Вещите ни задушават и децата го разбират

| от Евелина Бонева |

Като била на 8 години, баба ми получила подарък от техните – истинска кукла, не парцалена. Държала я най-отгоре на гардероба и я изваждала да си играе с нея само от време на време – за специални случаи.

Аз не мога да се похваля с толкова прецизна грижовност към играчките си, но със сигурност пазех всяка една от тях. Бях вече пълнолетна, когато, по време на един ремонт, зли хора откраднаха кашона с почти всичките ми плюшени играчки. Ревах истерично с дни.

Днес повечето деца нямат такова отношение на грижа и любов към вещите. Те се отнасят към тях като към нещо, което трябва да им служи; нещо, което не заслужава внимание отвъд функциите, които трябва да изпълнява. Непрекъснато виждам деца, които презрително подритват плюшени мечки, стъпват върху количките си и продължават или се заиграват с някой нов робот за пет минути и го мятат на земята, рязко изгубили интерес.

Тази промяна на отношението към вещите обаче не е „проблем на децата“. Тя е естествено следствие на това, което се случи с нас. Докато поколението на бабите ни се е стремяло да трупа и намери нова функция на всяка стара вещ, ние се чудим как да се отървем от нещата си. Фейсбук е пълен с групи, в които хората разпродават какво ли не: от миналогодишната лятна шапка, която вече не им харесва, до чушкопека, за който вече няма място на тавана. Подаръците тип „преживявания“ като ваучер за масаж, билети за концерт и резервации за пътувания станаха много по-популярни на фона на залеза на материалните подаръци. Само вижте какъв успех бележи OLX! Консуматорското общество, от което станахме част, ни подтикна да искаме да имаме повече и действително, имаме повече. Много повече.

Толкова повече, че прехвърлихме точката на задоволяване и стигнахме до предела, в който вече сме в паника, че това „Имане“ ще ни погуби и вещите ще ни задушат. Съответно се чудим не толкова как да трупаме нови неща, а как да разкараме излишното. Което се оказва не толкова лесна задача.

Днес вещите са заплаха: в кухните ни няма място от тенджери, чаши, лъжици за сладолед и специални прибори за ядене на риба. Рафтовете по домовете ни са огънати под тежестта на статуетки и всевъзможни сувенири, стените ни не се виждат от снимки, картини и плакати, а дори в нечий дом да има гардероб, който води до Нарния, никой не би могъл да мине през него заради всички дрехи и чанти, които го задръстват.

Държим толкова много безполезни предмети, че нямаме достатъчно въздух за дишане.

Недоимъкът по времето на комунизма възпита у хората, които са били в лятото на дните си тогава, отношение на „пазене“ на вещите. Последвалите десетилетия обаче доведоха до едно преяждане с вещи и остра необходимост от освобождаване от тях.

Затова не се учудвайте следващия път, когато видите дете, което проявява не повече от минута интерес към новата си играчка. Не очаквайте да си я пази за празници. Тя е една от многото.

Както ние вече не се опитваме да постигнем съвършения фотокадър, защото нямаме 36 пози, а милиони гигабайти в телефона, така и новата играчка за детето е просто сламка в купата сено.

 
 


Повече информация Виж всички