Ле Сабл д"Олон, Ил дьо Ре и Ла Рошел - кратко морско-дегустационно семейно пътуване с фарове, история и козе сирене, от което "те боли носът".
Не можех да кажа край на лятото. Нито да отида да гледам ветроходно състезание, без да осигуря на децата време за техните забавления и време за нас, заедно.
Не защото искахме още плаж, а защото имахме нужда от преход между лятото и алармата за детската градина.
Искаше ми се да имаме още няколко дни, в които да се поскитаме без особена цел, да закусваме бавно и големите решения да са дали първо да отидем до фара, или да преядем с кроасани и тарталети.
Избрахме да пътуваме с кола под наем между Ле Сабл д"Олон, остров Ил дьо Ре и Ла Рошел.
Шофирането във района действа добре. Пътищата са без нито една дупка, ограниченията се спазваха и, въпреки че има доста трафик, имаш и време да се порадваш на пейзажа, без непрекъснатото напрежение да следиш за ями по асфалта.
Ле Сабл д"Олон/ Les Sables-d'Olonne
В Ле Сабл д"Олон градският живот е свързан с океана.
Широкият пясъчен плаж, Grande Plage, се разстила пред крайбрежната алея, а зад нея започват улиците, магазините и заведенията.
Не е нужно да предвиждаш време за града и време за плаж.
Разхождаш се по улиците и малко по-късно събуваш обувките и влизаш във водата.
Уикенд е и плажът е пълен с хора. Водата също. Не плуват, а ходят.
Голяма атракция е, защото морето е плитко, а в него ходят стотици хора.
При водното ходене (longe-côte) се върви успоредно на брега, потопен във водата между пъпа и подмишниците, често в група.
Спортът възниква във Франция през 2005 г. като тренировка за гребци, а днес е популярно занимание по френските плажове, със собствени клубове и състезания.
Едно от най-хубавите места обаче е скрито навътре, зад крайбрежната алея.
Кварталът Île Penotte носи име на остров, но всъщност е малък пешеходен район в центъра.
По стените на къщите му има картини от мидени черупки - цветя, животни, морски и приказни образи. Авторката им е местната художничка Даниел Арно-Обен, известна като "Дамата с мидите".
Около пристанището и каналите, по които се излиза в океана, непосредствено до плажа настроението е различно.
Има океански лодки, въжета, мачти, хора, които работят по корабите си. Гледахме ги и измисляхме накъде отплава всяка лодка.
От другата страна е Ла Шом - старият рибарски квартал, до който се стига и с малките морски совалки, които са част от градския транспорт.
Те са удобен начин да минеш напряко през канала, а за децата краткото пътуване си беше събитие.
Пристанището е чудесно и достъпно за разглеждане и разходки: да следваш кея, да спираш срещу някоя лодка, после да продължаваш към морето и фара.
Ле Сабл д"Олон има няколко фара, сред които и високият бял Армандеш, построен през 1968 година, до който се стига с кратка разходка покрай брега.
Ил дьо Ре / Île de Ré
След два дни сменихме града с остров.
Ил дьо Ре е свързан с континента с мост, който сам по себе си заслужава да бъде част от разказа. Дълъг е почти три километра дълъг и свързва Ла Рошел с Ривду-Плаж.
Извива се над водата с такава лекота, че можеш да забравиш колко голямо инженерно съоръжение е всъщност.
Втората ни база беше къмпинг в Rivedoux-Plage, близо до моста и плажа, в нещо между каравана и малка ваканционна къща. Нова, удобно подредена, чиста.
Подобно настаняване се оказва много добър избор при пътуване с деца.
Имаш собствено място, можеш да излезеш навън, да купиш храна и да не съобразяваш всяко хранене с ресторант. А цената за нашия престой беше доста под тези, които сме гледали в България.
Трябва да призная, че тук вече започнахме да ставаме кръгли, защото буланжерията (пекарната) беше близо.
Кроасани, шоколадови хлебчета, тарталети, дори само хляб. Кроасаните се ронят, маслото се усеща.
Цените са същите, а понякога и малко по-ниски от тези у нас.
Опитахме и да разширим вкусовия опит на децата. Франция, галети, сирена, местни продукти, козе сирене в малки, интересни форми и цветове. Е, опитахме. Съпротивата дойде още преди първата хапка.
"Мамо, махни това... Боли ме носът".
Кой каза, че децата не дават точни описания на нещата?
Опитаха го все пак, с изражения, които ще помня по-дълго от самото сирене. Печивата и морската храна останаха далеч по-успешната част от френското им кулинарно образование.
Обиколихме острова с кола. Любим ни стана дългият плаж Conche des Baleines - пясък, вода, хоризонт и възможност просто да се разпръснем за малко.
Атлантическите плажове са просто... различни. И са много.
Хитът обаче беше Phare des Baleines - Фарът на китовете - и музеят към него.
Не очаквах място, посветено на фарове, да ги впечатли толкова. С децата когато има истински въпрос за решаване: как корабите намират пътя си в тъмното - любопитството е съвсем естествено.
Музеят разказва за историята на фаровете и морската навигация.
Големият фар е открит през 1854 година, висок е 57 метра, а до горната му площадка водят 257 стъпала. Е, качихме ги!
До него стои и по-старата кула от XVII век, от която гледката е даже по-добра.
Тук имаше въпроси, разглеждане, нагоре и надолу по стълбите...
Обаче фаровете престанаха да бъдат просто красиви кули до морето. Вече имаха задача, устройство и история.
Голям минус е, че информацията е само на френски (не го говоря) и трябваше да превеждам през телефон.
Навътре в острова пейзажът е различен.
Основна част от облика му са солниците, а островът е известен с качествената си морска сол.
Разходихме се и в Арс-ан-Ре/ Ars-en-Ré.
Бели къщи, тесни улици, пристанище и църковна камбанария с необичаен черно-бял връх.
Цветовете ѝ имат практична причина: тя служи като ориентир за моряците, които се насочват към залива и пристанището. Харесва ми да откривам такива подробности с децата.
Гледаме нещо красиво, а после разбираме защо изглежда точно така.
Ла Рошел/ La Rochelle
Ла Рошел върна градския шум, но по приятен начин. Можеш да прекараш часове около старото пристанище - да обикаляш кея, да гледаш лодките, да седнеш за обяд и после да се загубиш из улиците зад него.
На входа му стоят кулите Сен Никола и Кулата на веригата. Името на втората е съвсем буквално - някога достъпът до пристанището се контролирал с голяма желязна верига.
Малко по-нататък е и Кулата на фенера, която е служила като фар, а по-късно и като затвор.
Децата отново бяха впечатлени и то много.
Кули, които пазят входа откъм морето, и верига, с която можеш да затвориш пристанище.
Не се налага да настояваш колко е интересно, само да погледнете нагоре и да си представите как е изглеждало пристигането с кораб.
Зад кея започват улиците с аркадите.
Те са свързани с търговското минало на Ла Рошел: под тях търговците можели да излагат стоката си, защитена от лошото време.
Градът дължи част от ранното си благосъстояние на морската търговия с вино и сол.
Днес под аркадите се разхождаш, разглеждаш витрини и се опитваш да не откриеш причина да си купиш нещо сладко.
В Ла Рошел ядохме и едни от най-вкусните миди и морски дарове през тези дни, при това в заведение на самия кей с гледка към пристанището, хубава храна и сметка, по-ниска от тази, която бихме очаквали за подобно хранене у нас.
Не мога да говоря за всяко меню по френския бряг, но нашият опит доста разклати предварителната представа, че всичко непременно ще бъде по-скъпо.
Имаше обаче и неща, които ни подразниха. Френският се оказа много по-необходим, отколкото очаквахме. В хотели, на летището и на различни места по маршрута попадахме на информация и разговори само на френски.
В някои заведения, особено в по-малките места на острова, срещнахме и неучтиво отношение. Останахме с усещането, че това, че сме чужденци и не говорим езика, е част от причината. Не навсякъде, разбира се, но достатъчно пъти, за да остави неприятен вкус сред иначе много хубавите впечатления.
И още едно правило, което научихме съвсем практично: за обяда трябва да се мисли навреме. След 14:00 не разчитайте, че ще ви нахранят. Дори в 14:03.
Три минути изглеждат като нищо, но са напълно достатъчни, за да ти откажат маса, без значение, че си с деца.
Тръгнахме си доволни.
Донесохме си пясък в обувките, сол в багажа и доста теми за разговор.
Децата помнят музея на фаровете, кулите на Ла Рошел, морските таксита и, разбира се, сиренето, което причинява болка в носа.
Беше кратко пътуване, но остави онова хубаво усещане, че сме имали време да бъдем на ново място заедно и да откриваме.
И още сравняваме всеки кроасан с френските.
