„Еуфория“ – кошмар за родители или нещо повече?

| от Лора Младенова |

Свръхуспешнният тийн сериал „Еуфория“ на HBO, чийто втори сезон започна преди броени дни, не е сензационен само заради идеята да има сензация, а опитва да адресира съвременните проблеми на поколението Z, поне така твърди създателят на шоуто Сам Левинсън в свое интервю. Още преди началото на първия сезон звездата в главната роля, Зендая, предупреди, че „Еуфория“ е програма за зряла публика, защото представлява суров и искрен портрет на пристрастяването, безпокойството и трудността да намериш мястото си в живота днес. Има сцени, които са твърде графични, трудни за гледане и могат да окажат негативен ефект върху зрителя. Потвърждавам за сцените, доколко портретът е суров и искрен обаче, мога да подложа под съмнение.

„Еуфория“ проследява историята на 17-годишната наркозависима ученичка Ру, която се възстановява след свръхдоза, и на обкръжението ѝ – транс жената Джулс, в която Ру се влюбва; Каси, от която мъжете се възползват сексуално непрекъснато; токсичната двойка Мади и Нейт, които, освен един върху друг, осъществяват тормоз и върху всички останали; пълничката Кат и проблемите ѝ около решението да участва в канал за онлайн секс и да изгуби девствеността си просто за идеята на парти; почти блатотворителния дилър на Ру, Фез, който се явява своеобразен протагонист, и Лекси – единствената от всички герои, която може би понякога си пише домашното по математика.

Сама по себе си всяка от историите на тийнейджърите в сериала „Еуфория“ би могла да се нарече достоверна.

В сюжета присъстват всички възможни наркотици, сексуален промискуитет, престъпност, разбити семейства, психически разстройства, несигурност относно половата идентичност и сексуалната ориентация, непланирана бременност, токсични връзки, обсесивни отношения, участие в онлайн порнография, тормоз в училище, изнудване, заплахи, разпространение на наркотици, социален натиск, твърде много алкохол, твърде много партита, твърде много насилие. И всяко едно от тези предизвикателства може да се случи в живота на съвременните ученици, и се случва, независимо дали на някого това му харесва, или не. „Еуфория“ показва всяка от темите, заради които родителят на един тийнейджър би могъл да сънува кошмари. Никоя от тях не е проблем, пред който можем просто да си заровим главите в пясъка и да си караме постарому с очакването, че светът около нас не се е променил, ако ние сме си затворили очите пред промяната му. А промяна, за съжаление, невинаги означава еволюция. 

Обаче!

Макар и напълно възможни поотделно, в съвкупността си историите водят до абсурд и отиват много надалече от действителността. Хайде, стига, нима това, което „Еуфория“ казва, ако слушаме внимателно, е, че нито едно непълнолетно дете не си учи уроците, няма мечти, които да надхвърлят предстоящата съботна оргия, не играе волейбол, не ходи на уроци по китара, не му пука за климата, човешките права и политиката, не чете приказка за лека нощ на по-малкото си братче, интересите му не надхвърлят порното и коктейлите от наркотици… В контраст с красотата на кадрите, убийствено добрия саундтрак и изключително професионалния и впечатляващ грим, реалността на сериала е адски грозна. Не с наркотиците, представянето на секса единствено откъм грозната му страна, и насилието в училищата, а с това, че ѝ е отнета всяка възможна проявна форма на доброта, човечност, съпричастност и надежда.

Само че тази действителност не е истинската. Поколението Z, което, наред с това, че стои в центъра на сюжета, се пада и неговата основна аудитория, е доста по-различно от визията на Сам Левинсън, който, също като мен, е милениал. Съвременните тийнейджъри в САЩ всъщност употребяват по-малко наркотици и правят секс по-рядко в сравнение с предишните 2-3 генерации, както потвърждава изданието Insider.

Донякъде това вероятно се дължи на далеч по-високата степен на информираност на непълнолетните днес. Те имат възможността по-добре от всеки преди тях да научат точните последствия, до които може да доведе всяко тяхно действие. Дори ако родителите им, които принадлежат към генерацията гледала любовни сцени във филмите предимно тайно през ключалката, все още водят диалога за секс, наркотици, алкохол и насилие чрез крайно неизчерпателното и лицемерно „да не си посмял/а“, интернет и заобикалящата ни комуникационна среда върши основната работа в това отношение. Въпросът е, че понякога може да я върши като „Еуфория“, кривейки реалността.

Кривенето на реалността е форма на пропаганда.

Гледам „Еуфория“ на 31 години и си задавам въпроси. Радвам се обаче, че не я гледам на 13. На онези ми години тя би ме оставила с впечатлението, че нещо в мен не е наред, ако с приятелите ми ходим на разходка в парка след училище и имаме вечерен час, след който тихо и кротко си четем „Пътеводител на галактическия стопаджия“ по къщите. Ако пък в добавка към това, все още не сме правили секс, или пък ни влече само един пол, който и да е той, значи сме направо някакви същества от музея, които трябва да се коригират и адаптират, за да отговарят на времето си. Не че тогава си нямахме рап и чалга, които да ни казват приблизително същото. 

Ето и част от отговорите на тийнейджъри от 16 нагоре на запитване на Vice на тема доколко реален им се струва „Еуфория“:

„Сериалът е… прекалено много. Не го харесвам особено, защото усещам, че се опитва да бъде по-„шокиращ“ и „остър“, а не истински. Въпреки че сюжети като порно за отмъщение, секс и употреба на наркотици са релевантни за много хора, мисля, че „Еуфория“ дава всичко от себе си да е екстремна просто за идеята.“

„Донякъде съм фен на шоуто, но трябваше да го оставя на пауза по същата причина, поради която имам следния отговор на въпроса за реализма: Мисля, че шоуто е наистина добро в отмятането на всички възможни квадратчета, когато става въпрос за проблемите, които се случват в момента, но когато се свежда само до тях, мисля, че се отива твърде далеч в опитите да е относимо.“

„Тийнейджърите сега търсят освобождение от стреса от живота в толкова забързано време. „Еуфория“ премахва стреса от уравнението и просто показва секса и наркотиците като механизми за справяне и ги прави централния си фокус.“

А ето и една различна гледна точка:

„Сериалът улавя факта, че реалността на тийнейджърите вече не е само къси полички и дъвки; тя е изкривена, объркваща и погрешна, и само се влошава.“

Адресирането на проблемите на съвременното младо поколение със сигурност е огромен плюс на „Еуфория“. Но минусът му е по-голям – той отрича, при това доста буквално, съществуването на деца, чиято действителност и проблемите им не се свеждат единствено до девиации, насилие, секс и наркотици. По този начин сериалът до известна степен промотира същото, което твърди, че критикува, защото посланието, което оставя, е, че не си адекватен на времето си, ако не преживяваш драма с изобразените проблеми. 

Ако се върна назад, действително мога да си припомня поне по една реална история, случила се на мен, с мен, или с някого от приятелите, съучениците ми и познатите ми през тийнейджърските години, която да се връзва с всеки един от мотивите на „Еуфория“ и да е точно толкова тъжна и грозна. Това обаче не беше абсолютно всичко в живота на абсолютно всички. И продължава да не бъде. Странен е начинът, по който третираме проблемите, с които не знаем как да се справим – или си затваряме очите пред тях, или широко им отваряме входната врата.

Всъщност програмата е далеч по-малко търсения суров и искрен портрет на предизвикателствата пред днешните деца, а доста повече суров и искрен портрет на абсурдния начин, по който избираме да ги виждаме. Ние сме воайорите онлайн, пристрастени към идеята за свят, в който липсват не-воайори и не-пристрастени. Въпросът тук не е дали „Еуфория“ е кошмар за родители, а съвсем друг – дали всяко предходно поколение, като „родител“ на попкултурата на следващото, не е кошмарът му, с моделите, стереотипите и представите, които волно и неволно му налага, и с наследството от собствените си травми, които му оставя в завещание?

Вижте още:

„Домът на Gucci“ е… Абе, става „филм4ето“

 
 


Повече информация Виж всички