Как да развием женската си същност? Темата е изключително популярна в последните години, а интернет предлага огромно количество публикации и видео съдържание по темата.
В навечерието на международния ден на жената се замислих какво всъщност носи в себе си символът на жената. Дали е на първо място любимата, или пък майката, професионалистът в работата, красавицата, стройната, добре облечената.
Куп определения, които могат буквално да хванат самооценката ни, да я ударят здраво в земята и да ни счупят на парченца, хвърляйки ни в тъга, че някъде не сме достатъчно добри, защото не притежаваме някое от тях.
Кой всъщност казва каква трябва да бъде жената?
Обществото, в което живеем, близките ни, мъжете ни?
Отговорът е – самите ние. Ние сме тези, които имаме нужда от рамките, в които да се натикаме, макар и да не са ни по мярка.
Пренебрегваме себе си в старанието си да покорим поредния професионален връх, стоим във връзка, макар душата ни да крещи за свобода, раждаме деца, защото „часовникът тиктака“, стоим гладни, за да се впишем в нормите за перфектно тегло, коригираме лицата си, за да бъдем вечно млади, носим токчета, за да сме женствени.
Къде обаче остава автентичността ни?
Защото жената, това е излъчване, усмивка, благина, нежност, финес. Изнервени препускаме, гоним времето, караме се, крещим. Така погубваме най-ценното си като жени – приветливата си същност, приласкаващ характер, мекият поглед, спокойната душевност.
Не си подаряваме време за себе си, за да запълним емоционалния си резервоар с положителни чувства. Нямаме време за вана с етерични масла, не четем, не слушаме музика, не се сливаме с природата майка…или го правим някак набързо, всичко е фон. И така полекичка губим, най-ценното – себе си.
И ето, че идва Осми март и бързаме – да запазим фризьор, да си купим рокля, да се подготвим за празник. А празникът е всеки ден, вътре в нас. Усеща се като радост, щастие, гордост да бъдеш жена. Да имаш право на избор-да бъдеш каквато желаеш – обвързана или сингъл, с дете или без, кариерно успешна или оставаща у дома. И компасът, показващ правилното място е нашият вътрешен глас, глас, който успяваме да чуем и зачетем, че сме тук и сега, и в хармония.
*Кристиана Стефанова е създател на “Фабрика за щастие” – пространство за психология и личностно развитие. Дълги години се заминава с телевизия, но личните й търсения я довеждат до магистратура по психология редица сертификационни тренинги, сред които по хипноза и хипнотерапия към БАХХ. Последвайте Кристиана и на нейната Facebook страница @happinessfactorybg.
Още от автора:
Страховете, които ти пречат да срещнеш любовта
Край на паник атаките в 2 прости стъпки
Семейната травма от родителите предопределя бъдещите ни връзки
Вижте още:
