Една мечта вече е изпълнена

| от |

Преди време онлайн се въртеше някаква шега, според която мечтата на всяка жена не била да срещне перфектния мъж, а да намери перфектния начин да яде каквото поиска, без да дебелее. Не е далеч от истината, но дефинирането на универсалната женска мечта е обречена кауза.

За сметка на това, мечтата на всяка домакиня, е по-лесна за отсяване. Откакто на бял свят се появиха миялните машини и миенето на чинии отпадна от класацията на „най-досадните, ужасяващи домакински задължения“, която допреди това оглавяваше, домакините (и от двата пола) започнаха да се надяват на следващото чудо – машина, която чисти пода сама.

Доскоро идеята за съществуването на такова нещо ни се струваше не по-вероятна, отколкото на Жул Верн му се е струвала идеята за кацане на Луната. Една от основните задачи на технологиите обаче е да опровергава хората в това, което смятат за невъзможно, и да изпълнява техните малки или големи мечти.

Сдобих се с iRobot преди година. Върнах се от чужбина малко след Коледа и родителите ми бяха оставили „румбата“ под елхата. Не особено голяма, кръгла джаджа с няколко копчета. Реакциите минаха през „Чисти сама? В смисъл?“, „Е глупости, дай да пробваме“, до „Не е истина…“.

618x484

След първия й тест установих няколко неща:

а) Малката, кръгла джаджа е жива;

б) Малката, кръгла джаджа се храни с боклук от пода и това, изглежда, й харесва;

в) Малката, кръгла джаджа е по-умна от половината ми колеги;

г) Голямата, тежка прахосмукачка, заради която получих херния, отива в гаража;

д) Вече ще мога да чета разказите на О’Хенри и да пия божоле, докато къщата се чисти сама.

„Румбата“ (както бе логично кръстена, заради модела iRobot Roomba 866) е лесна за подценяване, тъй като външният й вид навява асоциации за малко, сладко роботче, чиито функции на пръв поглед не са ясни. Нужно е известно време съжителство с нея, за да бъдат оценени всичките й заложби и сериозни технически и технологични характеристики.

Когато са се занимавали с дизайна, „татковците“ й са обърнали внимание на всички елементи. Механиката – прахосмукачка, филтър, изработка, създава впечатление за много дълго и внимателно тестван продукт. Въпреки малките си размери, отделението за боклука се пълни относително бавно, а сензорите отчитат много прецизно кога точно е пълно, без фалшиви сработвания – всеки път при почистване боклукът вътре е с много висока плътност. Т.е. – системата функционира така, че малкото място е максимално оползотворено.

Елементите, изискващи редовно почистване, са така конструирани и обозначени, че дори детето ви (ако е над 6-годишно) може да я почисти.

618x345

Но най-сериозният елемент, който прави впечатление, е поведението – т.е. програмното подсигуряване на румбата. Граничещи с изкуствен интелект, функциите й като чистене, предпазване от падане по стълби, заобикаляне на предмети и начина на движение в помещението, се управляват динамично и с елементи на самообучение. Всичко това може да се забалежи от второто или третото „излизане от гаража“. Способността й да излиза от купчина заплетени кабели буди възхищение, а дори когато се оплете в пердето, често се измъква сама.

И все пак, онова, което ме накара да се привържа към румбата сериозно, беше отношението й към дългокосместия, бял котарак, който обитава дома ни. Хората, които гледат домашни любимци с дълга козина знаят за какво става въпрос: кафе с косми, баница с косми, вълма косми, летящи над пода, купчини косми, залепнали по килимите пр. Откакто румбата регулярно се включва в почистването на дома, все по-често ми се случва да изпия един чай без котешки косъм да ми залепне на устата.

618x447

Човешката алчност обаче е безконечна. Затова 6 месеца след пристигането на румбата в нашето домакинство, закопнях за машина, която не само да събира праха и боклуците от пода, но и да го мие. Новата битова мечта доби реални форми и отскоро до румбата стои „бравата“. Или иначе казано – подочистачка робот iBraava 390 Turbo.

Повече за нея – четете в следващия материал.

 
 


Повече информация Виж всички