Рискуваме живота на децата си, когато тръгнем на път

| от Емилия Седевчова |

Всяка година по пътищата на България стават хиляди катастрофи, жертвите и ранените са стотици, много от тях са деца. Само за тази година, по данни на МВР, до септември загиналите деца са двадесет и осем. В немалко случаи грешките на шофьора може и да се дължат на лошото състояние на пътя и пътната маркировка, но, както често се случва в нашата страна, докато не стане някой много тежък инцидент, с много жертви и ранени, мерки не се предприемат.

Жестоката катастрофа на автомагистрала „Струма“ беше катализаторът, който извади наяве много от проблемите в българското пътно строителство.

В тази катастрофа загинаха десетки македонски граждани, сред тях имаше и деца. Пътната настилка, липсата на маркировка и неотстранената мантинела може да не са единствените причини за трагедията, но със сигурност са допринесли, както твърдят експертите. А и всички ние, които живеем в България и пътуваме всеки ден по тези „раздрънкани“, вечно ремонтирани и „позакърпени“ тук-там пътища, или пък се придвижваме по такива, които не са виждали ремонт от времето на социализма, не се и съмняваме, че нещо по пътя не е било наред.

От друга страна пък се сещаме за „лъскавите“ нови отсечки на автомагистрали, на които редовно се режат ленти, като това събитие се отразява подобаващо хвалебствено в медиите. От това редовият български гражданин следва да заключи, че едва ли не някой министър или направо премиерът е копал пътя с лопатата.
Често се налага ремонт по същите тези отсечки само след няколко месеца. Проверки установяват злоупотреби и потенциални присвоявания за сметка на качеството. Медиите невинаги говорят достатъчно по темата, понякога се появява някоя по-задълбочена информация по темата и нещата замират до там.

Българинът рядко пита, не задълбава много-много в нещата. Донякъде е разбираемо – борим се за оцеляването си всеки ден. Къде ще имаме време да анализираме, да се ангажираме, да протестираме, да БОЙКОтираме или да се погрижим нещата да се случват по различен начин. Например, по правилния.

И чак след тази „черна“ катастрофа на автомагистрала „Струма“ насочихме вниманието си към причините за трагедията в частност и към състоянието на пътя и маркировката. Даде се думата на експерти, които представиха в рамка всички нередности и проблеми, за които ние, обикновените граждани, подозирахме в една или друга степен, но реалността се оказа дори още по-шокираща.

Според агенция „Франс прес“ тази катастрофа е най-тежката в Европа за последните десет години и предизвика внимание и отзвук и на европейско ниво.

Дали е случайно, че тя се случи точно в България?

И как, въпреки всички отрязани ленти и постигнати резултати, допуснахме нашите пътища да се окажат сред тези с най-лошо състояние в Европа? А това са пътищата, по които всеки ден ние излизаме, по които разхождаме децата си, водим ги на градина и училище. По същите тези магистрали пътуваме по задачи, на почивки, по екскурзии.

Нима винаги, когато тръгнем на път, рискуваме живота си и този на своите деца?

Можем ли да направим нещо след като знаем, че качеството на извършените ремонти често е под всякаква критика? Качеството на строителството на пътищата е изключително занижено. Контрол на това качество изглежда не се осъществява.

Не се осъществява контрол къде и как се харчат „едни пари“ за изграждането на първокласни, второкласни или каквито и да е пътища. А тези пари съвсем не са малка сума, както стана известно и при последните протести на работници от строителния бранш, които не бяха получили заплатите си за извършения труд. За сметка на това пък много милиони са платени вече в аванс на фирми за пътища, които още са само в проект.

По думите Диана Русинова от Европейския център за пътни политики пред БНТ, състоянието на българските пътища е лошо, а контрол не се осъществява. Русинова даде пример колко много сигнали и изписани протоколи за некачествено строителство и ремонти на пътища са били внесени от нейната организация, на които дори не е отговорено, нито е реагирано. Тя даде пример как на автомагистрала „Хемус“, на най-голямото натоварване на мост, арматурата е направена от алуминиеви профили и как на места върху торби с пясък, без те дори да са отваряни, отгоре директно е изливан цимент.

Експерти твърдят, че освен опасно, това некачествено строителство ще струва милиони на държавата, за да се поправи. Ако не се пресекат корупционните практики в строителството на пътища, този порочен кръг ще продължи, ще се източва бюджетът, като това ще остави след себе си още некачествено строителство и риск за нови трагични инциденти. Отново без виновни, без последици.

„Кафеварка за двеста лева има две години гаранция, а ремонт за 207 милиона по автомагистрала „Тракия“ – няма“, сподели пред БНТ регионалният министър Виолета Комитова. 

Комитова съобщиче участъкът на „Струма“, на който се е случила тежката автобусна катастрофа, дори не представлява магистрала, а обикновен, широк междуградски път

Престъпното безхаберие и безотговорност ни се присмива от всеки липсващ знак по пътя, при всяка не на място поставена маркировка или липсваща такава, от всяка некачествена или неправилно поставена мантинела, от всяка отсечка на магистрала изградена с нискокачествени и несъответстващи с нормите за строителство материали, защото парите за нея не са отишли по предназначение. И още, и още десетки нередности, за които ние си затваряме очите, докато не се случи някоя трагедия. И дори тогава – шокираме се, скърбим, но бързо ни минава, а всичко пак си продължава постарому.

А са нужни спешни мерки и реформи, нужни са работещи решения и понасяне на отговорност, за да осигурим възможно по-голяма безопасност по пътищата си. За да осигурим по-голяма сигурност и безопасност за децата си, не можем повече да си затваряме очите пред опасното строителство на пътища!

Вижте още: 

Безпътният автобус гори, а искам да сляза

 
 


Повече информация Виж всички