„Оооо, еее, ами не е зле, ама какво стана с журналистиката?“. Когато се похвалих на познат, че съм започнала стаж в юридическия отдел на престижна компания, това беше първото, което чух. Съпроводено от тъжна физиономия. След време се прехвърлих в сферата на комуникациите. И един от онези хора, с които „хайде, някой път трябва да пием кафе“, веднага намери за нужно да ме попита: „А с правото какво ще правиш???“. Дотук добре, но след време попаднах в агенция, където отговарях едновременно за създаването на текстово съдържание и за юридическото обслужване. Не след дълго засякох в метрото далечен познат от Еразъм, който прие слушалките ми и гледането ми през прозореца като покана незабавно да ме заговори. Как си, що си, времето навън, мача снощи, къде работиш сега… Е, този път бях подготвена. Разказах му за двете си успоредни роли и изтъкнах как се радвам, че съчетават и двете ми университетски специалности. Той дълго мисли, дели с нула, черта диаграми в главата си като в някой популярен мийм, и накрая, точно преди да даде Error 404, рязко му проблесна… „Абе, ами то ти май така и не се ожени?“
Цялата ситуация ми напомни за един показателен стар виц, на който много се забавлявах като по-малка. Вълкът хулиган се чуди кого да тормози, среща зайчето и започва да го бие с думите „Зайо Байо, ти защо си без шапка, бе?“. То, горкото, се чуди как да предотврати следваща подобна проява и на идния ден гордо крачи с каскетче из гората. Вълкът го вижда и се вбесява – „Ей, Зайо Байо, ти защо си с шапка днес, бе?“. То обаче отново не пада лесно по гръб и продължава да се разхожда гордо из завоите на гората, почти като куиър човек в град на нацисти.. Вълкът го среща, чуди се какво да се заяде този път и почва отдалече: „Зайо Байо, може ли да ме почерпиш една цигара?“. С едно наум от горчивия си опит, зайчето хитро пита: „Каква да бъде Кумчо Вълчо – с филтър или без филтър?“. А той… исли, дели с нула, черта диаграми в главата си като в някой популярен мийм, и накрая, точно преди да даде Error 404, рязко му проблесва…. и преди да нанесе първия за деня тупаник, гневно процежда през зъби: „Абе, Зайо Байо, ти защо си пак без шапка?“.
Роднини, стари познати, дори непознати на улицата са склонни да нахлуват с мръсни бутонки в личното ни пространство.
Под формата на въпрос. Който трябва да се води доброжелателен. Очаква се да се усмихнем, да дадем обяснение – за външния си вид, за изборите си, за близките си хора, за професията си, за постиженията си, за семейното си положение, за имането или нямането на деца, и за това как ги отглеждаме…
Детето ти то винаги ще е леко облечено, или ще си го навлякъл твърде много в тази жега. А що се отнася до кърменето, със сигурност ще си допуснала една от две грешки – да го кърмиш, или да не го кърмиш.
Що се отнася до брака, я ще подраниш, я ще закъснееш, я ако живееш без брак, жива ще те ожалят, задето нямаш партньор, или с партньора ти не сте се разписали в книга пред чиновник. „Хайде, хайде, ти кога?“ „Време ти е вече, какво чакаш?“ „Не мислиш ли, че трябва да правиш повече компромиси?“ „За кого се пазиш?“ „Кога ще ходим на сватба?“ „Не мислиш ли, че ще ти отива?“
Детето ти ще порасне ще влезе в престижен университет да учи физика…. „Ооооо, а той като мъничък не искаше ли да стане доктор?“.
Ще имаш починал родител и вместо простички думи на подкрепа ще чуеш „Оооо, ами другият ти родител, сигурно му е много кофти, ти помагаш ли му достатъчно, като е така далече?“. Или „Оооо, ами ти сега, като взе другия си родител при себе си, сигурно ти е много зле?“.
Не пиеш… сигурно си болен. Или бременна.
Пиеш… „Дали не прекаляваш малко?“.
Отслабнеш… „Нещо от нерви ли е?“ „Да нямаш някакво заболяване?“
Напълнееш… „Нещо с щитовидната жлеза, може би?“
Стара работа…. „Сигурно ти е омръзнало толкова време на едно място?“
Нова работа… „Сигурно е много стресиращо да не се задържаш никъде?“
Излизаш/пътуваш често… „Твоя работа.. Май имаш излишно свободно време?“
Не го правиш… „Ти няма ли да мръднеш нанякъде, какво чакаш, животът е пред тебе?“
Не, тези въпроси не са доброжелателни. Неуважителни, нетактични, грозни и хулигански са. Целят да те унизят и уязвят, да те накарат да се почувстваш зле със себе си, да докажат надмощието на другия в разговора над тебе, да омаловажат личността и изборите ти. Ти си сгрешил в два случая – ако си като него, и ако не си. Да вземем за пример брака: ако човек се тревожи за теб с най-добри намерения, той следва да изхожда от предпоставката, че според него няма как да си щастлив, ако не си женен/омъжена. Тоест, отново според него, той вади публично и пред хора кирливите ризи на потенциалното ти нещастие и ти търси сметка за тях. Няма що, много мило, би казал предишният Ерген. О, не, грешка, той е ерген, значи няма думата!
Може би на такива въпроси се отговаря най-добре с контра въпрос… „Ами ти, ти как си, нещо друго правиш ли напоследък, освен да си вреш носа насам-натам?“. „Оня ден бях на гробища, та се замислих, хайде-хайде, ти кога? Знаеш ли как ще ти отива?“. Ако вярваш в изборите си, Зайо Байо, няма нужда да ги защитаваш пред никого. Иначе така и ще си останеш – без шапка.
Вижте още:
