда от изпращане. Не толерирайте такива хора, не ги тупайте по рамото. Възпитайте сина си никога да не бъде такъв човек. Това би било толкова добро начало.
Стават грешки и недоразумения, понякога непоправими. Питайте, когато не знаете. И когато става дума за съвместна ваканция, и дали бихме искали да сключим брак, и дали и как ни се прави секс. Нека решаваме заедно тези въпроси. Не приемайте мълчанието и пасивността за „да“, понякога е израз на сковаващ ужас пред последиците от казването на „не“.
Това е кух термин, натоварен с различни по естеството си външни очаквания. Няма истински и неистински мъже или жени. Ако сте мъж, значи очевидно сте истински. Няма набор от приключения и подвизи, които трябва да изпълните, за да те признат за такъв. Вашето съществуване е валидно, както и това на всички други хора. Не им го оспорвайте, както и не позволявайте да го оспорват на вас. Бъдете човека, който вие желаете да виждате в света, без да навлизате с бутонките в чуждата лична сфера. Ще бъдете харесани и обичани за това.
Вижте още:
