Сексуалният тормоз над мъжете – мит или реалност?

| от Николина Михайлова |

Случвало ли ви се е да ви се налага да предпазвате мъж от други жени? Не, не, да го ревнувате и да ги нападате. А съвсем реално да трябва да се застъпите за него по един или друг начин, защото той като мъж няма моралното право да нападне жена. И дори да го имаше, възпитанието му не би му позволило да го направи.

Последните години много се изговори по темата за тормоза като се започна от #MeToo и се свърши с делото между Джони Деп и Амбър Хърд, което целия свят следеше с безумен интерес. Дали защото всички толкова много харесват Джони, или просто защото за тормоза над мъжете рядко се говори? Най-вече защото всички много харесват Джони, но и защото за тормоза над мъжете се говори много, ама много рядко. А Джони го харесват понеже през годините си е изградил образ на „добро момче“, което винаги ще помогне и ще подкрепи жената до себе си, независимо дали тя ще е Уинона Райдър, Кейт Мос, Ванеса Паради или Амбър Хърд. И не, няма да я бутне по стълбите.

Тормозът може обаче да не бъде само психически като в неговия случай, а и сексуален.

Последните дни попаднах на следната история – 25- годишна жена полицай под прикритие съблазнява 17-годишен ученик и го убеждава да ѝ продаде дрога, след което го арестува. Коментарът на разказващия – това може да се случи само в тази конфигурация, ако беше обратното и 25-годишен мъж полицай под прикритие съблазняваше 17-годишно момиче, още на следващия ден по улиците щеше да е пълно с протестиращи хора. Факт.

Друг факт е, че мъжете се водят по-силния пол и по принцип могат да се защитават. По принцип. Гледам обаче след това едно интервю с Джордан Питърсън и той споделя, че знае как да се справи срещу мъж, който прекрачва личните му граници, тъй като параметрите са ясно дефинирани – говорят, спорят и ако не постигнат консенсус, преминават на физическа саморазправа. Когато обаче са преминати границите на цивилизованата дискусия с жените, следващата логическа стъпка – физическата самозащита, е забранена, най- малкото от социална гледна точна. Всъщност в такива ситуации, мъжете нямат полезен ход, дори заплахата не е вариант. Докато в отношенията между мъже, възможността за физическа разправа все още винаги съществува.

Защо ви разказвам всичко това?

По стечение на обстоятелствата един уикенд се оказах на ергенското парти на мой близък. Девет мъже и аз. Дотук добре, всички се забавляваха, повечето от мъжете бяха женени с деца, добре възпитани и се грижиха за мен като единствената жена в групата. Всичко супер, отиваме на бар, който иска пие, който иска танцува, който иска – и двете. Докато от съседната маса не дойде една дама и не започна да се опитва да танцува с всеки един мъж на дансинга по един доста агресивен начин. Намери си една „жертва“ от съседната маса, за когото коментирахме, че е доста смел мъж. Малко по-късно същият този „смел“ мъж притеснено ме помоли да ѝ каже, че съм приятелката му, за да не го закача. Съгласих се и това донякъде имаше ефект. Когато обаче дамата намали танците с него, се пренасочи към мъжете от моята компания и се оказах в позиция, в която цяла вечер трябваше да спасявам и тях по един или друг начин. Защото вниманието не им беше приятно, а това да си седнат на масата, не им гарантираше спокойствие.

Дамата, както сама ми обясни, просто искаше всички да се забавляват и се опитваше да накара и тези, които си седяха, да станат и да танцуват. За жалост обаче това беше свързано с доста яростно дърпане и пълно недоумение как „да се откачат“ от това нежелано внимание. Защото в крайна сметка, не можеш да накараш някой на сила да прави нещо, което не иска. Единственото, което аз можех да направя, беше да дръпна нея да танцува с мен, за да се разсее и да мине момента или да дръпна мъжа, който е „под атака“, да танцува с мен. Това продължи близо два часа. От компанията успя да притесни 7 от 9 души, плюс мъжа, чията приятелка станах по неволя. Някои бяха повече и по-често атакувани от други. Имаше си топ 3 жертви. Обаче всички в топ 5 ми благодариха след това, че съм им помогнала.

Пиша това, защото всяка една от нас може да е тази жена.

Не сте ли били на парти, където сте искали да накарате някой да танцува? Искали сте да се забавлявате и те да се забавляват, нали? Аз все пак танцувах с тази жена, говорих с нея. Тя нямаше лоши намерения, дори не осъзнаваше до каква степен всъщност притеснява поведението ѝ тези мъже. Защото то на пръв поглед беше безобидно, а и беше съвсем невинно. Тя не танцуваше по провокативен начин, не се опитваше и да има интимна близост с тях. Въпреки това те се чувстваха нападнати, защото беше агресивно и настъпателно.

Както ми каза един от тях: „Нормално е. Никой не иска да му се навлиза в личното пространство до такава степен“. Така че следващия път, когато сте в някаква ситуация, замислете се първо, дали поведението ви не притеснява хората от другия пол и второ, ако някоя друга дама ги притеснява, дали нямат нужда от вашата помощ. Па макар и да сме „по-слабият пол“.

Вижте още: 

Коя е най-лошата ти първа среща?

 
 


Повече информация Виж всички