Eдин от най-популярните конфузни моменти, които изживяваме е, когато говорим с някого, а не помним името му. По-неприятно е само, когато наричаме някого с погрешно име. Съществуват обаче и техники, които могат да ви помогнат да помните. И не само имена.
„Ние сме нашата памет – казва Люк Суоб, треньор в BrainStudio. – В днешно време аутсорсваме паметта си на дигитални джади, а не бива.“
Въпреки, че хората не са добри в запомнянето на имена, те имат вродена пространствена памет и способност да помнят лица. Треньорите на паметта и специалистите, които обучават шпиони и специални агенти, разчитат на тези вродени дадености, за да помогнат на хората да запомнят имена и друга информация, която услужливо да извадят от паметта си, когато им потрябва.
Първата стъпка, казват експертите, е да внимавате, когато човекът срещу вас си казва името. Хората често са така унесени в собствените си мисли, че не слушат, когато някой им се представя. След това не е зле да свържете името с нещо, което звучи близо до него и да го прикрепите към някакъв аспект на личността. Накрая трябва да си преговорите тази информация, скоро след запознанството.
„Например, отивате на парти и срещате човек на име Мат Бюканън, треньор по помнене. Първо – внимавате и слушате, когато той ви се представя. После асоциирате името с образ или рима. Мат като домат. След това намирате нещо характерно за Мат и го добавяте към мисления образ – ако Мат има големи уши, вие си представяте домат с уши (естествено, не казвате на човека какви ги вършите на ум!) После, по време на самото парти или на другата сутрин си преговаряте образа и името в главата.
Звучи трудно, но с практиката се превръща в навик – казва Бюканън. – В началото е много трудно, но сега, когато срещам нови хора, просто не мога да не запомня имената им.“
Подобряването на паметта има и други ползи освен по-гладките социални контакти – казва професор Фоглър, която изследва връзката между паметта и другите мозъчни функции. Тя и екипът й смятат, че способността да помним имена подобрява другите ни когнитивни умения. Хората с по-добра памет имат по-живо въображение, което им помага да измислят по-креативни решения на проблемите.
„Паметта не служи само за запомняне на имена, тя е като комплект строителни блокчета за социални взаимоотношения, вземане на решения и решаване на проблеми.
Някои хора като че ли са родени с естествена способност да помнят имена, но за повечето от нас не е така.
„Има нещо много особено при имената – те са различни от всеки друг тип информация – казва Фоглър. – Много по-лесно е да запомниш професията на човека, отколкото името му, понеже професията попада във вече отворена семантична папка в мозъка. Например ако се запознаете с учител на име Кори, много по-вероятно е да запомните, че той е учител, понеже имате спомени от собствените си учители, докато Кори е произволно име, и е в хлабава връзка с човека, който го носи.“
