51 подбрани приказки в ново издание в 4 тома, илюстрирани от Любен Зидаров.
"Дойдеше ли неприятният вечерен час с досадната фраза "Хайде в леглото!", едничката утеха беше, че додето заспим, татко ще ни разкаже някоя приказка.
И той наистина сядаше до нас, намаляваше пламъчето на газената лампа и с глухия си равен глас почваше да разказва.
А ние с брат ми лежахме в полумрака с широко отворени очи, защото тоя полумрак не бе вече празен и сив, а населен от странни същества и оживен от пъстроцветни блясъци.
Юнаци на буйни коне размахваха тежки мечове, гърбави магьосници бъбреха зли заклинания, белолики красавици се оглеждаха в сини езера, а наоколо се простираха вълшебни гори от кристални дървета, полюшвани от вятъра с нежен звън." Това си спомня писателят Богомил Райнов за приказките на баща му - неповторимият разказвач Николай Райнов.
Издателство Миранда ни предлага една нова среща с неговият приказен свят - подбрани приказки в ново издание, в 4 тома, илюстрирани от Любен Зидаров.
Първите два тома - "Самодивско царство" и "Златното птиче", съдържат български приказки от техните първи публикации през 1924 и 1925 година.
А във вторите два тома - "Морската царица" и "Вълшебният дворец", ще намерите избрани приказки от поредицата "Приказки от цял свят", публикувани от издателство "Стоян Атанасов" през 1931 - 1934 година.
Издателството умишлено се придържа към оригиналните текстове на Николай Райнов с цел съхраняване на уникалността на авторовия стил.
Включен е и предговор от професор Светлана Стойчева - един от най-проникновените изследователи на приказното творчество на Николай Райнов.
"Може да сме сигурни, че са избрани най-вълшебните сред вълшебните приказки - с най-магическите и магьосническите сюжети, най-заредени със символика и загадъчност, отговарящи на духа, стила и естетическите търсения на Николай Райнов.
Тези петдесет и една приказки отварят широко вратите на приказните светове на автора", обобщава проф. Стойчева.
"Баща ми бе от хората, които обичат не само собствените си деца, но и децата на другите.
Той не можеше да съгледа рошавата глава на някой малчуган и да не го погали с дългите си, окадени от тютюна пръсти.
В такива мигове строгото му лице се отпускаше и сериозният му поглед омекваше.
Баща ми, разбира се, не можеше да погали всички деца и да каже добра дума на всяко от тях.
Но той можеше друго, което и направи: разказа им ония стотици приказки, с които бе приспивал синовете си", казва още Богомил Райнов.
