Мили родители, забраната на райския газ не значи автоматично рай за децата

| от Лора Младенова |

Стихийното приемане на две четения на забраната за продажба на райски газ на лица под 18 години в последния работен ден на парламента беше възприета противоречиво и има защо. Извънредната законодателна иниацитва, подкрепена от всички парламентарно представени политически сили, изглежда целеше да ни остави с впечатлението, че без райски газ за непълнолетни България едва ли не „ще бъде детска планета, надежда, мир, светлина“.

Да, правилно е диазотният оксид, познат като райски газ, да не бъде достъпен за деца. Буди недоумение защо е бил достъпен изобщо. В комбинация с алкохол или наркотици той може да бъде изключително опасен, тъй като може необратимо да увреди централната нервна система. Дишането му в неразредена форма, а именно така го приемат децата и младите хора у нас, влече със себе си опасност от задушаване поради липсата на кислород при приема. В рамките на поне няколко минути след вдишването му човек усеща замаяноост и губи координация, съзнанието му е замъглено. Неадекватното поведение през това време може да доведе до наранявания, падане, твърде рискови постъпки. Психиатри потвърждават, че употребата на веществото води до зависимост.

Добре, че вече е забранен, бихме си казали, и как така изобщо е бил разешен до момента. Забранен е. Е, и?

На теория е забранена както продажбата на алкохол, така и тази на тютюневи изделия на непълнолетни лица. Забранени изцяло са и производството,  разпространението търговията и притежанието за лично ползване и на наркотични вещества, включително марихуана, и прекурсори. На практика обаче всяко непълнолетно дете може да си закупи цигари и алкохол от магазин – ако не от първия, в който попита, то поне от втория-третия, защото спазването на този род забрани е оставено изцяло на съвестта и самосъзнанието на търговеца или съответния търговски помощник. Всеки човек и всяко дете може да си закупи и наркотични вещества – ако не е в ситуация „имам човек“, то със сигурност се намира все някъде по веригата „имам човек, който има човек“. На теория е забранено и децата да се намират в нощни заведения. На теория се провежда и политика срещу трафика на забранени вещества, сведена до провеждането на някоя и друга показна и безрезулатна полицейска акция през няколко години, а през повечето време – на арест и съд за някой произволен младеж, забелязан (о,уау!) да пуши трева в парка или на наказването на някой наркозависим, тоест на потърпевшия от този трафик. Това са истини, която знаем всички – от първия морализатор със законодателна инициатива до последното „разхайтено“ дете, от родителите, които предпочитат да си затварят очите, че туй няма как да се случи с техния крехък и сладък Владко, до майките и бащите, които още вярват във възпитателния шамар и постигането на дисциплина със страх.

Каква е гаранцията, че тази забрана ще бъде спазвана, в дисонанс с всички останали? А дори и да се осигури, че ще бъде (в момента и кой знае докога се провеждат масирани проверки, но вероятно и това чудо ще бъде за три дни), достатъчно ли е това, за да чувстваме, че децата в нашето общество са в безопасност – сред тютюневи изделия, алкохол и наркотици, но не и райски газ, тю, отдъхнах си.

Скорострелният, почти светкавичен прием на забраната не дава достатъчно време за обсъждане и експертна оценка на ситуацията и обмисляне на достатъчно целесъобразен подход за противодействие и по-скоро отива в категорията на стихийния популизъм. Тепърва предстои да проследим какъв ще бъде ефектът от забраната, но мога да заложа, че той ще приравни със „след дъжд качулка“ предприетите масови проверки на водачи на автомобили за употреба на алкохол и наркотици след фаталния инцидент, предизвикан от Георги Семерджиев преди месец. (Накратко, в рамките на тези проверки водачът има правото да откаже да „духа“ на дрегер, след което да чака повече от денонощие съдът да разпореди кръвна проба, която вече трудно ще улови алкохола в кръвта му. За сравнение, тестовете за наркотици, които се използват, могат да уловят употреба на марихуана със седмици назад в кръвта преди момента на извършване на проверката, съоветно на шофиране. Установяването на определени нарушения може да доведе до отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не може да доведе до постигане на правна сигурност, че водач с отнета „шофьорска книжка“ няма да управлява автомобил, а съдбата на този водач оттам нататък ще бъде оставена на инициативата или липсата на такава от страна на прокуратурата.)

Мили родители, истината у нас е, че употребата на субстанции от вашите деца, е оставена предимно на тяхната преценка и съответно на възпитанието и посланията, които са получили от вас „през първите седем“, а и по-после.

Така че, хайде да си говорим за деца и наркотици. Знам, че има и по-приятни теми, обаче е нужно.

Изборите, решенията и поведението на вашите деца никога няма да зависят на 100% от вас и вашите усилия, дори и да сте дали най-доброто от себе си. А и не би било правилно и смислено да зависеха. Като родители вашата първостепенна роля, наред с физическото им оцеляване, е да ги екипирате да взимат тези решения адекватно сами – когато не са в полезрението ви, далеч от вас са, когато вас вече ви няма, когато са изправени пред невъзможно трудни избори и няма кой да ги предпази или поне посъветва.

Позволявайте им да казват „не“

Рано или късно децата ви ще бъдат поставени в ситуация, в която социалният им кръг ще изисква от тях, ще упражнява натиск, ще поставя ултиматуми, които децата ви ще се изкушат да спазят, за да бъдат приети, харесвани, да се впишат, да не бъдат аутсайдери, да не останат сами. Никой не пропушва цигари от любов към прекрасния им вкус, здравните им ползи и ниските им цени. Никой не помни с добро главоболието и повръщането след първото си напиване с евтина водка. Никой не посяга за пръв път към наркотиците без никакъв страх и колебание. Правят го от желание да не бъдат отритнати. Да научите децата да не свързват любовта и приемането с безропотното спазване на чуждите изисквания е ваша работа. Да, децата ви могат и трябва да казват „не“ още от малки – когато не искат да облекат тази ризка, когато не искат да посетят баба, когато не им се яде храната, която сте станали така рано да сготвите, когато не им се практикува спорта, в който си мечтаете да ги видите медалисти, когато не искат да бъдат прегръщани. Трябва да могат да го правят, без да се страхуват, че вие ще се обидите, ще им се скарате, ще им мълчите, ще ги лишите от нежност и внимание, докато не направят това, което сте казали. Те имат свободен избор, независимо от социалния натиск, но трябва да го научат от вас.

Възпитавайте деца с реална самооценка

Хората употребяват наркотици регулярно в два случая – когато се чувстват жалки и смачкани, с ниско самочувствие, и когато се усещат над останалите, над правилата, над самия живот. Това всъщност са двете страни на една и съща монета. Не прекалявайте с комплиментите и не ги правете зависими от вашето непрекъснато „браво“ и одобрение. Не им насаждайте послания, че са най-добри, че са специални, че им се дължи непрекъсната безкритичност и одобрение. Но и не ги мачкайте, ако не отговарят на очакванията им с външния си вид, интелектуалните си способности, интересите или поведението си. Опитайте да ги опознаете като странични хора, извън собствените си надежди и визии за тях, потърсете ценното в тях, това, което умеят, това, което ги прави уникални, помагайте им и ги подкрепяйте да го развиват. Избягвайте състезателността и сравнителните степени. Приемайте ги, дори ако не ги харесвате.

Не пренебрегвайте психическите проблеми като глезотия

Знам, знам… По ваше време, хеле пък по времето на бабите ви, нямаше паник атаки, депресия, безсъние, хиперактивност, колебания в идентичността и самоопределянето, хранителни разстройства, гранични личностни разстройства, и още, и още. И за някои от вас това са едни глезотии, които ще се оправят я с това да им кажем на децата просто да се усмихват повече и да гледат ведро на живота, я с един качествен напоителен бой. Изброените и други състояния, разбира се, са съществували, неназовани и невидими за общността, и по ваше време, и по времето на бабите ви, и много по-далеч назад във времето – времена с по-ниски продъжлителност и качество на живота, между другото. Времена, в които страдащите от подобни проблеми са ги преживявали в мълчание, боледували са, а в литературата ясно можем да забележим как редица здравни проблеми се свеждат до неидентифицираното „залежа се и умря“. Днес имаме както имена за редица ментални проблеми, така и начини да се справяме с тях и да им противодействаме още от ранна възраст, стига да има кой тогава да ни подаде ръка. Неразрешените душевни проблеми стоят в дълбоката основа на повечето ни зависимости, справянето с тях и лечението им с напредването на времето става все по-трудно, децата не са роботи от стомана, а психолозите не са врагове.

Не се опитвайте да ги предпазите от всичко

Старайте се да гласувате доверие на децата си и пред тях да наричате децата с истинските им имена. Не е нужно да им говорите за масови убийства, рекет и порно – просто не подхващайте наративи за птички и пчелички, или как всички хора са добрички, иначе ги очаква неприятна изненада и тотална неподготвеност за живота. Всичко, от което се страхувате, че ще им бъде предложено, ще им бъде предложено, по-рано или по-късно, по един или по друг начин. Не превъщайте наркотиците в тема табу в дома си. Не ги оставяйте да разберат какво е „date rape“, когато се сблъскат с него. И без това при непрекъснатите тенденциозни опити да се ограничи присъствието на доброволци или неправителствени организации в училищата почти няма кой да свърши тази работа с диалога.

Ще ви разкажа кратка история. Когато бях ученик в гимназия, нашата училищна програма за превенция на дрогата беше учудващо смислена. Двама бивши наркозависими осъществиха серия посещения в различните класове и ни разказаха цялата история на зависимостта си – причините за нея, колко бързо се е случило, ефекта върху себе си, какво са опитали, до какво е довело, как се е отразило всичко това върху семействата им, социалните им контакти, телата им, възможностите им, как и доколко са се откъснали. Бяха привлекателни и интересни момчета, много смели, за да говорят толкова откровено за периоди на слабост и всевъзможни унижения. Казваха се Младен и Николай. Младен се беше изчистил напълно, докато Николай все още беше в процес. Всички момичета в училище си падахме по единия от двама. Аз бях в тим „Николай“. Той почина, няколко месеца по-късно, беше се завърнал към дрогата. Цялото преживяване, дори преди този кошмарен финал, въздейства върху всички ни, много повече от учителски предупреждения и разпространяване на брошурки. Не пазете децата си от подобни истории.

Отсявайте опасностите

Светът е голям и рискове дебнат отвсякъде. Обаче вашите предупреждения ще бъдат чути от децата ви, единствено ако ги раздавате с мярка и само за сериозни неща. Възможно е е децата да паднат от леглото, докато спят. Възможно е да се задавят, ако се смеят, докато дъвчат. Възможно е да им настинат краката, ако не си обуят чорапи. Възможно е и да им настине гърлото от студена напитка. Възможно е да им се изпоти гърбът, докато вървят от слъченвата страна на улицата. Възможно е и да им падне нещо на главата от покрива на сграда, ако стоят много наблизо до сградите. Възможно е и да попаднат в ситуация, в която да си навредят фатално с употреба на наркотици. Ако обаче вие искате да ви приемат сериозно и да чуват предупрежденията ви, си изберете кой от тези рискове ви се струва най-приоритетен и поговорете с тях конкретно за него, вместо да им надувате главата с всяка възможна и невъзможна опасност, която би ви дошла наум.

Не си служете със заплахи

И генерално опитайте да намалите драматичните реакции. Излияния като „няма да те погледна повече, ако разбера, че си пробвал/а наркотици“, „няма повече да излезеш от къщи“, „ако изобщо ме обичаш, не смей“, „повече няма да ти проговоря“, „пари от мене няма да видиш“, „отношенията ни са дотук“ няма да откажат децата ви нито от наркотиците, нито генерално от правенето на грешки, а единствено от доверието им към вас като към човек, с когото могат да споделят, ако са в затруднена ситуация, уплашени, притиснати до стената, нещо тотално се е объркало. Много добре знаете, че всяка от тия заплахи така или иначе е временна и празна, и че освен доверието, с тях подпкопавате и респекта към себе си. Помислете дали предпочитате да сте първият човек, който да разбере, ако на детето му изобщо му хрумне наркотиците да са му интересни (а това на някакъв етап най-вероятно ще му хрумне), или да сте последният, който да разбере, когато то отдавна е пробвало и вече има сериозен и евентуално необратим проблем. И живейте според това, което сте решили.

Научете повече за наркотиците

Не всички наркотици са еднакви. Не всички наркотици са смъртоносни. Не всички наркотици водят до моментално пристрастяване или изобщо до пристрастяване. Не всички оставят еднакви поражения върху организма. Не всички са еднакво опасни. Социалният контекст и средата, в която се употребяват различните видове наркотици, са коренно различни. Балкан разлика дели наркоманът от 90-те и съвременния употребяващ наркотици – в мотивацията им, и в моделите им на действие, и във външния им вид, и в наркотиците, които използват. Има разлика между човек, който употребява наркотици и наркозависим. Между човек, който пуши трева, и човек, за когото можем да твърдим, че употребява наркотици – също. Ако имате късмета да не сте израснали във време, в което наркотиците вече наистина дебнеха от всеки ъгъл, не оставяйте представата ви тях да се формира от „Трейнспотинг„, „Реквием за една мечта“ и „Източни пиеси“, не правете експертни оценки с достоверността и обективността на група баби пред блока, и опитайте да живеете в реалността. При най-доброто възможно стечение на обстоятелствата вие ще знаете за наркотиците повече, отколкото детето ви някога ще знае. Ако детето ви е пробвало нещо, не го превръщайте в древногръцка трагедия и в края на света – не защото се е случило нещо нормално, безопасно и желателно, а за да не си затворите завинаги вратата, през която е във ваши ръце при нужда да му помогнете.

Вижте още: 

А ти нахейти ли абитуриентите? (Така се прави.)