Помощ: познавам домашен насилник!

| от Лора Младенова |


Когато наш близък или познат претърпи домашно насилие под каквато и да било форма, отговорът как да реагираме е еднозначен: съветваме го да си тръгне, да потърси помощ, да сподели, да не се обръща назад, да не се срамува и страхува. Звучи лесно на теория, макар и на практика да касае далеч по-сложни процеси, в които са намесени различни хора и техните емоционални, материални и междуличностни обвързаности. И все пак, като странични хора в ситуация, в която някой човек около нас е жертва на домашно насилие, си мислим, че знаем как да разделим бяло от черно. Знаем, че трябва да се намесим. Знаем, че трябва да помогнем.

Какво обаче се случва, ако научим, че наш близък е домашен насилник? Или пък забележим у него редица криминогенни фактори, които носят насилнически потенциал и реализирането му е само въпрос на време? Да го осъдим, да го изключим от кръга на близките си, да го предадем на компетентните органи и да приключим отношенията си с него дотам, е лесният отговор. Но надали това ще се случи на практика. Човешките отношения са много по-сложни от свеждането на личността до едно единствено нейно проявление, защото приятелите ни са наши приятели поради редица изграждани с години наред и комплексни причини, ситуации и техни качества. Същото важи за близките ни – децата и родителите ни винаги остават такива, независимо що за хора са те. Надали и обръщането на гръб всъщност ще помогне на някого практически. Напротив, ще му даде само още една причина да се чувства маргинализиран, изоставен, пренебрегнат, нежелан, а това ще доведе до още малко фрустрация, пораждаща агресия у него.

За много от нас вероятно би било най-лесно да излъжем себе си, че притеснителните фактори, които сме забелязали у човека, вероятно няма да доведат до ексцесии, или поне не до твърде сериозни такива; да повярваме, че ако насилието вече се е случило на практика, това е единичен случай: само един шамар в пристъп на ярост, само едно пиянско сбиване, в което сигурно и другата страна носи отговорност, само един истеричен пристъп на ревност, при който човекът е заключил партньора си у дома и е отпрашил в неизвестна посока с телефона и ключовете му. И сигурно си е взел бележка. Сигурно вече съжалява. Не е невъзможно това да е така, но дори и в този случай, липсва каквато и да било гаранция, че ситуацията няма да се повтори и потрети.

Това прави нашата позиция твърде отговорна, защото реакцията ни или липсата на такава може да предотврати ескалирането на поведението на насилника, но може и да не го направи. На първо място, трябва да знаем, че научавайки за ситуация, в която наш близък проявява насилие към партньора или детето си, или към хората, с които живее, това вече означава, че трябва да се намесим. Преди да е станало твърде късно, дори тогава, когато вярваме и се надяваме, че няма да стане твърде късно.

На второ място, и това е по-трудното, трябва да научим да разпознаваме факторите и поведенията, които индикират насилие дори и тогава, когато не сме го видели с очите си ли не ни е било пряко споделено за него.

Профилът на домашния насилник не е строго и категорично определен, но са налице редица характеристики, по които можем да го разпознаем.

Подобни престъпления се вършат най-вече, но в никакъв случай не и само, от мъже от всички групи – млади и стари, бедни и богати, образовани и неуки, от всеки социален слой и среда. До голяма степен решаващо за рисковия потенциал е отношението на човека към ненасилствената комуникация, както и оценката му са сблъсъците с насилствена такава. Към това спадат начините, по които реагира на стрес, собственият му досегашен опит с насилие в детството и семейната му среда, наличието към момента да допълнителни фактори в живота му, които могат да доведат до покачване на напрежението, като например безработица или тормоз спрямо него на работното място, финансови проблеми, натрупана фрустрация от собственото му личностно развитие, склонност към злоупотреба с алкохол и наркотични субстанции, бягство в чужда държава, апатия и чувство за постоянна безизходица.

Всъщност, при наличието на който и да е от изброените проблеми, е желателно да се опитаме да помогнем на своя близък, независимо дали оценяваме случващото се като потенциал за домашно насилие. Не би било правилно и да мислим, че всеки, който е претърпял някоя от тези травми, задължително ще стане домашен насилник. За жените, потърпевши от различни форми на психически натиск и тормоз у дома, например, е характерно да проявяват агресия спрямо децата си, често пъти оценявайки го на подсъзнателно ниво като санкция към своя собствен насилник. Показателни за евентуална такава склонност са и още няколко неща – склонността на човека да избягва поемането на лична отговорност за проблемите в живота си, нежеланието му да признава каквито и да било авторитети и противопоставянето на съвети и задължения, както и наличието на нездравословна зависимост към негов партньор, родител, дете, близък.

Ако разпознаем подобен риск у някого около себе си, какво следва тогава? Това е най-трудният въпрос.

Директната конфронтация, особено ако самите ние не сме подготвени за нея, може да не доведе до желаните резултати, дори напротив – да усили гнева и да накара човека да се изолира от нас и да задълбочи вредните си поведения. Най-желателно би било да потърсим компетентна помощ от професионални психолози с опит в областта, които ще запазят конфиденциалност и същевременно ще съдействат с идеи как да продължим, без да допуснем фатална комуникационна грешка на своя глава. Междувременно, адекватната форма на поведение от наша страна спрямо човека следва да е насочена към това да го стимулираме да поема отговорност за постъпките си в различни ситуации и да му посочваме моменти, в които греши, без да го нападаме и обвиняваме директно.

Подобни насочващи реплики могат да бъдат „Изглежда много неуважително, когато постъпваш така“, „Умишлено ли в този момент се държа толкова грубо?“.

Можете свободно да кажете на приятеля си какво мислите: „Това наистина ме кара да се чувствам неудобно. Не е правилно“ и да наблюдавате как ще реагира. Или: „Изненадан съм да видя, че се държиш по този начин, може да си по-добър си от това“. Покажете, че ви е грижа, но категорично няма да толерирате прояви на грубост, не само към себе си, но и изобщо. Можете да предложите и съвет, решение или тема за размисъл: „Децата се учат от родителите си, представяш ли си така да се държи детето ти?“ или „Как ще се почувстваш, ако дъщеря ти избере някой, който се отнася с нея така?“.

Ако вашият приятел вече демонстрира отявлено престъпно поведение, е нужно да се свържете с компетентни социални институции, които да поемат случая, ако за вас самите е трудно да се обадите на полицията. Необходима проява на отговорност би било и да потърсите контакт с пострадалите от действията му и да им предложите пълното си съдействие.

Можем да сме спокойни, че в ситуацията е настъпило подобрение тогава, когато забележим у човека склонност към свободно признаване напълно за това, което е направил, без търсене на оправдания или намиране на други виновници за постъпката му; поемането на отговорност; демонстриране на уважително, любезно и подкрепящо поведение; приемане на негативните последствия от  собствените действия; промяна в начина, по който той реагира на гнева и оплакванията на хората около себе си; липса на търсене на признание, благодарност и възхищение за подобрения и промени у него; осъзнаване и приемане на факта, че връзката или отношенията, в които е проявил склонността си към насилие, са необратимо приключили.

Никой не може да ни принуди да действаме в ситуация, в която сме забелязали проблем или несправедливост – дори тогава, когато законът ни е вменил задължението да я докладваме, в случай че тя е престъпление. Никой не би искал и да повярва, че негов приятел, член на семейството, съсед или колега, може да бъде насилник. Особено тогава, когато се касае за човек, когото наистина обичаме.

Но ако замълчим или потърсим начин да избегнем конфликтната си намеса, с това няма да помогнем на никого. Включително и на онзи, когото обичаме.

Още от Лора Младенова:

Омразна реч ли е всяка обида?

Защо законодателната защита на животните реално не работи

Как да сменя името си, ако то е… ужасно

Как Facebook се превърна в некролог на човешкото


Повече информация Виж всички