„Баба умря“ – как да говорим с децата за смъртта?

| от Guardian |

Смъртта е страховито нещо. Трудно е да я приемем и да говорим за нея, дори когато сме възрастни, а какво остава за разговор с децата. („Защо не си ме родила безсмъртен? Роди ме обратно, така че да не умирам?“ – казваше 4-годишният ми син, разтърсен от новината, че всеки от нас има краен срок на годност.)
Френската психоаналитичка Франсоаз Долто смята, че най-добрият подход е истината. В книгите си, издавани и у нас, тя предлага на детето да се каже истината, независимо от възрастта му. Дори да е бебе на няколко месеца – трябва ясно и с прости думи да му се обясни какво се случва. Според Долто в случай на смърт в семейството, не само не бива да се крие, но и детето трябва да бъде заведено на погребението. Не да присъства през цялото време, но да влезе там, където се провежда ритуалът, и да му се даде възможност да се раздели със своя починал близък.
Учени от Университета в Бъфаро публикуват в Omega Journal of Death and Dying изследване, според което можете да възложите една част от разговора на „Дисни“и „Пиксар“ – в техните филми има повече смърт, отколкото в анимациите на другите студиа.) А тези филми биха били добра отправна точка за разговор.
Има хора, които смятат, че децата трябва да бъдат държани настрана от темата за смъртта. По тази причина препоръчват пред децата да не се говори за това, да не се водят на погребение и болестта на близък да се крие. Но това е грешка. Защото, ако възрастният намира смъртта за плашеща, какво остава за децата?
Идеята да се разчита на филм не е лоша, тъй като предлага разбираем подход към тази така сложна и болезнена тема. Истината остава най-доброто средство. Трябва да говорим.
Ето и няколко съвета в тази трудна стиуация:

1. Винаги бъдете спокойни и точни и отговаряйте честно на детските въпроси. Не отговаряйте на въпроси, които децата не са ви задали. Избягвайте евфемизмите. Не казвайте „баба заспа“, защото детето може да започне да се ужасява от заспиването. Също така не казвайте, че сте „изгубили“ баба. Тя е мъртва.

2. Не се страхувайте от думи като смърт и умиране. Не казвайте на децата полу-истини, защото те могат да си съчинят липсващите елементи, а това може да има много по-лош ефект.

3. Децата тъгуват различно от възрастните. В един миг те могат да страдат за дядо си, а в следващия да се заиграят с легото. Не се притеснявайте, ако в някакъв момент децата започва да питат твърде много. Това не означава, че през цялото време са потопени в тъгата.

4. Обяснете, че е съвсем нормално да плачат и също толкова нормално да не го правят. Тъгата е пътуване – всеки член на семейството пътува в един и същи влак, но всеки гледа през различен прозорец и вижда различни неща.

5. Не се страхувайте да потърсите помощ, ако детето ви страда. Понякога децата не смеят да притесняват родителите си, понеже се опасяват, че ще ги разстроят. Също така – ако вие самите не се справяте с мъката си, ще ви е още по-трудно да подкрепите децата.

6. Специалистите могат да смятат, че гледането на детски филми, в които има смърт, помага, но ако вие ги намирате за твърде разстройващи, просто не ги гледайте.

 
 


Повече информация Виж всички