Всеки родител е чувал от детето си фрази, които го смразяват. От тях: "Мразя те" е може би най-тежката.
Започва се рано: още четиригодишните обявяват шумно кого обичат "най-много". Бързо се досещат съответно, че ако кажат "мразя те" на най-близките си, ще постигнат също толкова силен ефект.
Те наистина чувстват силно и със страст ограниченията, които са ги принудили да кажат "мразя те" на майка си, баща си, баба, дядо или детегледачката. Обикновено е именно на онзи, който е най-близо и целодневно с тях.
Но рядко това е госпожата в детската градина. Защо ли..? Струва се да се замислим върху този въпрос.
В тийнейджърска възраст можем да очакваме тези тихо промълвени думи да бъдат придружени и от гневно свиване на очи, от присъскване, от сърдито фръцкане или тръшване на врата.
Съобразителните родители бързо се досещат, че проблемът не е в израза, а в начина, по който ние, възрастните, реагираме на него. Те осъзнават нещо, което е ясно и без да го изкаже психолог по детското развитие: всъщност е много по-добре детето да мисли, че те мрази, отколкото да не изпитва нищо към теб, нали?
А и ще му мине. Да говори каквото си иска, стига да прави, каквото трябва...
Въпросът е как НИЕ да НЕ отговорим с нещо, за което да съжаляваме.
Затова нека вникнем какво всъщност казват децата, когато възкликват "Мразя те" на родителите си.
Както пише редакторът от сайта Scarry Mommy Кейт Макферсън, има една добра новина: всъщност децата не ни мразят, независимо че го казват. Те просто изпитват много силни емоции, които обикновено представляват бунт срещу някое наложено ограничение.
Обикновено са думи, наложени при граници, които сме поставили. Или са най-силните думи, за които детето се сеща, когато трябва да изрази негодувание, недоволство, липса на усещане за свобода и... всичко останало.
Езикът не е достатъчно прецизен, когато емоциите са твърде силни: и тази реакция е най-бързата и най-естествената за малкото дете в момента.
"Мразя те" е "израз, използван като оръжие", според Карол Калкинс, психотерапевт от Колорадо, цитиран в статията от Scarry Mommy. "Те на практика се нахвърлят върху теб. Това, което се случва, е, че фронталният кортекс напълно е престанал да функционира. Те реагират така, защото са много разстроени, ядосани или наранени".
Ако чуете "Мразя те" от тийнейджър, не го приемайте твърде на сериозно, добавя Калкинс.
Този етап от развитието е свързан с отделянето от родителите (нарича се индивидуализация) и подрастващите тестват граници, които може би преди не са им създавали проблеми, за да видят каква власт имат сега.
Както вече писахме в статията "Как "лошото поведение" на детето показва, че сте добър родител", всъщност трябва да се радвате, че детето се чувства достатъчно комфортно с вас, за да си позволи да ви каже, че ви мрази.
То може би е сигурно, че казвайки тези думи, няма да получи солидна порция пердах или абсолютно емоционално отхвърляне. Досеща се, че го обичате.
"Когато едно дете каже: ‚Мразя те", всъщност ти казва нещо хубаво. Може би ти си най-безопасният човек в стаята, към когото може да насочи гнева си; децата не използват думите като оръжие срещу хора, от които се страхуват", продължава Калкинс.
Но ако сме "безопасният" родител как да накараме детето да спре да ни обижда?
Всъщност, оказва се, не е нужно да правите каквото и да е. Най-малкото да отвръщате с тежки думи, нито да го питата какво има предвид или дали не съжалява за думите си.
Премълчете си и си дайте време да се успокоите. А и то да се успокои. Имате нужда и двамата.
Сериозният въпрос е как да НЕ отговаряме и какво да НЕ правим, ако детето ни каже тези силни думи.
Първото е - да НЕ отстъпваме от границите, които сме наложили и срещу които е насочен бунтът на детето.
НЕ е и моментът за дълъг разговор - детето вероятно е прекалено изпълнено с емоции, за да чуе каквото и да е.
НЕ е и моментът да се оставите да ви завладеят емоциите и да отвърнете с остра забележка.
И НИКОГА не трябва да допускате обидата да прерасне във физическа саморазправа.
А какво да направим тогава?
Експертите са единодушни, че когато детето възкликне: "Мразя те!" - трябва да запазите възможно най-силно спокойствие и просто да успокоите обстановката.
Усетете какво чувствате след думите:
Обърнете внимание на собствената си реакция. Наранени ли сте? Ядосани? Тъжни? Разочаровани? Чувствате се отхвърлени?
Не е нужно да се опитвате да се отървете от тази емоция. Вие имате право да се чувствате наранени от думите на детето си, точно както то има право да се чувства наранено или ядосано от самата ситуация.
Поставете емоциите си на пауза:
Отделете си достатъчно време, за да си припомните, че зад тези думи може да се крие някаква история.
В този момент детето може би отхвърля границата, която сте поставили, бунтува се срещу отговора, който не е искало да чуе, мрази ситуацията, в която се намира, или просто начина, по който се чувства.
Изберете си реакция:
Вместо да реагирате мигновено веднага на думите, помислете.
Правилният отговор може да се даде дори и без думи: ако виждаш, че детето е разстроено от наша постъпка или ограничение, трябва да преценим дали да останем близо до него или да напуснем стаята - в зависимост от интензитета на чувствата му и от поведението. Ако е малко дете, можем дори да го попитаме: "Виждам, че си разстроен. Искаш ли да остана при теб или да ти дам пространство и да отида в другата стая?"
След това дайте на детето си време да се успокои.
Независимо дали детето ви иска да остане насаме, да се притисне към вас или да се прегърнете, отложете разговора за случилото се, докато и двамата не се успокоите.
Можете да кажете и нещо мило в отговор.
Толкова ли объркващо за вас би било, ако в този момент кажете нещо кратко и мило, като например: "Обичам те и винаги ще те обичам"?
Отложете разговора за случилото се след като всичко поутихне.
Ако искате детето да развие емоционална интелигентност и саморефлексия, насърчете го да поразсъждава след време върху думите си и да помисли дали наистина е изпитвало омраза в момента, в които ги е казало.
Добре би било и да разбере защо ги е казало: кое ограничение му се е сторило несправедливо. И защо ли би искало да ви нарани, изразявайки най-тежките емоции, за които се сеща?
Но никога не се оттегляйте от разговора и не приемайте израза за чиста монета.
Децата казват какво ли не - нашата работа като родители е да сме там, отсреща, независимо как изразяват чувствата си.
Насочвайки ги в по-здравословна посока, а не обиждайки се и назидавайки - ние въпреки всичко трябва винаги да сме на линия за тях.
