През последните 30 години Лиз Фихтнер е била състезателка по таекуондо, бодибилдърка по бикини и фитнес инструктор. Сега тя е на 64. Тренировките продължават да бъдат приоритетната тема в живота ѝ, но отношението ѝ към движението е по-различно. „Вече не ми е нужно да доказвам нищо на никого“, казва Фихтнер. „Знам с какво се чувства добре тялото ми.“
С възрастта човек разбира какво е правилно за него. В момента тренировъчната програма на Лиз включва ходене, вдигане на тежести, танци, йога или участие в различни дейности. Активният живот ѝ помага да остане във форма, така че да се чувства жизнена и красива и за в бъдеще. Тя обаче познава добре и лимитите си и не насилва своето тяло.
Лиз не смята, че някакви конкретни движения или зони трябва да бъдат универсално забранени за някого само защото е на определена възраст. Има невероятни хора, които все още правят наистина високи плиометрични скокове на кутия на тази възраст.
Реалността на стареенето обаче означава, че ставите са по-чувствителни. Наблюдава се и тенденция към по-ниска мускулна маса и костна плътност. Биологичните фактори, които допринасят за баланса (като зрението и вестибуларната система), започват да намаляват. Така че, когато тренирате на 60-годишна възраст и след това, трябва да продължите с малко повече предпазливост и внимание, отколкото може да сте имали през предишните десетилетия. Фихтнер е убедена, че целите в тренирането трябва да бъдат по-индивидуално пригодени. Така човек ще може да укрепи слабите си места, да избегне дразнещи наранявания и да помогне за изграждането, а не за разграждането на тялото си.
С днешна дата има практики и нагласи, които самата Лиз предпочита да избягва.
Като бивш бодибилдър и състезател по таекуондо, Фихтнер е тренирал интензивно в тези две модалности. Но в наши дни тя гледа на фитнеса като на по-холистично занимание, за да поддържа тялото си здраво. Това означава, че тя извършва различни дейности, които предлагат различни предимства.
„Особено като достигнеш определена възраст, трябва да мислиш всеобхватно“, казва Фихтнер. Тя прави силови тренировки за поддържане на плътността на мускулите и костите. Обръща се към йога за подпомагане на мобилността, баланса и психичното здраве. Не забравя и кардио, за да поддържа метаболизма си.
Не е задължително предизвикателства като например големите тежести да са забранени за възрастните хора. Но плавното начало и осигуряването на добра форма са от първостепенно значение, когато опитвате нов вид упражнения.
„Започнете полека, като наистина се фокусирате върху формата и това как се чувства тялото ви, и след това напредвайте,“ казва Фихтнер. „Когато успеете, успеете.“ Като започнете внимателно, ще можете да проследите подобренията си и да избегнете нараняване. Дори на късна възраст човек има нужда от усещането, че прогресира. А може би особено тогава.
С напредване на възрастта става още по-важно да поддържаме ума си фокусиран, докато тренираме, за да избегнем нараняване. Например, Фихтнер избгягва да се разсейва при спортно ходене, за да се увери, че ангажира правилните мускули и избягва падания.
Вниманието е особено важно при работа върху уменията за баланс. Иска се фокус, за да останете изправени, когато, да речем, балансирате на един крак. Фихтнер набляга на това, че както изграждането на поддържащи баланса мускули, така и обръщането на внимание къде се намира тялото ви в пространството (по време на всяка дейност) са от решаващо значение.
Достатъчно е някой да ви повика по име, докато балансирате, и ако нямате силата около глезените си, над коленете или в сърцевината си, ще паднете. На тези години има повишен риск от сериозно нараняване – като например да си счупите бедрото. Добрата новина е, че балансът се повлиява забележимо при концентрирана работа в такава насока.
Фитнесът през шейсетте ви е свързан със срещата със себе си тук и сега. Това означава да не се опитвате да правите нещо само защото някой друг във фитнеса го прави. Нито пък защото вие самите сте го умеели в миналото. Дори да е в близкото минало. На 64 не е времето за его. „Обичам поговорката, че „сравнението е крадец на радост“, твърди Фихтнер. И призовова: „Не се сравнявайте с това, което сте били. Не се сравнявайте с никой друг на вашата възраст, който се справя привидно „по-добре“. Просто не сравнявайте.”
Вместо това направете равносметка на постиженията си, решимостта и силата си. „Не оставяйте възрастта ви да ви определя“, настоява Лиз. „На всякакви години можете да сте с жестоки спортни тела.“
