Мама ще се окаже права

| от Mamamia, по Motherly |

 

„40-те бяха най-хубавите ми години! Чувствах се уверена и силна“, казва майка ми.

През миналата седмица се приближих с една цифра към тази възраст и въпреки че не съм сигурна дали 40-те ще са най-хубавите ми години, вече започвам да се чувствам комфортно с идеята за остаряването.

Всъщност има някои неща, които щях да се радвам да знам на 20 или на 30, за да бъде животът ми по-лесен. Особено след като станах майка.

Разбира се, бих си спестила побелелите коси и си признавам, че такива неща ме тревожат, но цялостно се старая да прегърна промените, които предстоят – нещо, което ми се иска по-младият ми вариант да знаеше.

Например:

1.   Ставам по-уверена с възрастта

По-младото ми аз се страхуваше от провалите. Веднъж се отказах да бягам в маратон, когато бях на 20 и няколко, защото си мислех, че няма шанс да стигна финиша. Днес обаче, ако искам нещо, просто го правя. Какво имам да губя?

Занимавам се с писане и вече не ме е страх от отхвърляне, когато предавам текстовете си на редактори. Когато някой ми каже „не“, просто продължавам нататък.

Като родител също съм по-уверена и вече не подлагам на съмнение решенията си като майка. Знам, че взимам най-правилните решения за децата си и не ми пука какво мисли обществото за това.

2.   Казвам си, когато нещо ме тревожи

Когато бях по-млада, никога не си признавах, ако някой ме е обидил. Особено на работното място. Държах си устата плътно затворена, а мисълта за конфликт ме ужасяваше. Сега обаче знам, че това да говориш, когато има проблем, е от ключово значение за всички стабилни взаимоотношения. Така че днес, ако по някакъв начин ме засегнете, ще разберете със сигурност.

Най-хубавото от този урок е, че го предавам и на децата си. Важно е и в техния живот да се научат да отстояват позицията си в различни ситуации.

3.   Благодарна съм за грешките си

Без грешките от младостта си (или дори от вчерашния ден), как бих могла да се развивам и да израствам? Да, понякога съжалявам за грешките, направени по-рано в живота ми, но сега знам, че са част от това, което съм днес.

Тези провали са научени уроци, заради които днес знам значението на това да се трудиш, знам откъде идва решителността ми и защо сега отново съм в университета, за да уча. Провалите са ми помогнали да се развивам и като жена, и като майка. Всеки път, когато сгреша, дори като родител, аз си го признавам. Говоря открито с децата си за това, за да разберат, че грешките те правят силен.

4.   Нямам какво да доказвам

Когато бях по-млада, непрекъснато се нуждаех от поощрение от учители, от родители, дори от съпруга си. Вече обаче не. Забелязвам, че с възрастта все по-малко се вълнувам какво мислят хората за мен – вече съм уверена в себе си. Спокойна съм с това какво съм постигнала в живота си и следвам мечтите си, защото искам, а не за да впечатлявам някого.

Същото се отнася и до майчинството. Не трябва да храня децата си с био-еко храна и да се хваля, че спят през цялата нощ от 6-месечни бебета. Не трябва да доказвам, че съм „перфектната майка“, защото не съм. Моите неидеални майчински умения са всъщност идеални за децата ми.

5.   По-добре постигам баланс

Вече не се подлъгвам по шума и светлините на безкрайните нощи навън, както правех преди. Прекарала съм толкова много вечери в шумни барове с хора, за които не ми пука! Днес все по-често се наслаждавам на спокойствието на дивана вкъщи. Знам, че като майка, аз се нуждая от баланс повече от всякога. Има дни, в които искам да прекарам малко време и далеч от децата. Това също е нормално. Все пак, не забравяйте, че никога не сте твърде стари за случайна дива вечер навън, въпреки че това може да ти се стори по-тежко на следващия ден.

6.   Фокусирам се върху онова, което има значение

Когато бях по-млада, хвърлях време и енергия за всички и всеки, който поиска нещо от мен. Днес обаче влагам енергията си във връзки, в които можем взаимно да се подхранваме. Не губя време с негативни хора или такива, които ме изсмукват емоционално. Вместо това прекарвам време с хора, които ме провокират и ме обичат, въпреки недостатъците ми, които ме подкрепят.

Най-често този фокус пада върху децата ми, защото точно сега, това да съм майка има най-голямо значение за мен.

Аз съм жена. Разбира се, че предпочитам гърдите ми все още да бяха щръкнали напред, а косата ми да има блестящия си кестеняв цвят. Но не мога да избягам от възрастта – никой не може. Въпреки всички кремове за лице, боя за коса и повдигащи сутиени, които си купувам, няма да изглеждам по-млада.

Затова, вместо да се фокусирам върху тези глупости, грижа се за тялото си като спортувам – от една страна, защото искам да остана на този свят колкото се може по-дълго, обградена от тези страхотни хора.

Искам да си създавам повече спомени с хората, които съм избрала да обичам и които са избрали да обичат мен. Искам да правя повече грешки и да се уча от тях – точно както правех, когато бях на 25. Просто ми се иска на онази възраст да го знаех. Така че днес и утре, ще се концентрирам върху това да пазя ума си млад, вместо да събирам купища козметични продукти, за да пазя кожата си млада.

Остават ми още няколко години, докато стана на 40, но ми се струва, че както обикновено, мама ще се окаже права.

 
 


Повече информация Виж всички