Подготовка за бебето: десетият кръг на Дантевия ад

| от Евелина Бонева |

Не знам дали ви се е случвало да организирате събитие за 150 човека. Да кажем, сватба.

Средностатистическа, модерна. Трябва да се ангажират диджеи, цветари, аниматори, фотографи, оператори, дрон, да се наеме ресторант, да се направи разпределение на масите, да се измисли подарък за гостите, списък с гостите, програма за гостите, да се уговори венчавката в черквата, да се изберат халки, да се пробват менютата в ресторанта, да се направи табелка с номерация на масите, да се избере рокля за булката, воал, обувки, грим, прическа.

Общо взето, за да се проведе едно подобно събитие така, както се очаква, че трябва да се проведе, е необходимо всяка бъдеща булка, която не е делегирала всички тези задължения на външен човек, да се превърне в зла и невротична господарка, която крещи по хората и мрази всичките си роднини, приятели, гости и бъдещ съпруг.

Когато се занимавах с моята сватба, мислех че никога повече няма да ми се наложи да правя списък на списъците. Списък с гостите. Списък с покупките. Списък с желаните подаръци. Списък със задачите т.н.

Но както си върви скучния, общоприет живот, след раждането, кръщенето, абитуриентския бал и сватбата, идва раждането на първото отроче. И подготовката за него също включва списък на списъците, с който забива в земята сватбения.

В първите месеци на бременността мислех, че съм подготвена. Имам апартамент, в който живея, мъж, с когото живея, никакви особено сложни медицински състояния, които да изискват намесата на докторс Хаус: общо взето всичко, което е необходимо, за да се роди едно дете и с малко късмет в непохватните ми ръце, да оцелее.

Оказа се, че съм се объркала зловещо. С наближаването на термина, усещането за подготвеност постепенно се наклони като кулата в Пиза, започна да залита, след което се сгромоляса в хормонален пристъп на отчаян рев. Дали под напора на килограмите, под натиска на роднините и социалните мрежи, или заради нещо трето, не знам.

Но в един момент пред мен изникнаха въпроси, които ме вкараха в ужасяващ флашбек от седми клас, когато госпожата по история ме вдигна да ме изпитва по темата за Първото Българско царство, по която можех да кажа само че е първо, че е българско и че е царство, значи сме имали цар, вероятно българин, и по всяка вероятност първи.

Първата покупка, която направих за бебето, беше гърне във формата на тоалетна за големи хора. Изсмяха ми се, че в началото то не ползвало гърне – трябвали ми памперси. Добре, но какви? Оказа се, че „памперс“, подобно на „йоника“, „елка“ и „джип“ не е продукт, а марка пелени за еднократна употреба.

Уви, не единствената марка. Не мога да се ориентирам коя да избера по телевизионните реклами, тъй като всички показват едно и също: спокойни, руси майки и усмихнати, беззъби бебета, които пълзят с грамадните си, бели гащи по чисто нов килим шаги. Освен това, памперсите си имат възраст. На онези, на които се спрях, пишеше „от 3 до 6кг“, което провокира у мен въпроса „Кое трябва да е от 3 до 6кг? Бебето или лайното?“

Когато го зададох на консултантката в аптеката, тя ме изгледа особено. Когато хората те погледнат по този начин, трябва или да визуализираш какво си попитал, или да мислиш логически: направих и двете едновременно и установих, че ако бебето се роди 3 килограма, а лайното му е 4 – от това бебе няма да остане нищо.

А ако един памперс се сменя шест пъти на ден, и всеки път в него има увито нещо, което тежи 6кг, очевидно нямаме нужда от еднократни пелени, а от септична яма.

Така си отговорих на първия значим въпрос по отношение на подготовката за бебето. Килограмите, посочени на памперсите, се отнасят до детето.

В друг магазин, поради разсеяност, наред с препарата за миене на шишета и анатомичните клечки без ограничител за чистене на пъп, купих четка на динозавърчета и паста за зъби с аромат на ягода. Когато майка ми огледа покупките, ме стрелна с оня същия поглед, който ми отправи продавачката от козметичния магазин.

Отново се замислих логически и визуализирах: установих, че представата ми за моето новородено, е дребно човече с огромни зъби, което изкарва по 6кг екскременти няколко пъти на ден, но го прави възпитано, в гърне в банята.

След тази издънка, започнах да следвам стриктно списъците, които добри хора са изготвили и публикували онлайн специално за бъдещи майки. Оттам обаче също изникнаха някои въпроси. Например:

Преповивалник и шкаф за преобличане едно и също ли е?

Бебето ползва ли възглавница?

Какво, по дяволите, е порт-бебе?

Каква е разликата между термобокс, термос, термочанта, нагревател и уред за затопляне на шишета?

Боди с къс ръкав равно ли е на камизолка?

Непромокоемата подложка за повиване ВЪРХУ преповивалника ли се слага? Или може би на пода, нещо като вестник, когато се боядисват стени?

Трябва ли жените, които от 10 години не са слагали сутиен, задължително да оковат гърдите си в сутиен за кърмачки?

И така нататък. Отмятането на задачите по списъците се оказа занимание, почти непосилно за един бременен мозък, който вече не схваща вицове, какво говорим за научаване на нови думи като „буйки“ и проклетата френска чуждица „порт-бебе“.

Частта с вещите за бебето обаче не е най-страшното. Минотавърът излиза от лабиринта с онова, от което се нуждае бъдещата майка: а именно: помпа за кърма, подплънки за кърма, колектори за кърма, протектори за зърна, крем за разранени зърна, компреси за разранени зърна, пластири за разранени зърна и…най-вълнуващото: „еднократни, стерилни, следродилни гащи“.

Това ме съсипа. Вече бях приела мисълта, че вероятно ще помпам гърдите си с нещо, което прилича на средновековен уред за мъчение от BDSM порното, бях прегърнала идеята за клизма в болнични условия, бях се подготвила психически за потенциални процедури като забиване на игла с размера на ятаган в гръбначния ми стълб и поставяне на катетър.

Но трябва да призная, че когато бях поставена пред необходимостта да си купя еднократни, стерилни, следродилни гащи, нещо в мен се пречупи. Сякаш беше вчера, когато в тъмна доба, с изчервени бузи, купувах от аптеката презервативи. А първите тампони? Славен миг на заявяване на настъпващата женственост.

Сега всичко това бе в миналото и ми предстоеше да нося еднократни, стерилни, следродилни гащи.

В крайна сметка обаче, реших че нищо от това не е 100% задължително. Ако списъците с бебешки покупки ви качват на влакче на ужасите, винаги може да вземете еднократните, стерилни, следродилни гащи, да ги напъхате в гърнето и да ги сложите в порт-бебето, а оттам – в мазето.

Важното е докато го правите, да имате доволно, здраво бебе, запас от някакъв бранд пелени за еднократна употреба и сили и време да изпиете едно капучино, подпрени на преповивалника.