Момче с аутизъм е световен шампион по пинбол

| от Хрис Караиванова |

Наскоро ви разказахме как една организация в САЩ се бори за по-добра грижа за децата с аутизъм, като им осигурява възможност да вечерят навън в компанията на семействата си и други деца с това заболяване.

Днес с удоволствие ще ви разкажем още една трогателна история. Героят в нея е Робърт Гагно – 27-годишен младеж с аутизъм, който играе пинбол като никой друг.

Страстта на Робърт към аркадната игра датира още, докато той е на 5. Баща му Маурицио си спомня, че двамата са излезли за хамбургер, но малкият е бил далеч по-заинтересован от машината за пинбол в ъгъла, отколкото от храната. Самият Робърт пък си спомня, че първото, което го е привлякло в играта, са множеството електронни звуци и появяващи се вназапно от машината светлини.

Робърт Гагно получава диагнозата „аутизъм“ на около 3-годишна възраст, когато болестта е малко позната. Родителите му също са забелязали, че е различен – Робърт е бил силно привлечен от светещи пътни знаци, обичал да се върти в кръг и често плачел, когато е в компанията на малки деца и родители. Отнело му повече време да се научи да говори, а думите му излизали в разбъркан ред – толкова объркан, че другите не го разбирали. Така детето започнало да трупа гняв и чувствало, че не се вписва в обществото.

Оказва се, че именно пинболът внася онази нотка спокойствие, от която Робърт, а и родителите му имат нужда. След като забелязват голямата му страст към играта, те купуват негова лична машина, когато е на 10 години. Кръщават я Windwhirl, а Робърт прекарва часове в подобряване на уменията си. Днес семейството има вече дузина пинбол машини в къщата си до Ванкувър, Канада.

След известно време вече е ясно, че Робърт е много добър в пинбола. Заедно с практиката, той започва да трупа и самочувствие, което пък му дава стимул да излезе и да играе навън. Там той се среща с други хора, играе с тях и се учи да дава ред на другия участник, да постъпва спортменски и най-важното – да завързва разговори и да трупа приятелства.

От игра на игра Робърт разбира, че пинболът е точно за него. „Обичам да играя с други хора в лига. Има много добри играчи във Ванкувър и е забавно да подобряваме резултатите си взаимно, или да показваме на нови хора как да играят“, споделя младежа. Робърт започва да се занимава със сътезателен пинбол на 19, а днес е най-добрият в Канада и в Топ 10 за целия свят.

_96211071_6a8845f8-987a-4c19-95a8-d0fa2f31ba5a

Въпреки че диагнозата „аутизъм“ е тежка, Робърт е открил, че болестта му помага да играе добре. „Успявам да се концентрирам за дълги периоди от време и имам силна зрителна памет. Ето защо ми трябва да играя на конкретна машина само веднъж, за да съм я запомнил“, казва той. Освен това, Робърт има способността да следи много неща наведнъж и бързо да пресмята в коя посока ще тръгне металното топче в играта.

Разбира се, има моменти, когато и при Робърт играта не върви, колкото и да е добър. Това се дължи основно на аутизма и симптомите му. Момчето е по-склонно да изпитва панически атаки, а и се концентрира по-трудно, когато е тъжно или притеснено.

Заболяването на Робърт, както можем да предположим, има и други лоши страни. Младежът е винаги несигурен кога да говори и кога не, както и по какъв начин да поздравява хората – със здрависване или приятелска прегръдка. Разбира се, родителите му помагат да се бори със социалните правила, а и не само. Бащата, Маурицио, е негов треньор и придружава Робърт на всички първенства, в които той участва. Това е важно, за да може бащата да следи дали синът му следва дневния си режим – възможно е момчето да забрави да се храни или да спи достатъчно, ако няма до себе си познат човек, който да му напомня.

Първенствата, в които Робърт участва са много, но най-престижното от тях се провежда в Пенсилвания. Организира го асоциацията за професионален и аматьорски пинбол PAPA, а името на победителя в турнира се изписва върху голям банер, който виси пред централата на асоциацията в Питсбърг.

Робърт се записва за участие в турнира и неусетно стига до финала му. Там той среща силен противник, но го отстранява още с втората си топка, въпреки че съперникът му е избрал машината, на която ще играят. И така, Робърт вдига трофея и разплаква баща си от щастие.

Робърт е повече от ентусиазиран от победата си, но това е и победа над общественото мнение. „Обичам да доказвам на хората, че грешат за мен“, споделя той.

Днес Робърт е много повече от пинбол играч. Той е благодарен на машините, че са му помогнали да живее по-лесно с болестта си, но е решил да бъде по-самостоятелен. За начало е започнал да работи в банка два пъти седмично, а вечер посещава курс по програмиране.

_96236859_grocery

Да, Робърт Гагно е аутист, но е и много борбен човек. Неговата история е доказателство за силата на духа и волята за нормален живот въпреки болестта. Той иска да живее като всички останали – да си намери жилище, да се влюби и дори един ден да се ожени. За щастие, неговите родители го подкрепят безрезервно и с надежда споделят, че не искат пред сина им да стоят никакви бариери, защото аутизмът е само диагноза, а не начин на живот.

 
 


Повече информация Виж всички