Как да сменя името си, ако то е… ужасно

| от Лора Младенова |

Няма средно при измислянето на бебешки имена. Или поне рядко има. Или ще са две до максимум три, в най-краен случай четири букви, както напоследък е актуално – Ая, Рая, Мая, Амая, Алая, Миа, Риа, Ния, Тея…. Може би Пия също би било добър вариант, съобразно вероятните действия на младите родители докато са мислели и спорели за име. Или пък ще е бароково-натруфена, безграничностно-маскимализирана комбинация, която с фино-елегантно късо тире събира в едно име две претенциозно-аристократични византийски императрици, британски, френски или руски кралици.

Срещат се в един перфектен завършек бабата от Стрелча (Любка) и бабата от Тутракан (Недялка), които иначе и на сбор не искат да се съберат в едно помещение. Може и в интегрирано име – Недолюба. А защо не и да запознават, неподвластни на време и пространство, съответна кралска особа със съответна сватя. Какво му е на Недялка-Маргьорит?

Модата в избора на име е циклична, също като предпочитаните породи кучета. Така Даяна си остана само за момиченца, родени през 90-те, където останаха и далматинците, чиято мода бързо увехна, когато родителите разбраха, че процентите енергия за изразходване при грижите за тази порода куче са правопропорционални на броя на кученцата в популярното тогава Дисни филмче.

През изминалата година, най-предпочитани за новородените у нас са две всъщност нормални, да не кажа дори хубави, благозвучни и смислово заредени имена – Александър и Виктория. Наистина, за разлика от Недолюба, притежателите им не биха имали от какво друго да са недоволни, освен евентуално от това да носят името на силно омразен роднина, или просто да преживеят факта, че имат четирима адаши в класа, и общо 17 във випуска. Не всички бъдещи възрастни обаче споделят техния късмет. Наистина ми е трудно да си представя какво точно са си мислели родителите на хора на име Меденка, Автономка, Чайка, Лимон, Гудьо, Златохрист или тези на фамозния Винету Келешев.

Е, понякога има какво да се направи по въпроса.

След като мине трудната част с надлежните преговори и споразумения с партньора и всички роднини, както и потенциалните критики от непопитани приятели („Емиии, Виктория не е ли твърде мейнстрийм, защо не пробвате с Викторина?“), оттам нататък процедурата е лесна.

Избраното от родителите собствено име на детето се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Ако двамата родители не са постигнали съгласие за име като например Дамян – хем на основоположника на рода, хем на секси пича от последната Евровизия, а още се колебаят между Анакин и Анатоли, тогава длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите. Ако изобщо не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

Съществува и един относително защитен механизъм за децата.

Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане. Тази преценка се извършва самостоятелно от длъжностното лице, липсва обективен критерий за това кое име би било неприемливо и опозоряващо. От една страна е много положително, защото наличието на списък с одобрени, социално приемливи имена, би било меко казано тоталитарно. От друга, обаче, рискът след някоя оспорвана футболна победа все пак да те нарекат Лудогорец, си остава. Има и такива случаи, при които след вече официално записано име на детето, родата идва да се скара едно хубаво в родилното отделение, в резултат на което някой невръстен Илиян след броени часове се превръща в Цоньо и во веки носи кръста на обърканата си нумерология. Но за тези случаи не говорим, само клатим глава с неразбиране и отчаяние и се кръстим да не се случва на нас.

Е, добрата новина е, че и в такива ситуации, отново има какво да се направи.

Когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това, се приема, че са налице предпоставки за смяна на името. Тя може да се извърши единствено по съдебен ред. Съдът преценява дали името отговаря на описаните определения, както и дали има наличие на важни обстоятелства, налагащи неговата промяна.

Ако все пак съдът сметне, че на имена като Лудогорец и Гъдьо им няма абсолютно нищо, все пак съдията е човек като нас и може да разсъждава също толкова смахнато, тогава друга „вратичка“ за промяна е желанието да бъде добавен псевдоним, тоест име, с което човек вече е публично известен в обществото. Стига, разбира се самият той да го намира за ласкателно, или пък лично да се е погрижил да стане познат с него, а да запази рожденото си име, в дълбока тайна. Отново съдът е органът, който преценява дали е налице основание за промяна.

Процедурата пред съда не е твърде трудна. Промяната на името става с депозиране на молба до съда от заинтересуваното лице. В молбата се описват данните за молителя – име, единен граждански номер, адрес за призоваване, както и подробно изложени обстоятелства, на които се основава претенцията за промяна на името.

Препоръчително е желаещият промяната да се обърне към адвокат с релевантен опит, за да бъде сигурен, че ще бъде изложена правилната и работеща аргументация към въпроса защо не е окей да се казваш Бригадир или Тоалетка. Към молбата се прилагат всички доказателства, с които лицето разполага, пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник, както и документ за внесена държавна такса. Органът, който е компетентен да разгледа искането за промяна на името е Районният съд по постоянен адрес на молителя.

Сезиран с молбата за промяна на име, съдът се произнася с решение като може да уважи искането за промяна на име и да я допусне, да уважи частично молбата, например да допусне промяната на фамилно, но не и на собствено име, или пък изцяло да отхвърли молбата и да откаже промяната. Най-често, подобни молби биват отхвърляни след като се изследва въпросът дали молителят не търси промяната с цел да се укрие след извършено престъпление, ако, разбира се му липсват нужните средства просто да замине за Дубай. Решението на съда подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред съответния горестоящ съд.

Ако и това не сработи, поне в едно вярвам – носителят на име като Марулка, Хвърчилко, или просто Кънчо, наречен на някой авторитарен и нехаресван чичо, би помислил поне два пъти преди един ден да кръщава собственото си дете. И би помислил повече за това как ще се чувства самото дете с името си и как потенциално ще му викат в училище, отколкото достатъчно инстаграмски ли звучи Гея, и има ли опасност да се прекъсне родовата верига от Веско, Куцар, Веско, Куцар, Веско, Куцар на всеки километър, и така до края на света…

Още от Лора Младенова:

Припознаване на дете: какво може да се обърка?

Как са защитени децата при грозни сцени между родителите?

Сурогатното майчинство у нас: не е забранено, но не е и възможно

Какво трябва да знаем, ако искаме да осиновим дете

 

 
 


Повече информация Виж всички