Съпругът ми и неговата приятелка

| от Хрис Караиванова |

Полиаморията и начините й на употреба

Замислете се за партньора си. Помислете за това как той ви кара да се чувствате. Вие знаете всичко един за друг – всяка трапчина, луничка и бръчка, всички странни звуци и мимики. Това просто е вашият човек.

Сега си представете, че този човек целува някоя друга.

Отиде ли сърцето ви в гащите? Разбира се. Дори да си представите този сценариий, е болезнено.

Това е моногамният начин на живот. Живот, построен върху вярата, че вие и партньорът ви ще бъдете двамата, без да има никой друг. За повечето от нас това е единствената връзка, в която има смисъл. Всяка алтернатива се възприема като лежерна и несериозна.

Сега опитайте да обясните това на някого от полиаморното общество. Полиаморията (не бъркайте с полигамията, запазена по-скоро за арабския свят и ощетяваща жените) е начин на живот, в който всеки индивид е свободен да има какъвто и да е брой романтични връзки и всички участващи са наясно един за друг.

Полиаморията може би не ви се струва като „вашето нещо“. Въпреки това, за повече от милион хора в САЩ, тя не само е „нещо“, а начинът им на живот. Но какъв е този живот по-точно, от гледна точка на външния наблюдател?

Предефиниране на верността

Нашите западни разбирания за верността са формирани от моногамията. Завладяни сме от идеята, че няма как да обичаш повече от един човек

Според книгата на Доси Истън „Етичната уличница: Практическо ръководство за полиамория, отворени отношенията & други приключения“ идеята за верността може да бъде напълно премахната от секса: „Много хора описват правенето на секс само с един човек като вярност. Струва ми се, че верността има много малко общо с това с кого правите секс. Верността е относно уважение, спазване на обещанията и зачитане на вашите приятели и любовници, грижа за тяхното благосъстояние, така както за собственото си такова“.

Мисля, че повечето от нас нямат проблем с тази дефиниция – просто наблягаме повече на това да правиш секс само с един човек до края и толкова.

Научени сме да вярваме, че ако нашият партньор прояви любов към някой друг, това означава, че връзката става по-слаба и по-малко специална, защото вече включва и друг човек.

И все пак, навсякъде около нас има примери на полиамория. Родителството е чудесен пример за възможността на хората да обичат еднакво и искрено. В книгата си Истън пише, че не е нужно любовта да се насочва само към един обект, така както майка на 9 деца може да ги обича всички толкова, колкото и майка на 1 дете. Затова, щом родителската любов може да бъде полиаморна, защо романтичната да не може?

Правилата на полиаморните

Няма точно определен начин, по който да водите полиаморен живот. От броя на партньорите, който може да имате, до степента на взаимодействие с всеки от тези партньори, може да изградите любовен живот според собствените си предпочитания.

32-годишният Майк, член на полиаморното общество, казва че харесва това да е полиаморен заради гъвкавостта на този тип връзки. „Можеш да си построиш връзка според това как я искаш. Класифицирам себе си като човек против моногамията, с отворени връзки. Досега не съм следвал стриктно йерархията“, разказва той.

Майк не използва термина „йерархия“, за да опише сексуалните си взаимоотношения и предпочитания. Той има предвид йерархията във връзките – идеята, че една връзка в полиаморните отношения може да има по-голяма тежест от останалите.
Пример по този въпрос дават Елизабет и нейният съпруг. Те са членове на полиаморното общество на Ню Йорк. „Моят съпруг има дългогодишна приятелка“, казва Елизабет. „Аз имам няколко партньора, с които се виждам понякога“.

Елизабет споделя, че в полиаморния й живот има йерархия по подразбиране, тъй като с мъжа й са женени и живеят заедно. Тя разказва: „Познавам хора, за които всички връзки, които водят, са еднакви по важност, но за мен това не е много смислено. Ето защо с мъжа ми имаме неща, които не споделяме с другите си партньори. Например, ако имаме деца, ние ще сме двамата родители на тези деца. Също така, никога не сме канили някого да живее с нас.“

Да бъдеш полиаморен означава и да имаш безупречен мениджмънт на времето си. Агнес, друг член на поли обществото, споделя: „Google Calendar е ваш приятел. Вашият най-добър приятел.“

Да поговорим за секс

Много хора мислят, че навлизайки в света на полиаморните връзки, всички правила на изневярата излитат през прозореца. Това, обаче, е напълно невярно. Майк казва: „Всеки път, когато измамиш партньора си, правиш нещо зад гърба му или не си напълно искрен, това е изневяра. Не можеш да заобикаляш истината и да се държиш странно, само защото се определяш като полиаморен.“ Общо казано, да бъдеш поли означава да се отвориш за повече контакти в живота си. Не означава, че трябва да лъжеш, да криеш връзките си една от друга или да спиш с когото ти падне.

Неутрализиране на ревността

Полиаморните индивиди също са хора – те ядат, пият и спят като свички останали. Така че, как тези хора не се побъркват, когато партньорът им заяви, че ще прекара нощта в апартамента на някой друг?

Да се върнем малко назад за секунда. Ако сте във връзка или някога сте били, несъмнено сте виждали как партньорът ви изпитва радост, когато прави нещата, които обича. Би трябвало да сте усетили, че това радва и вас. Например, аз съм сигурна, че мъжът ми грейва всеки път, когато види мен да се усмихвам. Обичам те, мило.

Така че, ако сте добър партньор, вие пърхате от радост и гордост, когато човекът до вас е щастлив. В тези случаи вие всъщност практикувате нещо, което е силно разпространено сред полиаморните почитатели. Получавате позитивни чувства от радостта на партньора си. В контекста на полиаморията тази радост идва от това да виждаш своята половинка щастлива с друг човек. Счита се, че това е обратното на ревността.

За да се справи с ревността, Агнес казва, че първо се вглежда в корените на своите чувства, преди да избухне. Тя вярва, че „ревността се корени в чувството на нестабилност и несигурност“. Полиаморните хора разчитат на интроспективното любопитство и честната комуникация – със себе си и партньорите – за да открият какво отключва ревността и как да се справят с нея.

Любовта си е любов

Докато полиаморният живот не е за всички, инструментите, с които полиаморните хора комуникират с партньорите си, са полезни за всички, които се намират в романтична връзка. Би трябвало повече хора да намират радост в щастието на своята половинка. Би трябвало да си задаваме повече трудни и неудобни въпроси, за да работим над себе си. Да бъдем по-организирани, по-отворени и споделящи с другия. Да се влюбваме и да пазим тази любов.

 
 


Повече информация Виж всички