Всеки българин, и пак казвам – всеки един – знае много по темата за алкохола. И под много, разбирайте наистина много. Става дума за поне сто и един начина да си сипеш, триста начина да вдигнеш наздравица, петстотин вида мезе, седемстотин начина да се напиеш у дома (сам, по съседски, със семейството, от мъка, от радост, от щастие…) и хиляда модела пийване по време на празници, при срещи с приятели, при погребения и изпращания. Има още толкова варианта за изтрезняване (с бира, без бира, със шкембе, без шкембе, с вино, без вино, със зелев сок и без зелев сок…). И десетки хиляди обещания да не се пие поне един ден, или поне не повече от бира и/или вино. Защото те са безалкохолни, нали.
Пие се и се карат коли. И се влачат лисици в несвяст. И се бесят кучета, и се ритат котки. И се стреля. И се случват някакви невъобразими сцени на разгул и разпад под звуците на агресивна музика. Или се правят кротки съседски седенки пред провинциалните къщи и пред градските блокове и се сипва, сипва, сипва… Понякога се стреля. И се случва да се убива по съседски или роднински след почерпката.
Дали защото носим алкохолния ген на живелите през комунистическия режим наши родители? Дали заради наследените банкетни клапи на бабите и дядовците ни, преживели следвоенното време и пиещи по време на задължителните тържества и официални празници? Или заради опита на прародителите ни с големите им изби, пълни с домашно вино и с медните казани, от които капе златна гроздова…?
Тук напиването е нещо героично. Да носиш, без да падаш, е мъжествено, силно, достойно. Дори за жените.
Вижте още:
Жените са по-склонни към алкохолизъм – виновен е хормонът естроген
Дори да промълвиш, че не ти се пие, нямаш право да не се чукнеш. Никой не се съобразява с това дали той самият или неговия роднина, приятел или роден брат няма да отключи гена, който различава обикновения балкански пияница от алкохолика. Единствената превенция, която познаваме, е да следим дали хората падат, след като се напият. Защото започнат ли да падат, вече ще се притесним за тях. Ако не могат да ходят, зле са се подредили. Ако го правят редовно, започваме да ги избягваме.
Всеки българин има познати, които се крият по домовете си, когато дойдат уикендите или празниците. Те не искат никого да обидят, отказвайки да излязат, те просто не могат да устоят – или не могат да се справят – със задължителното пиене, което върви към социалния живот. Срамуват се, че когато се напият – падат. Че правят и говорят глупости и им се случват лоши неща, и животът им е в упадък, и близките им страдат, и парите им свършват, защото не могат да пият и да работят едновременно.
С цялото ни съчувствие към тези слаби хора, ние не можем да им помогнем. Няма да спрем да си сипваме пред тях, защото те имали проблем. Няма да спрем да им сипваме и на тях, само защото не можели да носят. Ние просто си общуваме. Социализираме се. И това задължително включва пиене.
Разбира се, сред нашия героичен народ се намират и такива смелчаци, които не близват. Те се делят на две групи: непиещи, които са само на биричка, и сериозни непиещи. Сериозните са или спортни натури или бивши пиещи, които нещо са се объркали. Те са особено неприятна компания, защото ти идват на гости и си носят сока или пък те молят да им направиш чай и някак си не участват в общата веселба. Не се отпускат достатъчно. Съмнителни са.
…
Но ето, че годините напредват. Вече не сме на 20 или 30, а гоним поне 40, 50 и вървим нататък.
Компаниите не са вече така шумни, социалният натиск е отслабнал, но са останали навиците. Пиенето се е преместило в кухнята и в хола. Може да е само вино или ракия. Но може и да е водка – кой каквото предпочита.
Скоро ще започнат болестите, ударите. Преди да дойде старостта, ще трябва да се сблъскаме с високото кръвно, неизменния диабет, а „късметлиите“ – и с ужасния рак. Това е история, която ни е добре позната от поколението на нашите родители и техните приятели. А те, меко казано, не бяха въздържатели и тези болести и ги съпътстваха, и ги изпратиха.
Напротив – чаша ракия вечер предпазва не само от проблеми с кръвното, но и от настинки, главоболие, ковид… Освен че разваля черна магия, ракията съдържа и необходимото количество витамини, така че не е нужно нито да ядем плодове и зеленчуци, нито да вземаме някакви добавки. И понеже е калорична, можем дори и да не вечеряме. Лекарства също няма нужда да се взимат – ракията става за разтривки, лекува гърло, зъбобол, ревматични и ставни проблеми. Но най-важното е, че лекува съзнанието ни и ставаме по-общителни, приятни и добри събеседници и възвишени хора. И възприемаме живота по-позитивно. И искаме всички около нас да го знаят.
Защото този алкохолен оптимизъм просто ни отива. Ден след ден. Чаша след чаша. До края.
Вижте още:
