Сватба? Пак си помислете

| от Жоржета Попова |

Не съм копняла за огромна сватба с рокля от сатен и дантела, триетажна торта от сметана с целувки и осем шаферки в еднакви рокли, цвят праскова.

Животът обаче се врътна странно и след два месеца ми предстои именно това. Роклите обаче са в цвят райграс.

Когато казах „Да, ок, ще се омъжа за теб“, миг преди да хукна към тоалетната, за да пролея сълзи от щастие, не предполагах в какво се забърквам.

Подготовката на една сватба далеч не е положение тип „цветя и рози“, макар че цветя трябва да има.

Ако сте решили да се жените, трябва да знаете, че подготовката ще изисква редовно да приемате ксанакс по схема, да бъдете строги като казармен старшина и организирани като немска войска и въпреки нечовешките усилия, които ще положите всички да са доволни, в деня на сватбата най-вероятно няма да имате приятели, нито съпруг/съпруга, за който/която да се омъжите/ожените.

Първите пробойни в романтичния кораб на сватбата стават видими още със списъка на гостите.

Първоначалният им лимит е 60. При първото им изписване стават 120. Оказва се, че и вие – булката, и младоженецът не харесвате 110 от тях, но няма как да не ги поканите. Не защото 120 човека много искат да ви видят щастливи, а защото ако не ги поканите, ще се разсърдят. При първия опит за редуциране на списъка поне до 100, бройката магически нараства до 140. Това, разбира се, е, при положение че и двамата не разполагате с по повече от трима, четирима роднини. При пищните родословни дървета нещата тотално излизат извън контрол.

Следва стъпка втора: ненавистните гости трябва да бъдат поканени.

В повечето случаи това означава неловък опит за поезия върху бяла картичка с виолетова панделка. Ако искате да излезете извън клишето, може да направите някакви по-идейни покани: например такива от еко био хартия с мирис на лавандула. Или с главата на клоуна Пениуайз, която изскача изненадващо от картичката. Или надписани с кръвта на бракуващите се.

Следва раздаването на поканите.

Ако държите повечето от тях да са печатни, това означава, че в рамките на няколко месеца трябва да се видите със 140 човека, като 128 от тях обичайно виждате веднъж на две години. Чао, чао, спокойни летни вечери, прекарани с бутилка бира в парка или нов сериал у дома.

Една от най-тегавите процедури, с която желаещите да сключат свещен съюз ще се сблъскат, е изборът на кумове.

Това са онези хора, които ще стоят до вас на младоженската маса и ще поведат първото хоро, а освен това – ще ги нагърбите с непосилната задача духовно да пазят брака ви. Успех. Кумовете обикновено се правят на радостни, че сте избрали тях, но вътрешно се бунтуват срещу ангажимента, който сте им тръснали. В същото време, поне още три двойки, преимуществено женската част от тях, изпадат в остър пристъп на сръдня, защото не са избрани за кумове и нямат възможността да се бунтуват вътрешно срещу ангажимента.

На този етап вече сте изгубили най-стабилната част от приятелите си: онези, които е можело да бъдат кумове, обаче не са избрани за такива.

Може да се опитате да им обясните, че това, че няма да са ви кумове, не значи, че ги обичате по-малко или не ги уважавате достатъчно, но няма да стане. Остава ви единствено крехката надежда, че обидата им ще се стопи с първата глътка просеко от welcome drink-а на сватбата. Все пак сте отделили две заплати за този welcome drink, трябва да свърши някаква работа. Но не разчитайте твърде много на това.

След кумовете, идва редът на шаферките – ефирни създания в красиви рокли в бледи цветове, които се усмихват на снимките до булката.

В моя случай: свидни приятелки на възраст между 30 и 60, между които една кърмачка, една многодетна майка, една докторантка, една еднодетна, една братовчедка, живееща в Южна Африка, една дама с ишиасна криза и бастун, една госпожа, която отглежда мустаци на палците на краката си, една румънска емигрантка и една приятелка, която иска да носи класическа роба и ботуши.

Традиционно нито една от тях няма да хареса плата, който сте избрали.

Ако някоя случайно го хареса, няма да хареса цвета. Освен ако всички шаферки не са с еднакви и съвършени мерки, ще трябва да им предоставите възможността всяка да избере свой модел на роклята, а ако не искате да полудеете, е желателно да им позволите да се декорират с каквото пожелаят: от маргаритка от органза над задника, до каубойски колан.

Изборът на песен за първи танц носи нови разочарования: ако не желаете да се придържате към обичайните любовни лигни, които са били осквернени от танците на не една или две двойки, на които не искате да приличате, трябва да изберете „нещо различно“.

Това може да е първата песен, на която сте правили секс, но вие не искате да се сещате за този момент, нали? Може да е нещо с прекрасна мелодия, чийто текст обаче разказва тъжната история на група бостънски проститутки. Или някоя българска естрада, която да зарадва по-възрастните гости и да изгони по-младите. Все ще стигнете до някакъв избор.

Мислите, че нещата ще се наредят и в крайна сметка всички ще се забавлявате, а сватбата ви ще бъде събитието на годината? Чакайте.

Първо, още сте много далеч. Предстоят избор на украса, фотограф, оператор, аниматор, халки, DJ, сватбени игри, торта, подредба на маси, откъдето ще изплуват още разсърдени, и още куп важни решения от типа на „Пилешките руладини или свинското бонфиле са по-подходящи за основно ястие?“

Но знаете ли? Няма никакво значение дали ще изберете руладините или бонфилето. Все някой няма да е доволен. А и нали помните? До сватбата най-вероятно няма да имате нито приятели, нито партньор.

 
 


Повече информация Виж всички