Едва първа учебна седмица, а проблемите вече се натрупаха

| от Десислава Михайлова |

Преди една седмица първият учебен звънец приветства децата в България. Някои от тях прекрачиха прага на училището за първи път и имаха по-тържествено честване, въпреки извънредната епидемична обстановка. Други, направо влязоха в класните стаи след месеци раздяла с приятели и учители.

Благодарение на организацията от страна на директорите и техните екипи, този първи специален ден мина възможно най-нормално предвид ситуацията. Като цяло почти нямаше оплаквания от начина на провеждане на 15-ти септември. Въпреки положените усилия от всички участващи страни, напрежението около училищата видимо нарасна само за една седмица.

Аналогично на това, което се случи с повторното отваряне на детските ясли и градини в края на месец май, сега училището се сблъска с различните гледни точки, нормативни уредби, а понякога и гнева на някоя от заинтересованите страни. За по-малко от седем дни бяха регистрирани няколко случаи на болни от коронавирус деца и учители във Варна, Бургас, София и Благоевград. Това наложи карантинирането на около 500 ученици и 40 учители в цялата страна, които временно преминаха на дистанционно обучение.

В общественото пространство започнаха да циркулират слухове, че времето на присъствената форма на обучение е преброено и в даден момент, някъде през октомври, България ще последва примера на Израел и ще затвори училищата.

При така създалите се обстоятелства, МОН реагира и в свои изказвания, както заместник-министрите, така и самият министър, г-н Красимир Вълчев, обявиха, че към училищата, които имат регистрирани случаи, ще има индивидуален подход и че към момента присъствената форма на обучение остава.

Обтегнатите отношения между родителите, от една страна, и институциите, от друга, обаче продължават. Ето и основните въпроси, които провокират дискусии:

1. Носенето на маски

Още преди първия учебен ден имаше протести пред сградата на МОН, в които участниците настояваха за премахване на правилото децата да носят маски в затворени помещения по време на междучасията. Броят на протестиращите беше малък, но въпреки това проблемът беше пренесен и в социалните мрежи.

В разразилата се полемика се очертаха две крайно противоположни гледни точки: на тези, които намират полза в носенето на маски, и тези, които смятат, че те по-скоро нанасят вреда на човешкото здраве, отколкото да го предпазват.

На официалната страница на Световната здравна организация (СЗО) има редица материали, свързани с въпроса за носенето на маски.

Под формата на подробни въпроси и отговори по темата с носенето на маски СЗО също така счита, че деца над 12 г. би следвало да носят маски също като възрастните.

Като цяло режимът на носене на маски е сравнително олекотен, тъй като основното задължение за употребата им на територията на училището имат директорът, учителите и персоналът. Децата следва да слагат маски в затворените помещения само в общите закрити части на училището или с други думи – основно в коридорите, стълбищата и санитарните възли. Не трябва да се забравя, че маската не пази единствено детето, но и околните.

2. Налагане на глоби

По примера на държави като Великобритания и тук се говори все по-усилено за налагане на глоби за всякакви провинения, свързани с недобронамерено поведение в извънредната епидемична обстановка. Горчив опит има още от т.нар. lockdown през месец април, когато дори се появиха шаржове, че една разходка в парка коства колкото почивка на Малдивите.

Около първия учебен ден от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ предложиха да се определи глоба в размер на 1000 лв. за родители, които не вземат в рамките на един час децата си от училище. Това предложение беше остро посрещнато от самите родители, които не намират за резонно да се слагат подобни времеви ограничения и също така считат сумата за прекалено висока.

Районната здравна инспекция (РЗИ) обяви, че ще се налагат санкции на директорите, ако учениците не носят маски в училище, като при установяване на повторно нарушение глобата може да достигне до 2000 лв. По този начин бяха противопоставени едни на други родителите и администрацията на училищата. Някои родители не смятат, че децата трябва да носят маски, но решението им не засяга само тях, а и училището.

Освен това стои въпросът защо е това съсредоточаване върху училищата, след като на други обществени места не се следи така строго за употребата на предпазни средства. Един от най-очевидните примери е градският транспорт, където поне веднъж на ден има по няколко души, които не носят маски. Някои са млади, други са възрастни, нарушението се прави както от жени, така и от мъже. Контрол обаче върху това не се забелязва.

3. Мерките срещу COVID-19 в училище

Училищата взеха редица решения за минимизиране на възможността от заразяване между учениците.

Някои от мерките включват – различни начални часове на учебния процес, предварителен план за влизане в сградата на училището, организация на движението по коридорите и др. Също така някои училища приложиха провеждане на учебни занятия на открито, когато времето позволява това.

Тук не се визират само часовете по физическо възпитание и спорт. В някои училища учениците имат открити часове по история, изобразително изкуство или околен свят, например. Друга практика е ежедневният контролен преглед, включващ дистанционно измерване на температурата. Също така някои училища, особено тези, които използват електронни дневници, изпращат ежеседмични съобщения до родителите относно това дали има регистрирани случаи на коронавирус и дали ситуацията е под контрол. Поддържането на това ниво на информираност действа особено успокояващо за родителите.

4. Карантинирането на ученици и паралелки

Това е една от най-наболелите теми в момента. Някои родители дори направиха списък с въпроси, които официално да отнесат до управляващите. Сред тях са питания поради какви причини учителите не са били тествани масово и дали развитието на ситуацията не е умишлено.

По принцип в европейските държави не се направиха повсеместни тестове на всички учители преди началото на учебните занятия. Така погледнато, България не е изключение от практиката. Освен това резултатите от теста са достоверни за кратък период от време, тъй като вирусът може да бъде хванат по най-различен начин. Поради това заключенията от тестовете могат да се окажат невалидни само три дни по-късно.

Планът за преминаване към дистанционна форма на обучение в случай на регистрирани ученици/ учители с положителен PCR-тест беше очертан още преди старта на учебната година. Описанието на процедурата може да откриете в документа „Насоки за работа на системата на училищното образование през учебната 2020 – 2021 година в условията на COVID-19“, публикуван на 09.09.2020 г. на официалната страница на Министерство на образованието и науката (МОН). Може да го намерите на следния линк, заедно с допълнителни материали, касаещи указания на Министерство на здравеопазването и насоки за работата на детските градини. Всяко училище не само прие тези насоки, но и въведе допълнителни правила спрямо реалната си среда на работа.

На 21 септември 2020 г. МЗ публикува информация за родителите в случай, че детето им бъде карантинирано. Пълния текст на съобщението може да откриете тук.

Една от точките, която предизвиква доста въпросителни, е: „Да, в случай че Вашето дете е поставено под задължителна карантина, Вие може да ходите на работа.“

Първо, как може родителят да ходи присъствено на работа и да рискува здравето на колегите си, ако в семейството има случай на COVID, предвид бързото и опасно разпространение на болестта. Също така, в случай, че детето няма навършени 10 години родителят няма право да оставя детето само вкъщи. Това автоматично означава, че или той трябва да остане у дома с него или да прехвърли отговорността на друг възрастен роднина, застрашавайки по този начин здравето му.

Опцията за пускане на болничен също е под въпрос, защото родителят има право на ограничен брой дни на година, като тази бройка включва както неговите здравословни проблеми, така и тези на децата му. Например, при две деца, всяко ако бъде карантинирано по различно време за по 14 дни, прави 28 дни, което в общи линии изчерпва предоставеното по закон. Според сегашните правила при установен случай в класа му, детето следва да бъде поставено под карантина, независимо от собственото му здравословно състояние.

На фона на всички тези проблеми при началото на учебната година на заден план остават неразрешени въпроси, които винаги са били плод на дискусия.

Сред тях са: тежестта на ученическите раници; качеството на храната в училищните столове; събирането на средства от родителите за закупуване на учебни помагала и др.

В тази ситуация на напрежение между родителите и институциите не трябва да забравяме едно – най-важни са децата. Социалният контакт е от особено значение и екранът не може да го замени. Така една от главните задачи на всички заинтересовани страни трябва да е как присъствената форма на обучение да просъществува възможно най-дълго.

Грешки винаги могат да се намерят, никоя система не е съвършена. Да се настоява за разстояние от над 2 метра при малки деца или да се налагат глоби, ако един първокласник забрави да си сложи маската, изглеждат като твърде радикални мерки.

Учениците бързо се учат и свикват в новата среда, но ще е добре да се стремим да избягваме допълнителния стрес.

Още от Десислава Михайлова:

На добър час в тази щура епоха, ученици!

Училище по време на пандемия: какво, къде, как

Какво ни трябва тази година за първи клас?

За култа към мъжката рожба и други истории

Дигитален първи учебен ден? Нека не го причиняваме на децата

Жената и нейната социална роля: позволено ли ни е да имаме всичко?

Защо е важен 8 март?

 
 


Повече информация Виж всички