Могат ли да оцелеят връзките от разстояние и защо отговорът е „Не!“

| от Кристина К. |

„Любовта ни щеше да оцелее, ако можехме да живеем разделени“, извива гласът на Андрю Доналдс в Spotify плейлиста ми, аз пия чай с малък коняк на нощна лампа, препрочитам „Осъдени души“, която взех от библиотеката на приятеля си, когато му гостувах в неговия град миналата седмица, и на заден план в съзнанието си си разсъждавам за нашите отношения. Самоубеждавам се, че и нашата любов като тази на Андрю и Мишел ще оцелее, ако можем да живеем разделени. Това се случва през една октомврийска вечер на 2019 г., ииииии, да, не познах. 

Не вярвах във връзките от разстояние, докато не се озовах в такава. 

Да, дотогава съм срещала хора на Еразъм, срещала съм хора по далечни плажове, срещала съм хора, дошли да работят тук, в България, преди да продължат завинаги в някоя друга посока, и, ако с някои от тях сме излизали, сме си прекарвали приятно и забавно съвместно време, винаги със съзнанието, че случващото се си има срок на годност. Разликата при връзката от разстояние е дългосрочното планиране – или не говорите за бъдещето с надеждата, че някой ден всичко ще се нареди от само себе си, или обсъждате вариантите за „докато смъртта ни раздели“, но е трудно да се спрете на един.

Вижте още: А ако ти не си готова за връзка?

Сега, когато връзката ми от разстояние е приключила, аз вече вярвам във връзките от разстояние. 

Понеже знам от опит, че причината хората да се разделят, да не си пасват, да не са щастливи заедно, не са километрите. Нас например ни събра някогашната студентска тръпка, а ни разделиха различното ни отношение към пандемията и към политическата ситуация у нас и ядът ни към другия за това, че не мисли като нас, че го няма в каузите ни. Раздели ни мързелът да си създаваме поводи за щастливи моменти. Раздели ни нежеланието към компромис, който би могъл да ни събере на едно място. Раздели ни това, че преди да приключи връзката, приключи любовта.

Ако връзката не върви, разстоянието е само катализатор на случващите се процеси. 

Когато сте далеч един от друг… не преживявате заедно ежедневните си весели, смешни, напрягащи и неприятни моменти. FaceTime, Zoom и подобните на тях опции помагат, но не могат да компенсират изцяло липсата на човека до теб… до теб. Има риск с времето най-близките хора, на които разказвате за деня си, вече просто да са други хора – ваши приятели, вашето семейство, някого друг потенциален партньор, когото сте срещнали.

Когато сте далеч един от друг… връзката ви трябва да се случва по график. Отделили сте време за романтичен съвместен уикенд, но самият факт, че сте длъжни да прекарате тези дни нон стоп заедно, защото скоро може и да няма други, е демотивиращ. Може заради това да ви се наложи да пропуснете важни събития на приятелите си например, или просто да се налага да играете романтичната роля в момент, когато искате просто да почетете тихичко книга до другия човек. А да не говорим колко демотивиращо е да трябва да правите секс точно днес, тъй като иначе ще е възможно едва след месец, два или повече, сякаш бързате на изпуснете промоция в кварталния магазин. По-лесно и да забележите и да се подразните на неприятните си черти и навици, отколкото в обичайната ситуация, когато излизате по регулярни срещи и давате най-доброто от себе си.

Когато сте далеч един от друг… негативните емоции от липсата и самотата могат да са нож с две остриета. От една страна разстоянието, което ви дели от някого, до голяма степен романтизира образа му в очите ви, от друга обаче емоцията, която най-често изпитвате, е негативна. Не защото не можете да живеете сами и нямате какво да правите с времето си, а защото постоянно пропускате възможности за най-простите неща, като това днес след работа да ви се приходи на кино и да знаете, че можете да отидете с партньора си. Разстоянието също така показва много видимо и явно, ако единият е склонен към компромиси и приоритизира връзката, а другият не го прави и оставя връзката на заден план за сметка на твърде много други отношения и други занимания, които намира за по-важни. Или пък ако единият е самостоятелен човек, а другият не намира никакъв смисъл в живота си извън отношенията с партньора, и е постоянно кисел, сърдит, изпълнен със страхове за бъдещето.

Вижте още: Страда ли връзката, ако спим на отделни легла?

Когато сте далеч един от друг… ви е нужен план. Обща мечта. Обща цел. Обща дестинация. Общ срок, след който да знаете, че имате съвместното желание да се съберете и да започнете общия си живот, ако всичко между вас върви добре дотогава. 

Връзките от разстояние могат да оцелеят.

Стига разстоянието да не е за вечни времена. И стига да с връзки, които биха оцелели така или иначе. В противен случай отговорът е „Не!“.

Защото не е вярно, че любовта побеждава всичко. Не побеждава егоцентризма ни. Нито нарцисизма ни. Нито гнева ни. Нито апатията ни. Нито неприемането на различия. Нито ревността или алчността ни. Ние самите трябва да победим всичко това вътре в себе си, ако искаме да има любов. С когото и да било, и на каквото и да е разстояние. 

Вижте още: 

Ако разделите ни бяха заглавия на холивудски филми