Питай патило, а не старило за връзките от разстояние

| от Вучето |


Наскоро попаднах на клипче в Instagram, в което един пич обясняваше, че човек се нуждае от минимум осем прегръдки на ден, за да бъде спокоен и щастлив. Аха, сега разбирам защо съм почти постоянно угрижена и преследвана от безрадостни мисли – защото ме прегръщат по-малко от осем пъти на ден! А в по-лошите дни – даже изобщо. Така се чувстват през повечето време и хората във връзките от разстояние. И под “ връзките от разстояние“ нямам предвид дистанция Дупница – София, а по-скоро връзка от типа на „през девет планини – в десета“. Благодарение на модерните средства за комуникация човек може да чува и вижда любимия си по всяко време, обаче прегръдките (и сексът!) са мираж.

Неотдавна китайски стартъп разработи машина за целуване от разстояние, която трансферира целувката на потребителя посредством сензори за движение, имплантирани в силиконови устни, обаче не мисля, че това решава в дългосрочен план проблема на разделените влюбени. Понеже любовта си е любов, ама нищо не е в състояние да замести интимната близост между двама души – нито дори най-умния AI в света, ще прощавате, китайците. Затова на дневен ред е въпросът: как се поддържа връзка от разстояние и възможно ли е изобщо тя да проработи.

От личен опит ще ви кажа, че да, може, обаче трябва да си изиграете правилно картите.

И понеже аз съм не само патило, но и старило, тоест изпатило старило, тази комбинация е двойна гаранция за качеството на съветите.

Има една мисъл на Робърт Луис Стивънсън, която шеф Манчев не спира да повтаря вече 15 сезона на популярното си кулинарно шоу „Черешката на тортата“, и тя е, че за разлика от живота, при вечерята най-сладкото идва накрая. Аз обаче няма да запазя най-ценния си съвет за края на този текст и ще ви го сервирам като ордьовър.

Драги ми читатели, ако не се научите навреме да живеете добре сами, никога няма да се научите да живеете добре заедно с когото и да е.

Аз съм от хората, които изключително ревностно пазят и ценят личното си пространство и време. Затова и никога няма да ме чуете да казвам: „Не знам как да съм пълноценна личност, ако не съм във връзка“ или „Страх ме е да не умра сама и котката да ми изяде лицето, след като ѝ свърши храната в купичката“. Факт е, че повечето хора драпат неистово да са във връзка не поради друга причина, а само защото се ужасяват от перспективата да бъдат сами. Котката очевидно не я броят за подходящ партньор и аз съм склонна да се съглася отчасти с подобно твърдение, понеже с моята съм пробвала да играя табла и не се е получавало. Както и да е.

Горчива за едни и сладка за други, истината е една: ако не се чувстваш уютно и удовлетворен в собствената си компания, живеейки сам, няма начин да си в състояние да изградиш работеща връзка с друг човек. Още по-малкото такава от разстояние. Логиката е проста: колкото по-независима личност си, толкова по-малко ти влияят външните обстоятелства в отношенията с другите хора.

Такаааа. След като уточнихме това задължително условие от първостепенна важност за успеха дистанционната връзка, нека ви кажа какво друго може да се направи, за да я поддържате в изправно състояние.

Това, че се намирате на различни географски места и може би в различни часови зони, не би трябвало да е пречка, за да правите някои неща заедно. И нямам предвид само мастурбация по FaceTime. Можете например да си чукнете среща за гледане на филм. Аз съм го пробвала и се получава идеално… докато някой не задреме на диванчето, разбира се, понеже тогава комуникацията става еднопосочна. Друга хрумка: Изберете си рецепта за ястие, която никога преди не сте пробвали и планирайте ден, когато да я сготвите синхронно. После сравнете резултатите.

И докато сме на хранителна вълна, имам и друго предложение, което е напълно осъществимо отново благодарение на гениалните хора, измислили електронните устройства с камера. Когато някой от вас има среща с приятели за по питие в бар или вечеря в ресторант, половинката му може да присъства виртуално. Подпирате телефона на вазата или гарафата с вода и ето че вече сте със своя „plus one“. Добрата новина за този „plus one“ е, че винаги може да напусне масата, когато му стане досадно. А още по-добрата новина е, че накрая не му се налага да участва в разделянето на сметката!

Въпреки че гаджето ви е в джоба (буквално и преносно), не бива да се изкушавате да му звъните, текствате или секствате през десет минути. Невинаги аксиомата на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“ е успешно приложима на практика. И веднага давам пример от живия живот.

Една от любимите ми реалити шоу програми е „90 дни до сватбата“ на TLC.

В едно от последните издания на шоуто имаше една двойка – американецът Брандън и филипинката Мери, и двамата на по 23, които се бяха залюбили чрез сайт за запознанства и повече от две години бяха поддържали връзка от разстояние. Досега в предаването не беше имало други двама, които да са изградили такава виртуална зависимост един от друг – прекарваха по 24 часа в денонощието във FaceTime и не изключваха камерите, дори когато спяха.

Ще си кажете, ето това е пример за истинска отдаденост, защото само чрез нонстоп комуникация е възможно да се поддържа една толкова трудна предвид обстоятелствата връзка. Обаче последвалите събития показаха, че онлайн комуникацията е съсипала съспенса във връзката и е запратила отношенията им в съвсем нереалистична посока. Така че когато двамата най-после се събраха физически на азиатска територия, резултатът беше катастрофален: Мери ревеше постоянно, а той или спеше до обяд, или постоянно играеше на видео игри.

Вижте още: Могат ли да оцелеят връзките от разстояние и защо отговорът е „Не!“

Не че откривам топлата вода, но ще кажа, че когато двама души прекарват цялото си време заедно, това има обратен на положителния ефект върху връзката. Практиката показва, че най-зле се развиват нещата за тези, които и живеят, и работят заедно. Егати животът е това да не можеш да смигнеш на някой колега, без твоят да те следи като орел изпод вежди, или пък да отидеш да се натаралянкаш в някой бар с колежките в обедната почивка и после да му кажеш, че си била два часа на лазерна епилация!

По принцип недоверието, ревността и параноята са най-големите врагове на дистанционната любов и това е разбираемо.

Ако обаче позволите на тези три парясници постоянно да владеят мислите ви, смятайте, че тая вашата връзка няма да я бъде. Вместо да психясвате, представяйки си всякакви PornHub сценарии, в които гаджето ви яде суши от тялото на гол модел, по-добре си отворете една бутилка вино и си мислете за това, че някой вечер си ляга с Димитър Рачков. В крайна сметка каквото има да се случи, ще се случи – със или без вашето присъствие на „местопрестъплението“. Когато някой иска да ви изневери, той ще намери начин да го направи, дори да сте в 24/7 виртуална комуникация като клетите Брандън и Мери.

Въпреки че хората са склонни да виждат само негативи във връзките от разстояние, не може да им се отрече едно голямо предимство, а то е, че разстоянието служи като предпазен колан, който не позволява да катастрофираш в блатото на досадата и равнодушието.

Разстоянието е вълшебна пръчица, която превръща липсващия човек в най-желания на света обект, ин-а на ян-а, солта на манджата, леда в лимонадата, слънцето в студения зимен следобед…

Като бяхме малки със сестра ми, майка ни, танцьорка в държавен фолклорен ансамбъл, пътуваше много и не я виждахме с месеци.

На татко му костваше много хем да ходи на работа, хем да ни праща с чисти уши и дрехи на училище, хем да не изостава от кипящия социален живот в кварталната кръчма. И имайте предвид, че това се случваше през 80-те, когато хората можеха да комуникират само с писма и по телефона! Години по-късно, когато и двамата ни родители вече бяха пенсионери, попитах татко как така не са се развели. А той ми каза: „Ами то майката ти като се върнеше от тримесечно турне, нямахме време да се скараме и намразим, преди да стане време пак да замине“. Не трябва да си гений, за да разчетеш посланието зад татковото изказване, а то е, че човек най-много оценява другия, когато не му е на разположение. Затова и най-силният аргумент в полза на връзките от разстояние е именно отсъствието на любимия човек.

С човекът, с когото бях известно време в дистанционна връзка заради негови ангажименти отвъд океана, се разделихме преди известно време. Обаче не ме обвинявайте в двуличие, задето се опитвам да ви продам летни гуми през зимен сезон, много моля! Няколко месеца след като отново бяхме заживели заедно, го хванах, че ми изневерява с момчето, дето работеше в кафенето на ъгъла (и което, между другото, правеше страхотно капучино). То и аз с него му изневерих, но това е друг въпрос. Така че, нали разбирате, скъпи читатели, че не разстоянието прецаква връзката. Хората го правят.

Вижте още:

Помощ: познавам домашен насилник!