Гинекологът не е автомонтьор! И аз не съм ауспух

| от Кристина К. |


Според стария железничарски виц за гара Левски, там се краде толкова много и с такъв размах, че вместо: „Гара Левски, пазѝ багажа!“, вече се налага във влака да обявяват: „Пазѝ багажа, гара Левски!“.

В последните няколко години сходно е усещането ми и при посещение при лекар: „Добър ден, 150 лева!“ някак си се превърна в „150 лева, добър ден!“.

Ако искаш да минеш по НЗОК и личният ти лекар по изключение е съгласен с тебе за направление, можеш да почакаш някоя и друга седмица или да отидеш при специалист, когото никой не посещава, безспорно.

Ако си продал душата си на корпорация срещу допълнително здраво осигуряване, можеш даже да идеш на лекар едновременно почти веднага и почти без пари, а даже и да получиш съдействие със записването на час.

Ако обаче хем ти е спешно, хем не разполагаш с „пакет социални придобивки“, трябва солидно да се подготвиш за „дойдох, видях, платих“. Да обясниш какво ти е, да те прегледат и да ти кажат какво според тях ти има, на места са си три отделни такси: за консултация, преглед и назначаване на лечение.

Разбира се, здравето цена няма (макар и ако нямаш възможността да платиш за здравната услуга, да е по-трудно да се съгласиш с тази иначе вярна максима).

Най-важно е да откриеш адекватен лекар, който хем да ти помогне, хем да не те стресира излишно, обижда или унижава с поведението си.

Особено когато се касае за преглед при гинеколог (човекът, който рови из най-милото ти!), последното е особено важно.

Не искаш физическа грубост и болезнен преглед, след който няма да ти се прави секс със седмици.

Не иска да припаднеш по време на цитонамазка.

Не искаш някой, който ще подмине с лека ръка опасенията ти и ще пропусне да ти назначи нужните изследвания.

Не искаш и някой, който да те посрещне бременна от вратата с думите: „Ти си за секцио!“, преди да сте се поздравили.

И параноик не искаш – да идеш с: „Олеле, олеле, олеле…“, а той да ти отвърне „ОЛЕЛЕ, ОЛЕЛЕ, ОЛЕЛЕ!“.

И най-вече не искаш да чуеш коментари като: „Хайде, време ти е вече, какво още чакаш“, „Хе-хе, тука едва влизам с най-малкия спекулум, твоят човек е късметлия“, „Е, айде ся, айде ся, тебе от туй ако те е страх, как ще раждаш после“, или „А в дупето даваш ли, миличка?“. (Последният въпрос съвсем сериозно е задаван на приятелка точно с тази формулировка. Съгласете се, „с оглед установяването на произхода на бактериалната Ви инфекция, е необходимо да Ви попитам дали практикувате анален секс“, звучи една идея по-професионално и по-малко зловещо, докато седиш с разчекнати крака пред непознат мъж на средна възраст)…

Изобщо фамилиарниченето и шегичките, докато си на гинекологичен стол, са особено неуместни – насреща ти не следва да стои автомонтьор, а ти не си ауспух.

Не бива да се чувстваш, сякаш лекарят ти ей сега ще запали фасче на ръба на устата си и ще викне колеги да бръкнат да обсъдят какъв късметлия е твоичкият.

И най-подготвеният специалист не би могъл да се квалифицира като добър лекар при подобно отношение. Нищо не би ме накарало да се доверя на лекар, който ми изглежда неприятен човек.

Хубавото е, че тук идва моята лична супер сила: да откривам най-добрите възможни лекари.

След доктора, който ме избави от дългогодишна тежка алергия, лекарката, която ме мотивира да спра цигарите, и лекаря, който не просто ми спести операция на жлъчката чрез правилно лечение, но и сам настоя контролните прегледи да са безплатни – наскоро ми се наложи да намеря и най-добрия гинеколог.

Тайната?

Питам. Питам приятели. Питам обикновени познати. Питам във форуми. Питам в групи. С питане и до добър гинеколог се стига.

Нещо, което не разбирам, е защо се приема за смешно питането по групи.

„Хе-хе, БГ мама, където хората питали „мами, препоръчайте памперс“, „хора, кучето е с диария“, „кой ще каже добър офталмолог“, „това може ли да се оправи с билки“ и „този серум върши ли работа“…

Трудно мога да си представя по-добра форма на проучване от разнообразния опит на хора, които са се сблъсквали със същия проблем.

Който иска, разбира се, е свободен да мисли, че е много умен и самостоятелен, и да си вярва на първия резултат в Google. И на каквото са му казали рекламите по телевизията и в платените рекламни публикации и карета. Те сигурно му мислят доброто повече и са по-обективни и безпристрастни, да…

Аз си питам. И след това проучвам най-надеждните отговори.

Главното, което търся в един лекар, съвпада с главното, което търся у човека до себе си или от колегите на бъдещо работно място – да е мил и отзивчив, да се държи човешки. Избирам си лекар, както си избирам гадже.

И в трите случая други са съществените характеристики, които определят финалния избор, но ако първото липсва, всичко друго губи значение. Специализациите ти и професионалните ти умения, ако си лекар. Условията и модерният офис, ако си работодател. Остроумието ти и 22-та ти сантиметра, ако си гадже.

Какво като ги имаш, ако минаваш като слон в стъкларски магазин през общуването с хората?

Приятели (най-вече приятелКи) са ми се хвалили с обидно лекарско отношение, което те търпят.

Да им се вика, да бъдат обиждани, да им се отправят нецензурни коментари, да се критикуват личните им избори.

Да бъдат рязко, необмислено и безсърдечно плашени как няма да могат да имат деца или как трябва да се оперират на мига от злокачествено заболяване заради най-обикновена киста.

Или просто да им се фамилиарничи мазно.

И как те са горди, че са търпели, защото не са някакви глезли.

По същия начин, по който приятели (и най-вече приятелки) са ми се хвалили и с връзките, приятелствата и колегиалните си отношения с хора с отвратително социално поведение, всеки от които „по принцип е задник, но като му влезеш под кожата, може да е много мил“.

Усещам попкултурно объркване по една всъщност доста еднозначна тема: да се държиш зле (тоест да ти допада да унижаваш, плашиш, обиждаш, игнорираш умишлено, поучаваш снизходително, заяждаш напук, прекъсваш, покровителстваш, смаляваш, „респектираш“, взимаш на подбив, третираш грубо и т.н. хората около тебе)… не е извинима или чаровна личностна черта.

Още по-малко пък символ на достигане до определено професионално равнище.

Грубостта не е метод за отсяване на калените хора, които ще те изтърпят.

Крещенето не е оправдано с аргумент в стил „аз съм асцендент скорпион с луна в телец“.

Надменността не е признак на интелект и висока квалификация.

Гадното социално поведение не е хвалба, не е нещо оправдателно с миналото ви, с травмите ви, с интелектуалното ви равнище, с желанието да се извисите над „смрадливото простолюдие“, с различното ви мнение, с уникалността ви, с разочарованията ви, с глупостта, която си мислите, че виждате у събеседника си, с абсолютно нищо. И никак, никак не отива на лекар. Особено на такъв, към когото следва да имаш доверие за интимни неща.

Затова, ако мога да дам един съвет по отношение на търсенето на избора на лекар, той наистина би бил – избирайте го така, както избирате човека до себе си.

И, както се казва в Instagram – #FollowMeForMoreRecipes.

Вижте още:

10 реплики, които не искаме да чуваме на гинекологичния стол


Повече информация Виж всички