12 хубави неща, които се случват, когато „остарееш“

| от Аби Лейнджър |

Цикълът ми е напълно полудял, защото хормоните ми са напълно полудели. Имам вълниста кожа по бедрата и три трапчинки на дясната буза на задника. За онези, които са свикнали да изглеждат перфектно, остарявнето може да бъде голяма драма.

Няма да кажа точно на колко съм години, но нека кажем, че съм минала 40 и съм леко чувствителна на тема „средна възраст“. И докато започнах да забелязвам някои, хм, да кажем интересни белези на узряването, осъзнах, че не всичко, свързано с остаряването, е лошо.

Всъщност, има доста ползи от напредването на възрастта, която те прави по-силна, по-добра и по-осъзната. Ето списък с някои от тях:

1. Изобщо не ми дреме

Преди купонясвах като рок звезда. Сега предпочитам да си легна в нормално време, отколкото да осъмвам по кръчми и барове и не ме притеснява, че някой ще си помисли, че съм пенсионерка. Купих си няколко фиби с розов пух и изобщо не ми пука дали ги харесвате. Остаряването ме направи много по-уверена в изборите и решенията. Малко след като навърших 40, непрекъснатото съревнование с другите просто изчезна, а това е супер освобождаващо.

2. Преосмислих приятелствата си

Преди си мислех, че колкото повече приятели имам, толкова по-добре. Сега обаче нямам нито времето, нито желанието да се справям с проблемите на хората. Разкарах от приятелите си всички, които ме натоварваха излишно и добавих нови хора, които ме предизвикат интелектуално и които ме вдъхновяват да мисля. Такива, които захранват душата ми и които не изсмукват времето ми безсмислено.  Времето ми е ценно. Защо да го губя с хора, които ме дразнят?

3. Знам в какво съм силна и в какво съм слаба

Минавала съм през ужасяващи раздели, загуба на родител и раждане на две деца. Купувала съм и съм продавала къщи, стартирала съм собствен бизнес, чистила съм детско повръщано от космато одеяло. С ръцете си. Била съм отхвърляна, псувана и мразена. Кашляла съм в самолет толкова силно, че съм се напикавала. Сега вече знам, че каквото и да ми подхвърли животът, ще оцелея. И каквото и да е, ще мине.

4. Осъзнах, че в живота става дума за преживявания

Осъзнаването, че времето ми на този свят е ограничено ме накара да се замисля за своя списък с неща, които искам да направя преди да умра. И започнах лека полека да ги отмятам: отидох на лов със соколи, срещнах се с Деф Лепард (да, знам, че съм стара) и тепърва ще правя още много неща. Животът е кратък, правете неща, не отлагайте. Правете всичко. В края, тези преживявания ще ви променят завинаги.

5. Не ме е страх да си поискам това, което желая

Това е едно от най-яките неща, свързани с остаряването: осъзнаваш, че ако не си поискаш, няма да получиш. И си искаш, без свян и притеснения.

6. Не ме е страх да казвам „не“

Прекалено много пъти съм казвала „да“ и след това съм съжалявала жестоко. Сега? Ако не искам нещо (и мога да си позволя да не го правя), просто отказвам. Когато бях по-млада, за мен беше комплимент да ми дават повече работи, да имам повече проекти на главаята си и си мислех, че ако ги откажа, това ще оскърби или разочарова човекът, който ми ги предлага. Сега вече съм наясно с времето си, със здравето си и с важността на това да държа нивата на тревожност в разумни граници. И се съобразявам с тези неща.

7. Гордея се с нещата, които ме правят различна

Като по-млада прекарвах толкова много време да се впиша и да бъда такава, каквато хората очакват от мен да бъда. Сега вече знам, че това, което ме прави уникална, ме прави страхотна. Независимо дали е белегът на крака ми или навика ми да казвам това, което си мислят другите, всичко е там. И не го крия.

8. Имам повече пари, отколкото някога съм имала

Слава Богу, дните, в които живеех от заплата до заплата, са отминали (надявам се). Не съм богата, но имам достатъчно пари, за да живея комфортно. Това състояние е в ярък контраст с многото години, в които непрекъснато бях на минус с парите и смятах колко точно мога да похарча в супермаркета. Сега вече мога и да спестявам по нещо (което е изключително трудно, ако се чудиш как да свържеш двата края).

9. Мога да се грижа за себе си, ама наистина

Ако смятам, че нещо не е добре за мен, не го правя. Опитвам се да си взимам ваканция сама по няколко дни всяка година, за да изчистя мислите си. Дори започнах да медитирам – нещо, за което щях да ви се изсмея в лицето, ако ми го бяхте предложили преди 10 години. Винаги бягах, винаги преслдвах нещо, бях абсолютно неспособна да успокоя темпото. Една от най-добрите части на остаряването? Научаваш се как да забавяш часовника, поне илюзорно – един от стожерите на емоционалното здраве.

10. Благодарна съм за това, което имам

Когато бях по-млада, някак се плъзгах по живота, без да си давам сметка каква късметлийка съм всъщност. Сега вече знам.

Има една фраза: „Накрая, всичко което има значение, е колко си бил обичан и колко си обичал“. Когато мисля за живота си, знам че съм обичала дивашки и съм била обичана безкомпромисно.

11. Приемам хората такива, каквито са

Не можеш да промениш хората, а аз прекарах доста време в опити да практикувам това занимание. Сега вече знам, че това просто не се получава и не се и опитвам. Знам, че хората изживяват своята собствена истина и ако тя не пасва на моята, правя избор: мога да не общувам с тях или да ги ценя за други неща и да се радвам на това, което внасят в живота ми.

12. Осъзнавам способността си да влияя на живота на хората

Имам чудесна работа: такава, която ме поставя в позицията да помагам на хората. Когато бях по-млада,  не си давах сметка какво въздействие мога да оказвам върху хората. През годините, особено откакто започнах да пиша, получавам страхотна обратна връзка от хора, които внасят смисъл и значение в живота ми.

 
 


Повече информация Виж всички