Хубава работа. Всичката Мара втасала, та в последните дни хората се загрижиха дали е редно да се казва „жената до“ президента/Радо/съседа или „жената на“ президента/Радо/съседа.
Някои жени решиха, че им е обидно да бъдат „жената на“, защото този предлог изразява принадлежност, а те не са предмети. Е добре. Живееш с един мъж, киснеш му белите слипове в белина, ползваш му самобръсначката, сипваш му ракията, заспиваш на дивана с отворена уста и протекла лигичка пред него, но ако някой те нарече „жена МУ“, изпадаш в неконтролируем пристъп на хистеричен феминизъм. Няма логика.
Открай време жените символично „принадлежат“ на някой мъж. Елементарното доказателство за този символизъм са презимената и фамилиите на повечето от жените. Мария Георгиева (на баща си Георги) Петрова (на дядо си Петров) – Андреева (на мъжа си Андрей). Може и без тире, разбира се. Тогава жената оставя името на баща си, за да премине в ръцете на мъжа си. Този преход е белязан по личните ни карти, но досега не сме се сетили да се бунтуваме срещу това. Феминистки, спите ли?
Казусът дали е коректно жените да бъдат „на“ или „до“ може спокойно да се отнесе и към други дискриминирани групи на обществото. Защо казваме „кучето на Жоро“? По дяволите, това куче не е някаква вещ, която може да вземеш и след това да изхвърлиш, както правят някои безотговорни стопани на кучета. Това е кучето до Жоро. Или кучето с Жоро. Или кучето, което Жоро си купи от зоомагазина на пазара, след като жена му го изнуди.
Опаааа. Жена МУ? Неговата собственост? Така не се говори.
Ако искаме да сме напълно точни в употребата на предлозите, нека споменем, че жената понякога е до мъжа, но друг път е под него, а когато е в палаво настроение и овулация – над него. В този смисъл обаче прецизирането на позицията звучи вулгарно.
Другата гледна точка по спора гласи, че ако мъжът и жената имат брак, тя е „жената на“. Ако нямат – „жената до“. Т.е. една жена може да роди четири деца на един мъж, да му готви мусака всяка сряда, той да й реши косата, да вечерят заедно всяка вечер, да си четат на глас в леглото, да остареят заедно и да спят хванати за ръка на един семеен антидекубитален дюшек, но ако не са играли кумовото хоро на собствената си сватба, тя не заслужава да е „негова жена“. Тя е просто „жената до него“.
Схващането, че една двойка, която живее на семейни начала, задължително трябва да похарчи спестяванията на родителите си, за да изхрани 200 пияни роднини и приятели под сватбена шатра, е също толкова ретроградно, колкото това, че „жената трябва да е боса, бременна и до печката“. И почти толкова противно.
Ако досега не сте разбрали, лагерите са два: за едните да бъдеш „жената на“ е чест. За другите – срам. Кое е по-странно…не знам.
Във всички случаи защитаването на правата на жените е кауза, и то смислена, дори свята кауза. Въпреки че жените вече се отлепиха от печките и влязоха в политиката, финансите и ръгбито, все още не е рядкост и мнението, че „не може некой дето всеки месец кърви и не умира, да ми казва какво да правя“. Особено ако говорим за местните ширини, е достатъчно да се сетим какво стана с Истанбулската конвенция и ще разберем, че за средностатистическия български родолюбец, който иска да мята ласо по емигранти на границата и да вее байряка под звуци на дайчовото на Витошка, единственото по-слабо нещо от жената, е слабата ракия. И педерастите, разбира се.
Това са тенденции, с които трябва да се борим. Има обаче реална борба, има и превземки и тъпотия. Песента, която спечели „Евровизия“ не се бори за равноправие между мъжете и жените, както претендира. Тя е просто музикално недоразумение, плод на някакви политически екстремности. Настояването да не се наричаме „жените на“, а „жените до“ също не върши работа, що се отнася до популяризиране на правилното отношение на мъжете към жените. Напротив, подобни изцепки само уверяват масите, че жените сигурно са полудели и че проводниците на тия глупости са „зли и космати феминистки за бой“.
А ако толкова не искате да сте „жената на…“, пуснете си „Nobody`s wife“ на Anouk, не се омъжвайте и не изпадайте във връзки. И без това да си сингъл е по-приятно и по-здравословно. Наистина.
