Датската образователна система поставя под въпрос безправието на учителите
Училищните системи на Стария континент са изправени пред критична точка: търсенето на нов баланс между правата на детето и правото на сигурност за преподавателите и целия учебен колектив.
Проблемът с насилието срещу учители явно съществува не само у нас.
В Дания тече разгорещен дебат относно нов законопроект, който предвижда учителите да имат право да се защитават физически от учениците си и да отстраняват нарушаващите реда ученици от класната стая.
Въпросът къде свършва педагогическото въздействие и къде започва необходимостта от физическа отбрана и контролирана намеса вече не е абстрактна теоретична дилема, а конкретно търсене на изход от ескалираща криза.
Данните, които провокираха тази законодателна инициатива, разкриват плашеща реалност - над един на всеки четирима датски учители съобщава за постоянно нарастване на агресивното и деструктивно поведение в училище.
А в един от всеки пет класа проявите на насилие са насочени пряко срещу самите преподаватели.
В Дания проблемът не се разглежда просто като "липса на дисциплина", а като системен срив, породен от няколко ключови фактора през последните две десетилетия.
Най-често посочваната причина в анализите на местните власти е неуспехът на мащабната реформа за интегриране на деца със специални образователни потребности.
Учителските организации в Дания твърдят, че политиците са превърнали обикновените класни стаи в "социални лаборатории", което пряко е довело до днешната ескалация на напрежението.
"Обикновените учители останаха сами в класни стаи от по 25-28 деца с ученици, чиито специфични състояния изискват индивидуална подкрепа. Когато тези деца изпитат сензорно претоварване или фрустрация, те често реагират с агресия, а учителят няма нито ресурса, нито правната възможност да овладее ситуацията", посочват те.
До момента в страната действаше стриктно правило от 1967 г., според което физически контакт е позволен единствено при непосредствена опасност за живота и здравето.
Това създаде абсурдни и парализиращи ситуации за учителите в ежедневието, посочват датските експерти.
Досега учителят нямаше право дори да хване за ръка или да насочи дете извън стаята, ако то прави опит да троши училищно имущество, хвърля храна, пуска силна музика от телефона си или снима и тормози съученик в реално време.
Всяко докосване от страна на учителя се третира като незаконна "употреба на сила".
Учителите системно живеят в страх от уволнение и разследвания след жалби от родители.
Държавата е принудена да предприеме стъпки, за да върне усещането за сигурност и професионално достойнство на учителите, посочват вносителите на предложението за промени.
Силно резонира в общественото пространство и темата за родителската отговорност.
Все повече датски педагози посочват, че много съвременни родители прехвърлят изцяло отговорностите за възпитанието на децата върху училището, но същевременно свръхпротективно оспорват всяка забележка към тях.
Министърът на образованието обобщи философията на новия закон с фразата: "Училището трябва да има място за всички деца, но не и за всяко поведение."
Никой учител не бива да живее в страх от уволнение или съдебно преследване, когато му се налага да се намеси в рискова и ескалираща ситуация, за да гарантира реда, сигурността и мира в класа, категоричен е той.
В центъра на този дискурс застава концепцията за така наречената "разумна сила" - термин, добре познат в британската правна и образователна система.
Тя се изразява в съвсем конкретни действия: заставане като преграда между биещи се деца, за да бъдат разделени, контролирано извеждане на агресивен ученик извън стаята или отнемане на опасен предмет от ръцете му.
Силата се определя като "разумна" единствено тогава, когато е минимално необходимата за неутрализиране на непосредствена заплаха или за предотвратяване на самонараняване.
Подобни крайни мерки в скандинавска страна, известна с либералното си отношение към възпитанието и високите си социални стандарти, насочва към дълбоки процеси на упадък на традиционния авторитет в институциите.
Когато думите, забележките, разговорите с родителите или обичайните дисциплинарни мерки изгубят своята тежест, учителите остават в състояние на пълна безпомощност.
Нещо повече, когато един ученик с поведението си блокира целия учебен час, се нарушава правото на останалите деца да получат спокойна и безопасна подготовка. Поради това физическото му отстраняване започва да се разглежда като защита на общия интерес.
Ако датският парламент приеме новия закон, страната ще се превърне в редък прецедент в рамките на Европейския съюз.
В по-голямата част от Европа, включително в държави като Германия, физическият контакт с ученици остава строго ограничен единствено до изключителни случаи на неизбежна отбрана или оказване на първа помощ.
Настоящият обрат в Дания обаче е ясен сигнал, че образователните системи са изправени пред критична точка, в която балансът между правата на отделното дете и правото на сигурност за целия учебен колектив трябва да бъде преосмислен.
