Актуални, но дразнещи фрази и думи… Кой разбрал – разбрал!

| от Слави Искренов |


Хората все повече си правят с езика каквото си искат. Медиите пък – съвсем! И се стига дотам, че много от актуалните, доста често и масово използвани фрази и думи постигат ефект на призляване. Поне би трябвало.

Виж тези 9 примера и провери дали си от хората, които ги използват и си ги обичат или по-скоро си от моята групичка и не можеш да ги търпиш:

„Призовавам“

Ти па кой си, че да ни призоваваш да правим това или онова?! Или пък да не правим онова или това! Това че Фейсбук, някой подкаст или Ютюб канал ти дава трибуна – да не мислиш, че милиони сега само тебе гледат в устата и чакат твоята команда!

Може би е по-добре използваш някой аналогичен глагол или фраза. Или ако изказването ти след тази думичка е с елемент на молба или надежда. Тогава може би ще си по-малко дразнещ и няколко човека може и да те чуят. Дали ще те послушат – не знам.

Но след „призовавам“ аз (и надявам се всички останали) чувам само „дъра-бъра-сто-чадъра…“.

„Ако трябва да съм честен“

Не бе, приятел, недей да бъдеш честен. Откъде-накъде?! И без това явно досега това е било изключително рядко, благодаря, че ме предупреди, че обичайно си лицемер.

„Влезна“/“Излезна“

Това си е чиста неграмотност, но ако не знаеш – няма такива думи; това си е селски диалект, нищо че се ползва в града, даже и по телевизията. Има „влезе“ и „излезе“, но явно в училище някои работи, дето ги е говорил учителят, са ти влезНали през едното ухо и са излезНали през другото.

„Всеки сам си преценя“

Толкова е дразнещо, че вече – повярвайте ми, моля ви – не е забавно дори да го използвате на майтап.

Освен това – хващам се на бас на моето имущество срещу вашето – че ако все още не ви се е случвало, съвсем скоро ще стане: дори когато поискате да го кажете правилно (с „преценява“), ще го изговорите по неграмотния начин.

Преди години, в гимназията, много се смях на един съученик, който вместо да ни попита дали ще ходим на „колодрума“ каза „хиподрума“. Хаха, хиподрумът е за коне бе, Данчо, ти знаеш ли какво е хиподрум, хахахааа!“.

Смях се, смях се няколко седмици заради грешката му. И следващия път, когато исках да кажа „колодрума“, и аз казах „хиподрума“…

„Сещаш ли се“

Или по-често използваната му форма „сеш’ш’се“. Това не е нито въпрос, нито нищо, но не – не се сещам, дообясни, ако и без това смяташ, че трябва да подхвърляш дали се сещам! Същото се отнася и за „разбираш ли“ („р’збръли“).

„Буквално“

Тази мамина-ненагледна думичка се употребява все повече извън своя смисъл. Най-често като подчертаване на сериозността, на верността на твърдение. И по-скоро като по-смотания синоним на „абсолютно“, „съвсем“, „направо“, „категорично“.

Та тогава се получават малоумни употреби като „буквално полудя от радост“, „буквално ги размазахме на белот“, „буквално им разказа играта“, „жега – буквално не се диша“.

Не, братлета, вие се опитвате да подчертаете преносния смисъл, а „буквално“ не е синоним на по-горните думички.

И така, понякога чуваме още по-идиотски приложения на думата като: „буквално си го купих“, „буквално си помислих, че няма да дойде“, „буквално ей сега се събуждам“. А преносно?! Изобщо – думата сама по себе си е готинка, ама се използва като ебаси гадния паразит!

„Кой разбрал – разбрал“

Тази неприятна фраза дава усещане за специалност, за това, че си избран сред мнозина; че си разбрал; че знаеш нещо, което малцина разбират/знаят.

Използва се в края на изказване, в което само си загатнал нещичко, но цялото го схващат само избраните като теб – умните, неповторимите.

Окей, мога да приема, че има хора, които горещо имат нужда да се почувстват по-знаещи и специални, отколкото са. Но айде измислете си друга фраза и ни дайте малко почивка от тази, моля!

„Брат“

Не генерално. Но особено между момичета. Или от дете към родител. Ще повърна. Буквално и уникално ще повърна, брат! И в тази връзка:

„Уникално“

Брат! Пък и сестро! Никак не си уникална, като използваш тази изнасилена думичка вместо всяко друго възможно прилагателно. Сори! (ако „сори“ за теб трябва да бъде в този списък – пиши ни, дори и с леко калпава аргументация като моята, основана просто на собствената ти преценка и предизвикани неприятни емоции, щото всеки сам си преценя и ти си знаеш – и може да го публикуваме!).

Сори – няма как всичко да е уникално! Чудя се обаче – как така все още не е станала мегапопулярна и използвана ей тази фраза: „буквално уникално“.

Вижте още:

Глупостите, които никога да не казваме на децата си


Повече информация Виж всички