Най-голямата сила на света? Да бъдеш последователен

| от Флорентина Д. |


Наскоро стигнах до един извод, който звучи малко стряскащо:

Най-големите пречки в постигането на житейските ми цели, е била не липсата (на способности, интереси, знания), а точно напротив: прекомерността им.

Увереността, че притежаваш големи способности, поддържането на широки интереси и наличието на най-разнообразни знания, включително житейски – е необходимо само дотолкова, доколкото това те прави интересен събеседник. Но в кариерен план създава същия проблем за реализацията, колкото пълната липса на качества, знания и интереси.

В основата на този проблем седи желанието за разнообразие.

Когато имаш много интереси и усещането, че нещата ти се отдават с лекота, си склонен да подхващаш различни задачи и бързо да ги зарязваш, защото нещо друго е привлякло вниманието ти и те зарежда с нова тръпка, нов интерес, ново забавление и усещане за смисъл…

Затворен в този цикъл на започнато и незавършеното, човек постепенно заживява с усещането, че ей сега, всеки момент, ще постигне Голямото и Значителното. Че заслужава да постигне Голямото и Значителното. Но така и не го постига.

Защото, за да постигнеш каквото и да е, в която и да е сфера, е нужна още една суперсила.

И тя е да бъдеш последователен.

Както пише в статия за сайта Medium писателят Кевин Нокиа, единственото, което ти е нужно, например, за да напишеш нещо, е да си последователен. Може да не се окаже гениално. Може дори да е посредствено. Но ще е там, написано и готово, стига да работиш всеки ден върху него.

За да постигаш целите си, не е толкова нужно да мислиш, да планираш, а още по-малко да отлагаш, да се колебаеш и да се съмняваш. Не е необходимо и да сменяш стилове, да избираш подходи. Не е нужно да се чудиш кога ще бъдеш най-продуктивен: рано сутрин или през нощта. И в никакъв случай не е полезно да подхващаш заниманието и да го зарязваш, заради нещо още по-вълнуващо!

Нужно е единствено да бъдеш последователен – и всеки ден да пишеш, или да работиш над целта си.

Същото, по думите му, важи за музиката, за публичното говорене, дори за бизнеса. Всъщност последователността е неизменна част от дисциплината.

Вижте статията „4-те принципа на дисциплинираните хора“.

„Последователността е много мощна сила“, пише Кевин Нокиа.

„Необходима е дисциплина, за да се запази последователността. Не знаете какво ще последва, след като напишете статията си. Не знаете какво ще се случи след като започнете собствен бизнес. Не знаете какво ще очаквате, след като предприемете определени действия.

Затова започнете да го правите и бъдете последователни. Не е необходимо да откривате „най-добрата рутина“ или „най-добрия метод за писане“. Просто трябва да продължите да пишете, а след това, докато пишете, можете да започнете да търсите методи, които биха могли да ви помогнат да продължите да пишете и да подобрите писането си.

Помнете, че ще бъдете отличници в нещо, само ако сте постоянни в него“.

Но последователността в живота е суперсила, която не се отнася единствено до работата.

Тя има голямо значение и в личните връзки, в приятелствата, в отношенията с роднините.

Забелязали ли сте, че ако постоянно, а не спонтанно и периодично, се интересувате от приятелите
си, те също започват да се интересуват от вас и да „ви проверяват“ как сте.

Когато сте постоянни в отношението и в поддържането на чувствата си към партньора си в личен план, предизвиквате доверие и усещането, че може да ви се разчита, а съответно и връзката работи.

Ако се обаждате всеки ден на възрастните си майка или баща, за да ги попитате как са, ще забележите, че те ще се радват от това и ще очакват вашето обаждане.

И в отношенията с децата си трябва да бъдем постоянни.

Докато са малки е нужно да показваме любовта си постоянно, а не на приливи и отливи. А когато започнат училище, трябва да бъдем последователни, за да им помагаме да развиват личните си интереси последователно.

За да не израснат разсеяни и любопитни, но неустойчиви в заниманията си, разпилени в действията си и напълно хаотични (като нас самите!), е необходимо да поддържаме с дисциплина постоянството им.

Ако се ходи на пиано – трябва да не се изпускат уроци и да се свири дисциплинирано и извънредно. Ако се занимават с език, не трябва да се пропускат часовете. Ходи ли се на плуване, трябва да се ходи всеки път!

Децата ще преминат много бързо през различни периоди и, растейки, ще има много моменти, в които няма да им се занимава с нищо. Ще искат да пропускат задължителните занимания, ще ги мързи, ще се съмняват в себе си.

Научите ли ги да бъдат постоянни обаче, те винаги ще разполагат със силен ресурс, с който да преодоляват трудностите, мързела, разсейването и проблемите. Само така в един момент могат да дойдат и успехите…

Вижте още:

20 психологически истини за човешкото поведение


Повече информация Виж всички