Чували сте поговорката „Каквото повикало, такова се обадило“, нали? Има я в различни варианти по целия свят, сигурно защото е универсална мъдрост. Джъстин Тимбърлейк изпя своята версия в „What goes around, comes around“, хиндуистите назовават съвкупността от постъпките и техните последствия „карма“, за австралийските аборигени кармата пък е нескопосано хвърлен бумеранг, който в края на параболата те нацелва в главата, а за българите тя се проявява в аксиоматичното правилото „Kaто повикаш бира след мастика, на другата сутрин ще ти се обади махмурлукът“. Независимо обаче как интерпретираме това житейско прозрение, изпитано в практиката, изводът винаги е един: не можеш да очакваш, че ще правиш каквото си искаш, без вселената накрая да ти го върне тъпкано.
В моя случай вселената ми се яви под формата на едно изтормозено и свръхнадценявано откъм възможности и потенциал тяло. Години наред си въобразявах, че болестите, както, между другото, и катастрофите, поразяването от мълния и ниското IQ, се случват само на другите хора.
Когато си във възрастовата категория 18-29, номерът минава. Купонясваш по цяла нощ, а когато заведението затвори към 6, се довлачваш до къщи, криейки се от ранните слънчеви лъчи като вампир, сменяш си дрехите, наплискваш си лицето със студена вода, после му размазваш щедър слой фон-дьо-тен, слагаш малко руж за фалшива, кюстендилска свежест и хайде на училище/в университета/на работа. И хич даже не ти е лошо. Излочваш превантивно две бутилки минерална вода с един аспирин и си пищов… Който пак е готов да гръмне още същата вечер.
След 30 става малко по-тегаво, най-вече по отношение на сутрешното вампирясване. Затова се налага да започнеш да си тръгваш два часа преди барът да затвори, за да можеш да поспиш поне малко преди процедурата с фон-дьо-тена.
На 35 фон-дьо-тенът вече изобщо не помага. Освен това от набиването на дюнери в малките часове на нощта, които имат за цел да потушат пост-алкохолния глад, както и от редовните обеди в офиса със солети и който-каквото-почерпи-за-новородено-или-рожден ден си станал (не съвсем) горд собственик не само на „любовни дръжки“ и прилежащо към тях шкембе, но и на гастрит!
Понеже младостта е безгрижна и неразумна, за да не кажа направо тъпа като г*з, и защото си мисли, че за нея „бронебойни патрони няма открити“, тя шофира без предпазен колан и прави секс без предпазни средства. Носи прашки вместо удобно термобельо и не си загащва тениската дори в най-студените зимни дни. Спортува „разходка с куче“ и „тичане след автобус“ и обича да се храни с takeaway – много често на крак. Любими са ѝ пица на парче с майонеза и спагети с кюфтенца, а в дните, когато решава, че много се е освинила, минава за 24 часа на диета от фалафел и китайски пелмени.
Младостта на си дава зор да ходи на профилактични прегледи, нито пък си мери кръвното налягане и кръвната захар.
И на зъболекар не ходи редовно, а само когато главата й стане квадратна от болки в гангренясал зъб.
Младостта е егоист, защото приема тялото си за даденост – за нея то е просто един механизъм за ядене, пиене и правене на секс. Но като всеки механизъм и този си има срок на годност, своя лимит на експлоатация. И когато този лимит бъде превишен, тялото най-накрая се разгневява и ти изкрешява, че му е писнало от теб и да му се махаш от главата, което от неговата уста звучи плашещо буквално. Много често, вместо да те изчака да го направиш, то те изпреварва. Взима си жилите, костите, ендокринната, пикочно-половата и другите системи и си тръгва.
Напуска те. Разболява те. Предава те. Така, както ти си го предавал толкова години.
Някои от вас ще кажат, че прекалено много генерализирам и драматизирам и че няма защо толкова да пискам, понеже е нормално човек да се разболява. Какво е един любител на свинското без подути от подаграта крака или пък един заклет геймър без ярко изразена сколиоза? И да, сигурно сте прави, че прекалено дръзко слагам всички под общ знаменател. Напълно съм наясно, че има хора, за които тяхното тяло е техният храм и полагат постоянни грижи за него – пият комбуча, дишат с диафрагмата, катерят върхове, ходят на пилатес, редовно си чистят зъбния камък и не ядат нищо, което е мучало, кукуригало или блеяло приживе. И да, именно заради полаганите грижи то им служи по-добре по-дълго време. Но, уви!, едва петима от тези хора живеят в България.
И не, не е нормално човек да бъде болен. Нормално е да бъде здрав и да се грижи да остане такъв.
Пиша този текст, защото ме е яд, че в нашата страна нивото на профилактика и превантивна грижа за здравето на гражданите е замръзнало на кота нула. Децата са затлъстели и обездвижени, нивата на смъртност от сърдечно-съдови заболявания удря в тавана, годишно хиляди хора, все още в разцвета на силите си, умират от инсулти и инфаркти, а обреченото на мизерно съществуване възрастно население показва крайна незаинтересованост, а и невъзможност!, да се поддържа в живо състояние по друг начин освен с кофи лекарства.
Общества като скандинавските например отдавна са прозрели, че колкото по-здраво е населението, толкова по-малко ще бъде натоварена държавата откъм разходи за лечение, болничен престой, пенсионни осигуровки за болест и пр. Затова и превенцията на болестите е приоритетна държавна политика, която се проявява в различни и многообразни форми, промотиращи масовия спорт, здравословното хранене, физическата активност на пенсионерите и ангажираността им в социалния живот, както и редовните профилакчтични прегледи.
Стремежът към дълголетен и пълноценен живот там е основно право, но и задължение на индивида, а неглижирането на собственото тяло се е превърнало в обект на социален остракизъм. С други думи, да си дебел, с неподдържана външност, да не практикуваш джогинг, плуване, колоездене или друг вид спорт, да оставяш децата си безразборно да се тъпчат с боклучава храна и да не се явяваш на годишните прегледи за рак на матката или простатата се счита за проява на антисоциално поведение, на което изобщо не се гледа с дорбо око.
На вас може и да ви звучи като някакъв вид мракобесна, антиутопична социална уредба от евгеничен тип, обаче резултатите са налице.
Страните от ЕС с работеща социална политика, както и тези с добра култура на хранене заемат първите места в официалната класация за дълголетие, докато бедната ни България твърдо се е закопала, пардон заковала на непрестижното 27-о място.
Обездвижване, клиничен страх и недоверие в медицината, подклаждан от непреходната народна „мъдрост“, че „не ходя на лекар, за да не ми открие нещо“, нездравословно хранене, прекаляване с алкохол, цигари и слушане на музика, която води до увреждане не само на ценностната система, но и на мозъчната кора: българинът поема от всичко по много. Той е толкова незаинтересован да поддържа тялото и ума си в кондиция, докато е млад и здрав, че някак все му иде като гръм от ясно небе, когато изведнъж се озове в ролята на Ботев на връх Околчица и бере душа.
Ами това е положението, мили ми сънароднико – ти, който се смяташ за безсмъртен. А то хич не е цветущо. Но това е така, защото, както самият ти обичаш да казваш, не може хем душата в рая, хем оная работа до края.
Вижте още:
