Красиви сме, но сме еднакви

| от Емилия Седевчова |

Живеем в епохата на куклите Барби от плът и кръв. В наши дни не намираме красивото в уникалността и малките дефекти, които изразяват личността ни. Красотата вече не е ценност, не е недостижим идеал. Днес тя си има своята цена и всеки може да я постигне според представите си за хубост, според обществените нагласи и най-вече – според реалните си средства.

В днешно време красотата се открива в абсолютната симетрия.

Искаме правото, красиво носле на Барби и изобщо не допускаме, че нос с друга форма и размери може да е по-подходящ за нашето лице. Пък и какво толкова – ако лицето ни не е подходящо за този нов, прекрасен нос – ще си направим друго лице, което да му отива.

В днешно време красотата ни е заключена в рамка. Тя е мода.

Цели индустрии съществуват и процъфтяват, подхранвани от масовия стремеж към съвършенството такова, каквото обществото го налага.

И макар нашето най-силно оръжие като човеци винаги да е била уникалността ни, в последните няколко десетилетия сме забравили за нея.

Еднакво прекрасните нослета, плътните устни и високите скули ни обезличават напълно.

Гледаме ги в модните списания, на партитата, срещаме ги на улицата. Толкова много красота, а могат да те заболят очите от еднаквост.

Нищо чудно, че модната индустрия се поосъзна и в последните години започна да налага така наречените “нетипични модели” – плюс-сайз модели, модели с ветилиго, албиноси. Индустрията е наясно, че различното продава. Но, колкото и да е невероятно, засега и еднаквостта се справя добре с продажбите. И даже няма изгледи да свърши скоро тази лудост. Топката вече е изпусната и лавинообразния процес на клонингите набира все по-голяма скорост. Все повече млади момичета уголемяват бюста си, коригират лица и тела до неузнаваемост понякога.

Не ме разбирайте погрешно –  не съдя никого. Всеки може да прави с тялото си, каквото пожелае, то си е неговият личен храм. Само се учудвам, че не се забелязва в каква поредица от конвейерно производство се превръщаме. Да, пластичната хирургия е нещо феноменално, тя може да върне самочувствието и да подари нов, пълноценен живот за хора с естетически дефекти или такива, които са преживели инциденти. Но сега е загубила първоначалното си предназначение и е изместила фокуса си към масовото изработване на стереотипни хубавци и хубавици.

В стремежа си към съвършенство и консервиране на младостта, измислихме толкова много процедури, терапии и интервенции, че и най-верните им последователи не успяват да са в крак с всички новости.

Дори и конкурсите за красота допускат “ремонтирани” участнички, което само потвърждава колко много са се изменили критериите и разбиранията ни за хубост. Но вместо да ни помага, тази многомилиардна индустрия започва да ни пречи да се възприемаме такива, каквито сме. Тя не ни позволява да бъдем себе си, да обичаме телата си.

Дори най-върлите защитници на естествената хубост могат да се изкушат от това “съвършенство” и да опитат едно или друго от новопредлаганите и добре рекламирани услуги за “подобрения”. Човешкото любопитство е пословично. Пристрастяването към тези процедурки пък е установен факт. Но не всичко, което се предлага на пазара, наистина ни прави хубави (пък било то и по еднообразен начин).

Достатъчно примери има за злоупотреба с процедури, чрез които се достига в крайна сметка до непривлекателен външен вид.

А ако седнем да разгледаме кое да е модно списание, от снимките ни гледат прекрасни създания, приличащи си поразително. Техните образи са като за играта “Открий десетте разлики”, само че разлики почти няма.

В родния „хайлайф“ плеймейтки, поп и фолк певици, манекенки и много други си приличат като две капки вода. Те от своя страна имат хиляди последователки, които също мечтаят един ден да се превърнат в своята любима кукла Барби.

В свръх-консуматорското общество, в което живеем, се харчат милиони за какви ли не удобства и излишества. Но е жалко, че и красотата или изкривената и перверзна понякога престава за нея започва да се причислява към тези излишества.

В следващите години тази индустрия ще се развива все повече, защото процесът е набрал такава голяма инерция, че вече е неудържим.

Единственото, на което се надявам, е, че преди неминуемо да стигне до своя край, тази индустрия ще се е развила дотолкова, че ще започне някак да ни прави красиви не само отвън, но и отвътре…

Още от Емилия Седевчова:

Офроуд с бебе из софийските улици

 
 


Повече информация Виж всички