Ето какви чудеса ни носи Никулден

| от Диана Юсколова |

Началото на декември е точно подходящото време да поговорим за чудеса – предстоят най-чудните и вълшебни празници, които ни зареждат с надежда, щедрост и вяра поне до пролетта. С простата дума „чудо“ наричаме всичко необяснимо и прекрасно, което ни се случва по прищявка на съдбата, на Бог , или по собствена преценка.

Чудесата са много и различни – чудо може да е внезапното излекуване от тежка болест, намирането на пари, неочакваната добра среща, избягването на нещастие, оцеляването в трудна ситуация, раждането на дете, написването на стих. От зората на съществуването си човекът е бил свидетел на неща, които не може да си обясни, и до днес невинаги можем да намерим желязната логика задвсичко, което ни сполетява или ни подминава. Така дали ще наречем нещо „чудо“ зависи и от самите нас, от това какво и колко сме научили, колко знаем, колко умеем, колко сме склонни да вярваме. Живеем в свят, в който всяко ново откритие може да се определи като „чудо“.

Неслучайно празниците, свързани с чудеса, са най-обичани – те ни връщат надеждата, която така лесно губим, и вярата, която често нямаме. Като народ, който съществува по чудо, въпреки държавата си и обективните исторически неблагополучия, българите имаме особено отношение към чудесата. Търсим ги, намираме ги навсякъде, с радост вярваме в тях и празнуваме празниците на светците-чудотворци с благодарност. Особено обичаме чудесата, свързани с изцеление, възмездие за виновните и избавление на онеправданите.

Свети Никола е светецът, който съчетава и трите мотива, затова и се радва на особена почит у нас.

Западната идея, че свети Никола е Дядо Мраз, Дядо Коледа или друг щастлив, червенобузест дядо, който подарява кукли и топки и си говори с елени, сякаш не е точно националната ни представата ни за чудотвореца. Светецът, който ни гледа загрижено от православните икони, е по-скоро слаб, критичен и строг.

Според легендата, когато Бог разпределял света, на Никола се паднали моретата, езерата и реките. Така той станал покровител на рибарите, моряците и корабокрушенците. Укротявал високите вълни с един жест и спасявал падналите от върха на мачтата моряци. Жените на рибарите носели на брега негова икона с надежда да укроти внезапните буря. Моряците вграждали образа му в лодките си, за да ги пази. Наричали го „Бързия помощник“, защото най-бързо се отзовава и укротява бурите. Познат е още като „Николай угодник“, защото винаги се опитва да помогне на бедстващите и нуждаещите се.

В една от най-популярните фолклорни истории се разказва за двете души на Свети Никола.

Веднъж той празнувал на трапезата заедно с братята си. Разбрало се, че в морето е излязла буря и моряците са в беда. Свети Никола заспал – с едната си душа останал на трапезата, а с другата отлетял и преборил морските хали. Друга притча разказва как спасил бедстващ кораб в морето, като запушил пробойната с голям шаран. Откъде се е взел шаран в морето, в приказката не се казва – това е чудо.

Свети Никола бил известен и със своята справедливост – той бил непримирим към кражбата и лъжата, затова и банкерите и търговците го избрали за свой покровител. Бил известен с щедростта си, обичал и да дарява пари на нуждаещите се. Известно и документирано е, че той откупувал и освобождавал роби, затова е и покровител на онеправданите и несправедливо обвинените. Според легенда, един касапин убил три деца и ги разчленил в каца за осоляване на месо. Никола видял престъплението и горещите му молитви съживили децата. Затова се смята и за покровител на децата.

Извън приказките и легендите, житието на светеца казва, че той е роден в 270 година в Патра, днешна Гърция.

Бил е епископ в Мира и живял във времето на ранното християнство. Бил измъчван и затворен, но с идването си на власт император Константин I му отрежда висок пост в църковната йерархия. За разлика от много други раннохристиянски светци, той доживял дълбока старост. Известен бил със своите чудотворни сили приживе и продължил да извършва чудеса и след смъртта си, както гласят легендите. Сред вярващия народ се носела мълвата за благовонно миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.

През 1099 г. мощите му били откраднати от италиански моряци от храма в Мира, в който светецът бил погребан. Мощите били пренесени в град Бари, Италия, където се пазят и до днес. Това е причината да се счита за покровител на крадците. Интересно е, че у нас през 2014 г. частицата от мощите му, която беше дарена на храма „Свети Никола“ в Черноморец, също беше открадната.

Как можем да почетем светеца – освен като сготвим риба?

Почитта към Свети Никола и чудесата далеч не се изчерпва с готвенето на традиционния шаран. Доста по-важно ми се струва да се замислим къде търсим чудото, наистина ли се нуждаем от него и какво е то за нас – начин на съществуване, по-лесният път за постигане на желаното, или възможност.

Чудо има във всеки от нас – то е в способността ни да избираме верния път, в съхраненото милосърдие към онепавданите и безпомощните, в постоянно възкръсващата надежда… Декември, месецът на светията-чудотворец ни го напомня. Защото сякаш все по-често го забравяме.

Вижте още:

Лицата на дядо Коледа