Ако сега бях мъж (хетеро, 39, синеок, строен, с 1,5 промила алкохол в кръвта), щях да изкрещя в лицето на всички “женки”: Я се отпуснетe малко, бе момичета, и си поживейте като пичове!”
Какво? Моля? Извинете, май не чухме добре…
Чухте много добре.
Само че жените не могат да се отпуснат. Има нещо в женската природа, някаква бактерия ли, паразитен червей ли, какво ли, което прави живота им много по-сложен, отколкото всъщност е. И как, дявол да го вземе, да се отпусне човек, когато постоянно има толкова много тревоги за тревожене, толкова драматични ситуации за драматизиране, толкова неудобни токчета за носене!… Животът на модерната жена, такъв какъвто се случва тук и сега, може да предизвика само сълзи на ярост и завист в очите на изгаряните на средновековните клади вещици, на смелите американски суфражетки от края на 19-и век и на домакините с фалшиви усмивки и карирани престилки от рекламите за пакетиран грах от 50-те. Модерната жена има всичко: право да гласува, право да притежава апартамент, яхта, небостъргач в Дубай, свобода на словото, а на теория получава и еднакво с това на мъжа трудово заплащане. Освн това никой не я спира на всеослушание да заявява: “Отказвам да се епилирам, защото подкрепям #MeToo”, “Ще си пия бира и ще си кърмя!”, “Ще стана заварчик като завърша средно”.
Но дали и на практика тя е толкова свободна и разкрепостена в мисленето си, колкото е на думи, снимки и инстаграмски постове? И какво все още не й достига (или й е в повече!?), че все да не успява да си “поживее като пич”?
Не знам. Имам магистърски и докторски степени по други науки, а не по “Генезис и еволюция на женската психика”. Това, което обаче знам от личен опит и наблюдение е, че животът на мъжете КАТО ЦЯЛО винаги е бил и продължава да бъде по-безметежен и простичък от този на жените. Независимо от това дали имат два лева или два бона в джоба си, дали са грозни или красиви, с голям или с малък пенис, чистачи или президенти, нарокомани или нароко-босове. Причината?
Мъжете не правят компромисите, на които жените са склонни.
Мъжете не гладуват, за да влязат в по-малък номер дрешки. Не беше чак толкова отдавна, когато най-малкият женски номер по американската система за категоризация беше нула. През 2010-та Виктория Бекам ядеше само натопена в дестилиране вода хартия, за да стане перфектната нула. Осем години по-късно Викито вече е смятана за дебела, защото момичетата, които “държат на външния си вид”, си купуват роклички размер дабъл зироу. Изобщо не искам и да знам с какво се хранят те. Или по-точно с какво не се хранят.
Най-малкият мъжки размер продължава да бъде XS и ще намалее на 2ХS, само ако мексиканците и китайците станат още по-ниски от средните за този размер 163 см! (За сведение: Питър Динклидж не носи дрехи с детска номерация, защото се подлага на диета с пюре от пащърнак и преварена вода!)
Мъжете не се притесняват да си поръчат второ питие в рамките на половин час. Жените обаче се притесняват, за да не би някой да си помисли, че пият като каруцари. И после пият тайно. Много е стресиращо!
Мъжете не биха яли нещо гадно, само защото е здравословно. Един-единствен път съм виждала хетеросексуален мъж да яде бистър бульон, поръсен с листа детелина и зеленото нещо, което го слагат като подправка в бурканите с кисели краставички. Беше в ресторант с две звезди Мишлен. А въпросният мъж си изяде всичко стоически, без да пропсува под сурдинка нито веднъж, само защото на съседната маса седеше актрисата Азия Ардженто – приятелката на вече покойния култов готвач Антъни Бурдейн.
Мъжете не зарязват кариерата си, за да гледат деца. Разбира се, не отричам, че има и такива татковци, но в случая се нуждая от подобна генерализация, за да подкрепя теорията си. За жените, изглежда, е въпрос на еволюционно право, гордост и задължение да изпълнят билогичните си функции на “продължители на човешкия род”. Стереотипният постулат, че, да си майка, е работа на пълен работен ден, убеждава много жени да жертват кариерата си в името на децата. Но също и за да може кариерата на мъжа до тях да върви успешно. Какво обаче получват в замяна тези жертвоготовни жени? Във всеки случай не е и благодарствен поклон от страна на човешкия род, задето е натоварен с поредното гърло за изхранване на една отдавна изнемогваща и пренесалена планета.
Какво си сготвила? Кюфтенца по марокански? И таратор!? Супер си, мило! Аз ще поиграя още малко снукър с колегите от офиса. Бирички, това-онова и се прибирам. А като сложиш децата да спят, знаеш, ще има радост и за теб. Цял ден съм надървен…
Мъжете не спят с жени от съжаление. Ако един мъж го направи с момиче, което не харесва, то не е, защото е посещавал курс “Открийте своята емпатия” или, пази боже, от бащинско чувство. Прави го, просто защото му се е паднала такава възможност. Жените обаче срещат някой оръфляк в бара, разпознават в него момчето, което са тормозили в осми клас в гимназията, и решават, че трябва да сторят нещо добро за него, за да може на свой ред Вселената да им “върне” жеста.
Ненормална работа.
Мъжете не остават във връзка с жена, която ги унижава. Колкото и да ми се иска да подходя с лековат хумор на това място, чувството на възмущение не ми го позволява. Колко жени познавате, които живеят с комплексирани, прости, даже уродливи на вид мъже, които целенасочено и ежедневно ги подценяват, деморализират и го поставят “на мястото им”? И тези жени търпят такова отношение само и само, за да имат семейство? За да се почувстват пълноценни? За да не шушукат зад гърба им, че са сами? А мъжете? Мъжете напротив. На тях не им е нужно да раждат деца, за да доказват, че са “годни” за обществото. Приятелите, с които играят баскет в петъчните следобеди, не ги обсъждат след това с оня фалшив, типично женски съчувствен тон, че статутът им във Фейсбук все още е “необвързан”. Мъжете са щастливи копеленца.
Не че и жените не могат да бъдат такива. Просто на много от тях все още им липсват топки…
