За жена, живееща в един от най-горещите градове в България – Пловдив, направих нещо безумно тази година. В разгара на лятото – през юли, отидох в един град, още по на юг, на още по-топло. Не си представях, че мога да направя такава глупост, но когато обявиха билети за едно шоу, на което много исках да отида, в рамките на няма и час вече бях убедила една приятелка, че непременно отиваме в Гърция, ама точно в Атина. И купихме самолетни билети.
Това се оказа едно от най-добрите ми решения.
Атина ме изненада по много начини, може би защото отдавна отлагам да посетя гръцката столица, очаквайки че ще е туристическа, скучна и безинтересна. Атина се оказа обаче многоцветна, а многомилионният град – изпълнен с живот.
Започнахме нашето приключение с изкачване на най-високия хълм на града – Ликавит. Гледката да по изгрев определено си заслужаваше ранното ставане и неподозирано стръмното и продължително изкачване. Градът се разлива във всички посоки докъдето стига погледът.
Снимка: Николина Михайлова
Продължихме със задължителната туристическа обиколка.
За моя голяма мъка тур гидът ни беше французин. Несравнимо е на Балканите някой местен да ти разкаже историята на страната и града си с целия възможен патос и патриортизъм, а и самите гърци са част от забележителностите на града. След това трудно да преглъщане разочарование, аз се отправих към шоуто, за което бях дошла, а моята приятелка ни планира една незабравима вечер на салса парти на бар с гледка към Акропола.
Рано сутринта като примерни туристи, спали минималните 3 часа, се отправихме към самия Акропол.
Разбира се, имахме предварително взети билети и опашката в часа на отварянето гонеше километър.
Вижте още:
Стана 8, стана 8 и 5, вратите обаче не се отваряха. Оказа се, че точно този ден (за нас последен и единствен възможен) служителите на обектите в Античната част на града готвят стачка, защото не им достига персонал и не смогват с огромния брой туристи.
В крайна сметка отвориха и ни пуснаха, а аз се размечтах за момента, в който и в България ще имаме толкова туристи, че основният ни проблем да е недостига на персонал, който да ги посрещне.
Снимка: Николина Михайлова
Името на града идва от името на богинята Атина.
Според легендата Посейдон и Атина се борили на кого да бъде града. Всеки бог трябвало да поднесе своя дар на атиняни. Посейдон, богът на морето, им дарил извор, но водата в него била солена, като тази в морето, и гражданите били разочаровани – тази вода не им била полезна, тъй като не е питейна. Атина, богинята на мъдростта, им подарила маслиново дръвче. Този дар гражданите оценили по-високо, защото им донесъл не само храна, но и дърва за огрев.
Така Атина била избрана за покровител на града, който и до ден днешен носи нейното име. Любимото й животно- бухалът, символ на мъдростта, пък се превърнал и в символ на града.
Вдъхновени от тази история и при пълно отсъствие на каквато и да е мъдрост, моята приятелка и аз решихме да приемем поканата на две момчета, с които се бяхме запознали предната вечер, да ни закарат на плаж.
Поради размерите на града, пътуването е безкрайно. Дори с кола ни отне около 40 минути, а според картата с градски транспорт щеше да е двойно.
Тук този град ме изненада за пореден път с неповторимата красота на чиста тюркоазена вода. Никога не съм си представяла, че градски плаж може да изглежда така. Да, самият плаж беше каменист, неудобен и почти несъществуващ, разположен на едни скали (на които тренировките ми по балет от преди над 20 години най-накрая намериха своето приложение), но водата… водата си струваше цялото пътуване.
Снимка: Николина Михайлова
За последната си вечер се спряхме на малък ресторант, с малки порции и не мисля, че ще спра да се изумявам колко вкусна и богата е храната в тази страна. Дори само зареди тези моменти си струва да държим на традициите си и да пазим националната си гордост – нещо, в което гърците безспорно са много добри.
Така че горещо ви препоръчвам следващия път, когато се чудите дали да тръгнете на някъде, дали изобщо си струва да пробвате нещо ново, било то и Атина през юли, направете го.
Обещавам ви, струва си.
Вижте още:
Сан Франциско – градът на мостовете и самоуправляващите се коли
Кърджалийските Източни Родопи – надценени, подценени… изумителни
Финландия – страната на незалязващото слънце
Италия – една история за душата
Япония, за която толкова трудно се разказва
