Цветът на 2018 влиза и в грима

| от MamaMia, по Independent |

Институтът Пантон обяви ултравиолетовото за официален цвят на 2018. Лилавото ще е хит и вероятно никой продукт от диван до шал няма да го избегне. Има индикации, че пурпурът навлиза като тенденция и в козметиката.

Описван като „драматично провокативен и задълбочен“ пурпурният оттенък беше любим на творчески гении като Дейвид Боуи, Джими Хендрикс и Принс.

По отношение на дрехите и текстила за дома нещата са лесни: можете да избирате между различни нюанси – от тъмновиолетово до цикламено. При гримирането, сфера, в която цветът на 2018 започна да се налага, нещата са по-сложни.

Тук играта е тънка и ориентирането сред нюансите не е лесно. Залитането към една идея по-тъмно или ярко, може да доведе до унил и уморен или пък до клоунски вид.

Като ориентир може да използвате това, че по характеристика пурпурното е вторичен, топъл цвят за разлика от лилавото, което е  студен.

Най-лесният вариант да влезете в играта с пурпура е с лак за нокти. Тъмните патладжанени оттенъци се съчетават добре с всичко. Колкото по-светъл е тонът, толкова повече въображение и умения в съчетанието изисква.

Лилавата спирала за мигли също е приятен и лесен начин да освежите грима си. Тя подхожда особено добре на жени с по-светъл тен и стои еднакво добре като дневен и вечерен грим. Има едно-единствено правило – не комбинирайте с други продукти в същия цвят. За пурпура важи правилото „или-или“: ако изберете лилава спирала, използвайте сенки в друг цвят. А ако искате декадентски лилави клепачи като на Соланж Ноулс, използвайте класическата черна спирала.

При сенките или молива за очи избирайте продукт с по-наситена, кремообразна текстура с перлен блясък пред сухите, прахообразни сенки. Има дързост в лилавите сенки, но трябва да накарате светлината да играе по тях, а не да изглежда така, сякаш цветът я поглъща.

С червилото играта също е тънка. Тук предпочитанието е върху по-светлите тонове с розов нюанс, както и към блестящите, а не матовите версии.

Пурпурът е аристократичен, асоцира се с властта и кралското достойнство, а също и с декадентството.

Част от причините са, че в далечното минало пурпурът като багрило за дрехи е бил добиван трудно и по тази причина е запазен само за облеклото на управляващата класа. Пигментът се извличал от жлезите на морско мекотело, наречено мурицид. Окончателният цвят се постигал трудно и след дълга обработка, затова червено-виолетовият цвят бил запазен за мантиите на царските особи. За получаването само на грам оцветител трябвало да се  съберат и преработят 10 хил. мекотели.

В Римската империя Нерон издава забрана простосмъртните да носят пурпур и той бил разрешен само за императора.

През следващите столетия е изнамерен способ тъканите да се багрят с бои от растителен произход или от черупки на насекоми. През 1464 г. папа Павел II разпоредил да се използва „кардиналски пурпур“ оцветител, който се приготвял от сушени насекоми.

През1856 г. английският химик Уилям Перкин получил синтетичен пурпурен цвят и скоро организирал промишлено производство. Така пурпурът станал достъпен за широките народни маси, а и както вече разбрахме, годината ще е оцветена в него.

 
 


Повече информация Виж всички