„Просто ей така“ ни дели само една седмица от дългоочакваното продължение на шестте сезона и двата пълнометражни филма, наречени „Сексът и градът“. Изминаха цели 11 години, откакто вторият филм от поредицата събра групи приятелки от целия свят по кината, за да сложи точката на една легендарна история, която дава вид да е за свалки, коктейли и обувки, но всъщност за нас, които пораснахме с нея, беше доста повече от това.
Помня, че с момичетата отидохме на премиерната нощна прожекция на „Сексът и градът 2“, а на следващия ден тематично заминавахме на ваканция на остров в чужбина също като героините. Съвпадение, разбира се. Вдъхновени от екранните секс приключения на Саманта в Абу Даби, по време на почивката не пропуснахме да обсъдим на висок глас какво бихме сторили с няколко красиви типове в парка, а те просто се обърнаха и ни казаха на чист български „Здравейте, хубави момичета, как е“. Умряхме си от срам и не им сторихме нищо.
Това му е тайната на „Сексът и градът“. Сближава жените, като разказва онези чисто момичешки истории, които са твърде излагащи или твърде безсрамни, твърде тъжни или твърде лични, твърде наивни или твърде глупави, че обикновено не ги споделяш с никого извън кръга си, но след време е готино да си ги припомниш с най-близките си приятелки.
Още преди посланието да стане модерно до степен да дразни, „Сексът и градът“ беше онова, което днес помпозно наричаме „empowering“ (овластяващо). Поредицата ни показваше успели и стилни момичета в 30-те си, които не отговарят на стереотипите домакиня, работохоличка или стара мома. Провалите им не ги правеха „горките“, а ставаха повод за смях до сълзи над чаша космополитан. Не бяха нито отчаяни, нито съпруги.
Кари ни научи да търсим любовта докрай, или поне докато я намерим, вместо да завием в първата пресечка, където ни се предлага нещо приемливо и сигурно. Миранда ни напомни, че да показваш емоциите си и да се държиш като жертва и ревла, са две различни неща. Шарлът ни показа, че сама да избереш да си майка и домакиня, не е предателство към феминизма. А Саманта ни накара да повярваме, че няма нищо срамно в това да се наслаждаваш на секса, да го търсиш, да го искаш, и ако не ти се остава, да си тръгваш след това.
Рядко надъхващо е да срещнеш тези жени, когато си на 16, пък било то и от екрана.
Извън това, „Сексът и градът“ е нереалистичен, колкото си щеш.
От опит знам, че ако списваш колонка в медия, не можеш да си позволиш живот на жълтите павета, тази българска версия на Манхатън. Нито обувки Маноло Бланик. Или пък изобщо живот и обувки, ама хайде карай.
А и като пораснеш спираш да се питаш какво му обича Кари на Тузаря, но доста сериозно се замисляш как той търпи нейните лигавщини.
Когато видях новината за предстоящото продължение, I couldn’t help but wonder* да се радвам ли или не. Най-напред ме усъмни липсата на Саманта – че то може ли въобще да има секс без Саманта в града? После преплетох пръсти с надежда натрапчивите политкоректнни тенденции на Холивуд от последните години да са го подминали – а дано, ама надали. И най-вече, понякога е по-добре историите просто да приключат. Навреме и веднъж завинаги. Преди да са ни отегчили дотам, че да ги намразим. Но не от това печелят стрийминг платформите.
Какво да очакваме от „Просто ей така“?
След броени дни десетте нови епизода ще проследят още веднъж живота на Кари, Шарлот и Миранда в Ню Йорк, като този път ще видим какво представляват любовта и женските приятелства след 50-годишна възраст. Идеята, че след 50 жените се забавляват, пият коктейли и правят секс, у нас понякога изглежда научно-фантастична, еретична вместо еротична, или поне революционна. Но какво пък? Заедно с изкуството и попкултурата, ние самите също растем. И също като столицата си и като героините от любимия си сериал, се надявам, че растем, но не стареем.
Никой няма да замени Саманта. Не че някой би могъл. Продуцентите на шоуто са взели решение да няма нов четвърти персонаж на нейно място в приятелската група. Това ми се струва по-правилното решение. Ще присъстват обаче много нови по-второстепенни герои, а в един от епизодите ще имаме шанс да видим и последната екранна поява на Уили Гарсън, който почина по-рано тази година, в ролята на Станфорд Блач.
По думи на Сара Джесика Паркър, пандемията от COVID-19 ще бъде част от сюжета, за да отрази света, в който живеят героините, а и как се променят отношенията между хората в абсурдната нова среда.
За разлика от Саманта, Тузаря ще се завърне на екрана. През месец юни, Крис Нот, актьорът зад емблематичната роля, хвърли в смут фенове и, нека си го признаем, най-вече фенки, като сподели, че е имал сериозни колебания за завръщането си като Тузаря, тъй като се усещал изчерпан и не намирал какво повече може да даде на образа. И макар самият той от плът и кръв да ни зарадва с познатата си усмивка в трейлъра на сериала, догадките продължават. Феновете се питат какъв ще бъде развоят от отношенията на любимата екранна двойка, след като през октомври Сара Джесика Паркър бе заснета да целува актьора Джон Тени сред манхатънския декор, който познаваме като пръстите на ръката си.
Помните ли втората съпруга на Тузаря, Наташа? Да, същата, която хвана любимия си да ѝ изневерява с Кари в съвършено белия им нюйоркски апартамент. Е, през юли тя също е забелязана на снимачната площадка, което хвърля още повече съмнения върху възможни развой на отношенията между главните герои. Говорейки за бивши, не можем да не споменем и Ейдън, доброто момче, което Кари заряза, след като двамата се бяха сгодили. Изпълнителят на ролята му, Джон Корбет, също не отрече завръщането си.
Очакваме още да видим съпрузите на Миранда и Шарлът, Стийв и Хари, вероятно в обичайното им чаровно-глуповато амплоа.
Сред новите актьори впечатление прави Сара Рамирез, която ще изиграе стенд-ъп комика от небинарен пол Че Диаз. Можем да приветстваме Че на борда и да стискаме палци да намери мястото си в сюжета и да ни поднесе качествена история и първокласна комедия, а да не се окаже един от онези съшити с бели конци филмови персонажи, които присъстват, за да яхне продукцията вълната на съвременните политически тенденции.
„Hello, it’s me!“**. Това ще бъде заглавието на предстоящия първи епизод от поредицата на HBO. Но “Hello, is it me you’re looking for?”**, това е въпросът, който освен мен, вероятно вълнува още милиони зрители по света.
Саманта не е наоколо, а бъдещето с Тузаря е под въпрос. Е, да, приятелствата свършват, голямата любов невинаги е толкова голяма, а животът просто ей така продължава, дори след 50. Какво по-реалистично от това?
*I couldn’t help but wonder е емблематичната фраза, с която Кари Брадшоу започва своите статии за живота, хората, любовта и секса в периодичната си колонка.
**“Здравей, аз съм“
***“Здравей, аз ли съм това, което търсиш?“ – по песен на Лайнъл Ричи от 1984г.
Вижте още:
Приятелството е кристална ваза?
