Каква е цената на грижата за възрастен или болен близък?
Грижата за възрастните родители и близки се превръща във все по-осезаемо предизвикателство с годините.
Ролята на болногледач остава невидима в забързаното ежедневие, често е подценявана, но тя изисква огромно отдаване, време и емоционален ресурс.
Данните от скорошно изследване на Pew Research Center, публикувани от Американската психологическа асоциация, разкриват сложната социална и психологическа картина зад грижата за възрастните ни близки.
Оказва се, че почти всеки четвърти възрастен човек в САЩ се грижи редовно за родител или съпруг на възраст над 65 години, като им помага с ежедневни задачи, пазаруване, домакинска работа, медицински грижи и финансови въпроси.
25% от възрастните казват, че се грижат за възрастен съпруг или партньор, който е на 65 или повече години.
Статистиката ясно показва, че бремето не е разпределено равномерно в обществото.
Жените по-често от мъжете поемат тежестта на ежедневните грижи - 28% от жените, които имат възрастен родител или партньор, се смятат за болногледачи, в сравнение с 23% от мъжете.
Хората с по-ниски доходи са значително по-склонни да поемате тази роля в сравнение с по-заможните семейства, за които наемането на професионална помощ е по-достъпна алтернатива.
Само 16% от възрастните с високи доходи потвърждават, че полагат такива грижи, срещу 40% от хората с ниски доходи.
В същото време 56% от мъжете и жените, грижещи се за възрастен родител казват, че помощта с ежедневните задачи е оказала положително въздействие върху връзката им.
47% от жените обаче отбелязват, че тези грижи са оказали отрицателно въздействие върху емоционалното им благополучие, кариерата и финансовото им състояние и социалният им живот.
По подобен начин 38% от жените, които се грижат за деца, казват, че тези грижи са се отразили отрицателно на физическото им здраве. Интересен факт е, че мъжете са по-склонни от жените да кажат, че въздействието е било положително.
Как помагаме?
Повече от половината от хората, които се грижат за възрастни (52%) казват, че изпълняват поръчки, вършат домакинската работа или помагат с ремонтите и поддръжката на дома.
42% помагат с прием на лекарства и насрочване на медицински прегледи.
Около 40% пък се грижат за управлението на финансите и плащането на сметките. Около две трети (68%) казват, че редовно помагат на родителя си с поне едно от тези неща.
Комплексната картина показва, че зад сухите стойности в изследването стои необходимост от цялостно преосмисляне на подкрепата.
Когато грижата за възрастен близък се превърне в дългосрочен ангажимент, натрупаното напрежение постепенно засяга не само физическото и емоционалното здраве, но и устойчивостта на цялата семейна система.
Поставянето на ясни граници и откритото обсъждане на задачите между членовете на семейството или роднинския кръг помага за предотвратяване на това цялата тежест да пада върху един човек - най-често жената.
Разпределянето на отговорностите се превръща в ключов фактор за съхраняването на самите болногледачи.
Ако грижите се поделят, емоционалното прегаряне намалява, а самата подкрепа остава устойчива във времето.
Когато грижата за болен или застаряващ близък надхвърли физическите и емоционалните възможности на човека, който я полага, тя може да нанесе сериозни и дълбоки щети.
Вредите рядко настъпват изведнъж, те се натрупват постепенно.
Последствията са хронична умора и физическо изтощение, повишено кръвно налягане и сърдечно-съдови проблеми, спад в имунитета и дефицит на основни витамини и минерали.
Емоционалната цена често е най-висока. Чувството за безизходност и безнадеждност е почти ежедневие, а вина и самокритиката се редуват с яд и агресия към болния.
Постепенно светът на полагащия грижи се свива до пространството между дома и болницата/стаята на болния.
В такива случаи е важно е да си напомняме: грижата за себе си не е срамна или егоистична постъпка, тя е условие за оцеляване.
Както при авария в самолет маската се поставя първо на родителя, така и в този случай не можеш да дадеш подкрепа, ако физически или емоционално не си добре.
В крайна сметка грижата за тези, които са се грижили за нас, е благородна и естествена човешка проява, но тя не бива да се превръща в мълчалива жертва.
За да бъде истински пълноценна, тя изисква споделено съчувствие, открит разговор в семейството и реална обществена подкрепа.
