Да имаш баба е да имаш армия: Силвия Петкова и уроците на баба й Силва

| от Кристина Димитрова |

Да имаш баба е да имаш армия„, пише Фредрик Бакман в първата си сърдечна книга „Баба праща поздрави и се извинява“. „Внуците имат върховната привилегия да знаят, че има някой на тяхна страна, винаги, независимо от всичко. Дори когато грешат. Всъщност особено тогава.“

Да говориш с баба си за нещата от живота на чаша кафе Nova Brasilia е един от най-магичните семейни моменти.

Особено, ако носиш името на баба си. Това е специален вид любов от човек, който е 100% до теб в най-трудните моменти. Затова и разговорите с този любим събеседник заслужават чаша 100-процентово кафе, над която се разнася аромат на пълната наслада от споделените съкровени мисли и желания.

Срещаме ви с актрисата Силвия Петкова (Революция Z и Под прикритие) и нейната баба – Силва. Чаровни дами със силен афинитет към кафето и здрава връзка помежду им. Каним ги в стила на новата реклама на Nova Brasilia – „А ние с баба пием кафе“.

1170x780 (1)

Силвия е от онзи весел типаж хора, готови да грабят с шепи от живота.

Без да я познаваме отблизо можем да се обзаложим, че е душата на компанията. Луничките по лицето й издават приключенски дух като на капитанска щерка. От време на време в нея бушуват бесове, през останалото време върху лицето й танцува широка усмивка.

Има умни очи с цвят на кафе, а широките смъкнати джинси и начинът, по който се движи в пространството, ни карат да си мислим, че това момиче е дете на свободата и простора.

Баба й е нейна противоположност – тиха вода, която може да укроти и най-бурните емоции. Изглежда като човек, на когото да звъннеш в труден момент, за да ти каже: „Спокойно, момиче, животът не е черно и бяло.“

1170x780 (2)

Наскоро Силвия Петкова превръща баба си Силва в нещо като сензация в Instаgram. Актрисата прави видео дневник от екскурзията им в Италия, в който баба й Силва е главен герой, а самата тя репортерка.

„Баба си мечтаеше за Рим от години, а мама за Лондон. И на всеки празник се канех да ги изненадам и все нещо се прецакваше. Когато не успявах да се организирам, рисувах измислени билети и им подарявах пътеводители. Тази година осъзнах, че баба вече е на достолепна възраст и реших, че ако и сега отложа пътешествието, значи не съм внучка за чудо и приказ“

И така Супер внучката Силвия се хвърля да търси билети и квартира под носа на баба си, която по това време гледа правнука си Сива на каравана на морето.

Силвия провежда дълги разговори по телефон и разменя имейли. Баба й Силва улавя някои от разговорите, но не пита прекалено.

„Не подозирах, че го прави за мен“, разкрива Силва. Остава истински изненадана, когато получава билетите, с които ще сбъдне мечтата си. Това се случва по време на тяхната традиционна седмична среща за кафе – техен си ритуал още от времето, когато Силвия е студентка в НАТФИЗ.

1170x781 (2)

„Прегърнах идеята с отворени обятия. Била съм и на други места по света със сестра ми, но с внучка ми за пръв път и то на такова хубаво пътуване. Силвия ме е водила с нея на море, но в чужбина заедно не бяхме ходили.

Рим открай време ми е любима дестинация. Предната година получих пътеводител от Силвия и си бях набелязала какво непременно да видя – Ватикана, фонтанът Ди Треви, имението Вила Боргезе. Защото Рим е Вечният град и всеки човек трябва да го види. Ако не си видял Рим и Неапол, не си видял нищо в този свят“, казва Силва.

По време на италианската си афера, двете прекарват 7 дни в разговори, шеги и закачки, заснети в прословутия видео дневник на Силвия Петкова.

„Баба е най-интересният зрител, който съм имала. Смее се на всяка моя глупост, на всичко, което кажа и направя“, разказва актрисата. Двете имат наистина силна връзка, вижда се и за страничен наблюдател. Силвия е весела, малко щура, а баба й отиграва с чаровната си усмивка всяка провокация и и шега.

„Моментите с баба са ми много специални, още откакто дядо ми Иван си отиде. Тогава бях на 12 години. Двамата с дядо имахме силна връзка, а баба си я ползвах само да ми носи лакомства. Когато го загубих, осъзнах, че семейството е най-ценното. Прехвърлих обичта към дядо на плещите на баба и си обещах да й показвам че я обичам всеки ден. И понеже сме си истински фенки на кафето с нея си направихме традиционните седмично срещи на чаша кафе“, споделя развълнувано Силвия.

НАТФИЗ още помни баба Силва долу, в студентското кафе, където „открадва“ любимата си внучка за 10-на минути, която иначе репетира и учи по цели дни.

„Обаждах й се и й казвах „Дали ще имаш малко време между часовете да те видя, да пием по едно кафе. И барманите ме научиха“, смее се Силва.

1170x780

Силвия Петкова допълва картината с образа на баба си, която по време на студентските представления й маха от първите редове. Това им е най-интензивното време заедно. Сега Силвия вече има свое семейство и дете, но не изглежда готова да се раздели с детето в себе си.

„Когато Силвия ми звънне, сменям си цялата програма. За моята внучка отменям всички ангажименти“, казва баба Силва.

„Баба никога не ми е отказвала. До 20 минути е при мен и ми се иска така да е винаги“, обобщава Силвия Петкова и прегръща силно баба си.

Със своята експресивност Силвия повече прилича на дядо си Иван – бохем, душата на компанията и любимец на хората, казва баба й.

„Аз съм по-срамежлива и притеснителна. Силвия е широко скроен човек“ казва Силва. Двете обаче са открили баланса. Баба Силва знае прекрасно що е къмпинг и лагерен огън

„Ходим в Созопол често, където е разпръснат праха на дядо по негово желание. Има негова плоча на скалите и оттам хвърляме цвете в морето, за да знае, че не е забравен“.

Любовта между баба й и дядо й е пример в живота на Силвия.

От малка е научена, че традициите пазят добродетелите на хората. В името на традициите е кръстена на баба си.

„Беше много интересно – с майка й и баща й седяхме на една маса. Тогава нямаше видеозони и не знаехме пола на първото  внуче и решихме да пишем имена за момче и момиче на бележки“, разказва Силва. „След това ги разменяхме и обсъждахме. Заслугата да е кръстена на мен е на зет ми – Петър.

Навитите листчета се предаваха от ръка на ръка, а когато баща й отвори последното листче викна: „Ей, това е! Ако е момиче, ще се казва Силвия. Останах доволна, въпреки че казват, че традициите са отживелица. Мен ме зарадваха много с този избор. Станах баба на 48 години и моята радост е голяма, че Силвия носи моето име“. Първото правнуче – Сива, продължава традицията.

1170x780 (3)

„Иска ми се един ден да стана емоционално стабилна като баба си. Това да е моето наследство от нея. Да получа от нейното спокойствие, смиреност, доброта и онзи момински срам, който все още носи в себе си. Да имам като нейните реакции към света и случващото се, защото тя е пример за подражание. И сега, когато й се обадя под пара и говоря високо и превъзбудено покрай някой проблем, отсреща чувам: „Спокойно, не се ядосвай, ще мине и това“.

Спокойствието и дарбата да замълчиш, когато всичко отвътре крещи са рецептата за опазване на семейния и вътрешния мир, казва още баба Силва.

„Мъжът ми е бил винаги по-динамичен, експанзивен и ако двамата бяхме толкова емоционални, по-трудно щеше да се живее. Хубаво е да премълчи човек. Животът е достатъчно напрегнат, а в семейството стресът трябва да се тушира. Неминуемо има трудни моменти, но по-добре вкъщи да е спокойно“, получаваме и ние доза от мъдростта на Силва.

Силвия е получила най-ценния съвет за семейството от баба си.

„Винаги ми казвала, че жената създава уюта и атмосферата в дома. Тя пази традициите. Често я разпитвам за нейния живот с дядо. Даже й подарих тефтер, в който да ми напише историята на младостта и любовта си. Успях да чуя тези съкровени спомени по време на екскурзията в Рим. Шест дни тя не спря да говори, разказа ми всичко. Но това е най-ценният съвет – че само жените успяват да направят от къщата дом“.

Силва усеща неволите на внучка си от разстояние и реагира спрямо състоянието й.

„Когато ме види, че съм нервна – измисля смешка“, казва внучката,

На празниците задължително са заедно. Можете да ги срещнете и по малките кафенета в пресечките на бул. „Витоша“. На сбирките в дома на баба, с кафето се играе и табла. До ден-днешен.

Между двете почти няма неразбирателства, освен за два-три чифта от онези любими широки панталони на Силвия.

„Казвам й, че трябва да ги смени. Не е тийнейджърка, сериозна жена е вече“, аргументира се Силва.

1170x781

Питам я ако има възможност да заведе внучка си някъде, за да върне жеста за пътуването до Рим къде би избрала

„Навсякъде, където си пожелае. До края на света бих отишла за нея, всичко бих направила да е усмихната и щастлива“.

И допълва, че пътуването до Рим е най-хубавият подарък-изненада, който е получавала в живота си.

„Не само защото е от моята първа внучка, а защото всяка баба би се зарадвала на подобно внимание. Всяка баба мечтае да е част от живота на наследниците си, дори в техните пътувания, до последния си дъх“.

1170x1753

Ако имате любими истории с вашата баба, запечатани на снимка, можете да участвате в играта на Nova Brasilia  и да спечелите пътуване с баба .

Достатъчно е само да качите снимката на www.sbabanakafe.bg

 

Фотограф: Мира Дерменджиева

Грим: Росина Георгиева